Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * незаконно уволнение * образование * съкращаване на щата * признание на иска




Р Е Ш Е Н И Е

№ 224
София 15.05.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в открито заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора....................
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 897 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:




Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. г.по с.ст.-с.Б. чрез адв.Т. Д. срещу решение № 330 от 8.03.11г.по в.гр.дело № 3269/10г.на Окръжен съд- Пловдив,с което е потвърдено решение № 2459 от 16.07.10г.по гр.дело № 2676/10г.на Районен съд- Пловдив.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от В. С. С..
С определение № 112 от 1.02.2012г.на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса има ли право директорът на училищe с делегиран бюджет да направи признание на предявени искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ.
В отговор на въпроса настоящият състав приема,че няма законна пречка директорът на училище с делегиран бюджет да направи признание на предявени искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 КТ.Надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 КТ,предявени от работник или служител е работодателят,в конкретния случай – училището.Същото се управлява от директора – чл.37 ЗНП.По силата на Закона за държавния бюджет - § 53 от ЗДБ за 2010г.директорът на училището има право самостоятелно да определя числеността на персонала,обезпечавайки прилагането на учебния план и съобразно утвърдения бюджет на училището; да се разпорежда със средства на училището;да определя индивидуалните възнаграждения и др.Следователно директорът упражнява работодателската власт.Като работодател е страна в материалното трудово правоотношение,поради което може валидно да извършва процесуални действия в процеса,в т.ч.и да признава искове за защита срещу незаконно уволнение,предявени от работник или служител.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 393/4.01.10г.на директора на П. [населено място],с която е прекратено трудовото правоотношение с В. С. С. от длъжността „помощник директор учебна дейност”на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ- поради съкращение в щата,е незаконна.За да постанови решението си по реда на чл.237 ГПК съдът е счел,че има валидно признание на исковете от страна на процесуалния представител на ответника - работодател.Прието е,че директорът на гимназията има право да се разпорежда с признатото право след като има работодателска правоспособност.
В касационната жалба се излагат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на решението.Поддържа се,че не е налице валидно признание на исковете от директора на училището,съответно от пълномощника адв.Н. П..
Ответницата по касационната жалба В. С. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК намира следното:
Решението е законосъобразно.Не е допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.237 ГПК.Поради наличие на установените в закона предпоставки правилно е приложен предвидения в чл.237 ал.1 ГПК процесуалния ред.С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,следва да се приеме,че директорът на училището има право да направи признание на исковете по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба,че пълномощникът адв.Н.П. не е била упълномощена да признае исковете с отговора по чл.131 ГПК.Видно от приложеното пълномощно към договора за правна помощ от 15.04.10г.същата е била надлежно упълномощена от директора на ответната гимназия да я представлява и защитава до приключване на делото,включително и с правата да признава исканията на противната страна.
По изложените съображения настоящият състав приема,че следва да остави в сила обжалваното решение.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по касация следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.




Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 330 от 8.03.2011г.,постановено по в. гр.дело № 3269/10г.на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА П. г. по с. ст.-с.Б. да заплати на В. С. С.,със съдебен адрес: адв.К. К.,гр.Пловдив, [улица] ,ет..,ап.. сумата 300 лв /триста/ разноски пред ВКС за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.