Р Е Ш Е Н И Е   № 91     София, 19.04. 2010г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА        Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори февруари   две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:     БОЙКА ТАШЕВА                            МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 197 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.307 ал.2 от ГПК. Образувано е по молбата на И. С. , постоянно пребиваваща в София чужденка, с искане да бъде отменено решението на Софийския районен съд , постановено на 09.VІ.2008г. по гр.д. № 3799/2007г. Като основания за това се сочат чл.303 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК, като се навеждат доводи, че решението е основано на неистински показания на свидетели, което се установява от копия от двата паспорта на С. , и че молителката е била лишена умишлено от ответника по молбата от възможността да участва лично в делото, който, въпреки че знаел къде живее С. в РБ и е бил в непрекъснат контакт с нея по време на съдебното производство, е посочил друг адрес за призоваването й и не я е информирал за подадената молба за развод. Ответникът по молбата за отмяна Л. А. С. от София е заел становище за нейната недопустимост поради просрочие, евентуално за нейната неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата за отмяна е допустима. Атакуваното решение е влязло в сила на 07.VІІ.2008г. Твърдението на молителката, че е узнала за решението на 18.ІХ.2008г., когато е получила препис от него, се установява от приложеното към преписката по делото нейно писмено изявление в този смисъл и няма опровергаващи го данни. Молбата за отмяна е подадена направо пред СРС на 06. ХІ.2008г., т.е. в тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.5 от ГПК – по основанието по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК, като по основанието по чл.303 ал.1 т.2 от ГПК срокът по чл.305 ал.1 т.2 от ГПК не е започнал да тече. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение СРС е прекратил сключеният между страните на 14.ІІІ.1981г. граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина и на двамата съпрузи, постановил е след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име С. , отхвърлил е претенцията на С. да му бъде предоставено ползването на семейното жилище и е присъдил в тежест на страните по 25лв. държавна такса. За насроченото на 08. Х.2007г. помирително заседание на молителката е изпратена за връчване призовка на посочения в исковата молба адрес София, ж.к. Банишора, бл.58 вх. Б ет.VІ ап.37, която е върната с отбелязване, че апартаментът е необитаем. Въз основа на представено удостоверение рег. № ХГ-5351/21. ХІ.2007г., издадено от Дирекция “М” към МВътр. Р, според което този адрес молителката е посочила като постоянен и настоящ, тя е призована чрез две публикации в неофициалния раздел на “Д” съобразно разпоредбата на чл.50 от ГПК /отм./, като в проведените съдебни заседания – на 16.І.2008г., на 01.ІІ.2008г., на 19.V.2008г. - е представлявана от назначен от съда представител адвокат Н, на която е връчено и съобщението за постановеното на 09.VІ.2008г. решение. При тези обстоятелства се налага извод, че молителката не е била лишена от възможността да участва в производството по делото поради нарушаване от съда на съответните правила по призоваването й. С оглед събраните данни, че посочения в исковата молба адрес на С. , на който тя не е живяла в периода на висящността на делото /което се сочи и в молбата за отмяна/, съвпада с постоянния и настоящия й адрес, призоваването й е следвало да бъде и е извършено съобразно разпоредбата на чл.50 от ГПК /отм./. Без значение за този извод е знаел ли е ответника или не адресът, на който молителката в действителност е пребивавала. Това е така, тъй като предпоставка за отмяната по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК е нарушаването на правилата по призоваването от съда, а не от страната, в какъвто смисъл е твърдението на С. Ето защо искането за отмяна на атакуваното решение на посоченото основание следва да бъде оставено без уважение. Не са налице и предвидените в чл.303 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за исканата отмяна. По делото дори не се твърди по надлежния съдебен ред – с присъда или с решение по чл.124 ал.5 от ГПК /съответно чл.97 ал.4 от ГПК /отм./ - да е установена неистинността на показанията на разпитаните по делото свидетели М. и З. , върху които е основано атакуваното решение, само с което се свързва основанието за отмяна по посочената разпоредба. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. На ответника по молбата разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящото производство. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. А. С. от София за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.2 и т.5 от ГПК на решението на Софийския районен съд № І* от 09.VІ.2008г. по гр.д. № 3799/2007г. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: