Р Е Ш Е Н И Е № 60138 Гр.София, 13.10.2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА присъствието на прокурора К.СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 531/2021 година. Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подс. Й. И. Ф. срещу въззивно решение № 260065 от 07.04.2021г., постановено по ВНОХД № 624/2020г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК. Допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения защитникът съзира при осъществения доказателствен анализ на свидетелските показания и в отказа на апелативната инстанция да уважи доказателствено искане на защитата. Твърди се, че правните изводи се основават на доказателствен дефицит, който не е преодолян. Поддържа се становището, че наказанието на подсъдимия следва да се реализира при условията на чл.55 НК, без да се изтъкват аргументи в негова подкрепа. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия Ф. - адв. Н., заявява, че поддържа касационната жалба с направените в нея възражения и искания. Подсъдимият Ф. споделя казаното от защитника си. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец А. Л. - адв. М., оспорва жалбата и счита решението на въззивния съд за законосъобразно и справедливо. На същото становище са и гражданския ищец И. Ф. и повереникът му- адв.К.. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата е неоснователна. Не споделя тезата на защитата, че са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както и че при определянето на наказанието не са отчетени адекватно смекчаващите вината обстоятелства. Не споделя виждането за наличие на доказателствен дефицит, довел до неизясняване на обстоятелства, относими към здравословното и психическо състояние на пострадалия. Счита, че въззивното решение следва да се остави в сила. В последната си дума подсъдимият Ф. акцентира на вложеното здравословно състояние на сина си. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 260 от 24.08.2020г., постановена по НОХД № 155/2020г., Окръжен съд гр. Пловдив е признал подсъдимия Й. И. Ф. за виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1,т.3, пр.3 вр. чл.115 НК, а именно, че на 14.07.2019г. в землището на [населено място], обл. П. умишлено умъртвил рождения си син Ц. Й. Ф. и му е наложено наказание от 16 години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл.59 НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия и съдът се е произнесъл по направените разноски и веществените доказателства. На основание чл.45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци А. Л. и И. Ф. обезщетение за причинени неимуществени вреди съответно - 100 000лв. и 50 000лв., до окончателното изпащане на сумата. По повод постъпила чрез защитника на подсъдимия жалба, е инициирана въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт. С решение № 260065 от 07.04.2021г., постановено по ВНОХД № 624/2020г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив присъдата на окръжния съд е била потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия Ф. е неоснователна. Основен акцент подсъдимият поставя на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно постановяване на решението на базата на непълнота на доказателствата. Посочва се, че не е уважено искането на защитата за назначаване на допълнителна съдебно-психиатрична експертиза относно състоянието на пострадалия, което е довело до формиране вътрешното убеждение на контролираната инстанция при доказателствен дефицит. Оплакванията на защитата не биха могли да се споделят. Безспорно, не всяко доказателствено искане на страните следва да бъде уважено от съда. Респективно отказът не може да се преценя винаги като процесуален пропуск, още повече до такъв, водещ до опорочаване вътрешното убеждение на съда. Аналитичната дейност на съда по анализ на доказателствата включва обстойната им обективна и всестранна преценка, а въпросът за тяхната достатъчност е единствено в правомощията на контролираната инстанция. След като не е уважил искането на защитата за назначаването на допълнителна СПЕ относно пострадалия, въззивният съд не е допуснал да се постанови решение на базата на превратно тълкуване на доказателства и при незаконосъобразно събрани такива. Въпросът за психическото състояние на пострадалия не е убягнал от вниманието на съдебните инстанции и е бил предмет на обсъждане в рамките на приетата СПЕ. Въззивният съд се е спрял изрично на посоченото обстоятелство, като законосъобразно въз основа на кредитираната СПЕ е изградил изводите си за психичното здраве на пострадалия. Не е отречено обстоятелството, че и Ц. Ф. е злоупотребявал с алкохол също като баща си - подсъдимия Ф., но тези факти са интерпретирани адекватно от апелативния съд в светлината на експертната оценка, че към момента на деянието не са били налице данни за психотично разстройство. Не могат да се споделят възраженията на защитата и за осъществен едностранчив доказателствен анализ от апелативния съд. При условие, че оплакването не е конкретизирано, настоящият касационен състав може единствено да отбележи, че не открива пороци с аналитичната дейност на съда, че не се констатира пренебрегване на определени доказателства или порочно интерпретиране на други. Апелативният съд е положил нужните процесуални усилия да събере всички относими доказателства и да извърши техния обективен и пълен анализ. Защитата схематично посочва в касационната жалба, че са допуснати нарушения на материалния закон, но не излага и в съдебно заседание конкретни доводи, подкрепящи твърдението, поради което настоящата инстанция не може да даде нужните отговори на посоченото възражение. Не се уточнява претенцията, каква преквалификация на деянието е законосъобразно да се осъществи, а формулираното в касационната жалба искане „моля за преквалифициране на деянието, като намалите размера на санкцията с приложение на чл.55, ал.1,т.1 НК“ в конкретния случай би могло да се обсъжда единствено в рамките на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Защитата поддържа тезата, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, като акцентира на искането то да се реализира при условията на чл.55 НК. В жалбата не се посочват кои са многобройните или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да направят възможно приложението на чл.55 НК. Аргументите на въззивния съд също не водят до извода, че смекчаващите вината обстоятелства са игнорирани или омаловажени. Контролираната инстанция с нужното внимание се е спряла на всички обстоятелства относими към правилното реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия и наказанието е отмерено при превес на смекчаващите вината такива, към минимума предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл.116, ал.1 НК. Предвид това не се налага намеса на касационната инстанция в рамките на правомощията по чл.354, ал.2, т.1 НПК. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260065 от 07.04.2021г., постановено по ВНОХД № 624/2020г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.