7решение по гр.д.№ 1108 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 481
гр. София, 06.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1108 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.295 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Н. И.-Д. и Г. Н. В. против решение № 934 от 12.07.2011 г. по в.гр.д.№ 388 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставено в сила решение № 2707 от 01.09.2008 г. по гр.д.№ 3987 от 2006 г. на Варненския районен съд, 34 състав за отхвърляне на предявения от А. Й. М. срещу Н. Г. И., Т. Г. С., Л. Н. Д. и Г. Н. В. иск за делба на оставено в наследството на Н. П. Д. /Н. И. Б./ лозе с площ от 1830 кв.м., представляващо ПИ № 3253 по кадастралния план на „С. П.”- [населено място] при граници: пътека, имот № 3254, имоти № 3248 и № 3249, пътека и имот № 3255.
С решение № 234 от 18.05.2012 г. по настоящото дело ВКС е отменил решението на Варненския окръжен съд и е дал ход на делото по същество за събиране на доказателства относно наличието на съсобственост между страните по делото.
В исковата молба ищецът А. Й. М. е поискал да се допусне съдебна делба на лозе, находящо се в землището на [населено място], м.„Ф.” /кв.”И.”/ с площ от 1830 кв.м., като е твърдял, че заедно с ответниците Н. Г. И., Т. Г. С., Л. Н. Д. и Г. Н. В. са съсобственици на този имот по наследство от Н. П. Д. /с име по рождение Н. И. Б./, която от своя страна го е наследила от осиновителката си С. П. Ш..
Ответниците Н. Г. И. и Т. Г. С. оспорват иска за делба като твърдят, че само те са наследници на Н. П. Д..
Ответниците Л. Н. И.- Д. и Г. Н. В. не оспорват иска за делба.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Видно от нотариален акт № 311, рег.№ 4274 от 14.05.1924 г., процесният имот е закупен от осиновителката на общата на страните наследодателка Н. П. Д.- С. П. Ш. през 1924 г. Макар и закупен по време на брака й с П. К. Ш., имотът е бил индивидуална собственост на С. Ш., а не съпружеска имуществена общност между тях, тъй като бракът им не е бил заварен към момента на влизане в сила на Семейния кодекс от 1968 г. /чл.103, от който предвижда, че правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите и по-конкретно въведената с кодекса съпружеска имуществена общност за имоти и вещи, придобити по време на брака, се прилагат и за имущества, придобити преди влизане в сила на СК от съпрузи при заварени бракове/: видно от препис-извлечение от акт за смърт № 1298 от 19.11.1946 г., съпругата С. П. Ш. е починала още на 19.11.1946 г. От удостоверения за наследници изх.№ 121041 от 25.10.2012 г. и изх.№ 5240 от 25.10.2012 г., издадени от [община]- район „О.”, се установява, че след смъртта на С. Ш. през 1946 г. имотът е станал съсобствен на наследниците й по закон: съпругът й П. К. Ш. и дъщеря й Н. П. Д., а след смъртта на П. Ш. на 31.07.1978 г. имотът е станал изключителна собственост на единствената тяхна наследница Н. Д..
Относно това дали Н. П. Д. е наследник на С. Ш. и П. Ш. следва да се отбележи следното: Видно от представеното по делото обявление в Държавен вестник, бр.236 от 1941 г. на определение № 508 от 30.09.1941 г. на Варненския областен съд, наследодателката на страните Н. П. Д. /с рождени имена Н. И. Б./ е била осиновена от С. П. Ш. и П. К. Ш.. Съгласно действащата към момента на осиновяването правна уредба /чл.49 от Закона за извънбрачните деца и за осиновяването, обн.в ДВ бр.267 от 26.11.1940 г./ това осиновяване е било непълно, като съгласно чл.46 от същия закон по силата на него Н. Д. е добила качеството наследник на осиновителите си.
Това осиновяване е останало непълно /не се е трансформирало в пълно с изменението на чл.81 от Закона за лицата и семейството от 1949 г. с Изв. бр.50 от 23.06.1961 г. и с приемането на чл.105 от Семейния кодекс от 1968 г./ поради следното: Според горепосочените разпоредби заварените непълни осиновявания се трансформират в пълни. В случая обаче осиновяването на Н. Д. от С. Ш. и П. Ш. не е било заварено към 1961 г., тъй като към тази дата осиновителката С. Ш. вече е била починала /на 19.11.1946 г./. Следва да се отбележи, че такава трансформация не е настъпила, въпреки че осиновителят П. Ш. е починал през 1978 г. /тоест след влизане в сила на чл.105 от СК от 1968 г./, тъй като още със смъртта на С. Ш. през 1946 г. са настъпили последиците на непълното осиновяване. Независимо от факта, че осиновители са две лица, осиновителното правоотношение е едно и последиците от него настъпват след смъртта на единия от осиновителите, а не след смъртта и на двамата осиновители. В този смисъл е и практиката на ВКС, например решение № 19 от 16.01.1992 г. по гр.д. № 1134 от 1991 г. на ВС, Първо г..о., решение № 136 от 12.03.2009 г. по гр.д.№ 5982 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. и др.
Поради гореизложеното, тъй като осиновяването на Н. Д. от С. Ш. и П. Ш. е останало непълно, съгласно чл.49 от Закона за извънбрачните деца и за осиновяването от 1940 г. Д. е запазила всичките си права и длъжности спрямо семейството, към което принадлежи по рождение. Ето защо, тъй като към момента на смъртта си на 14.06.2001 г. Д. не е имала живи съпруг и низходящи, нейни наследници са останали роднините й по рождение.
Спорно между страните е кои от тях като наследници на рождените братя и сестра на Н. Д. /с рождено име Н. И. Б./ са нейни наследници. По този въпрос с оглед на представените по делото удостоверения за наследници на Н. П. Д., акт за раждане на Н. И. Б. № 70 от 10.05.1919 г., акт за смърт на рождения й баща И. Г. Б. № 38 от 11.05.1939 г., удостоверение за наследници на И. Г. Б. № 189 от 29.11.2006 г., издадено от [община], удостоверение за наследници на И. Б. и на рождената й майка Т. И. Б. № 83 от 26.04.1989 г., издадено от [община], кметство К., удостоверение за наследници на рождения й брат Г. И. Б. № 11530 от 27.11.2006 г., издадено от [община], свидетелство за свето кръщене на рождения й еднокръвен брат Н. И. Б. № 13, издадено на 16.08.1929 г., акт за раждане на Н. И. Б. № 43 от 09.08.1929 г., удостоверение за наследници на Н. И. Б. № 004446 от 07.09.2006 г., издадено от [община], следва да се приеме, че към момента на смъртта й наследници по закон на Н. П. Д. /с рождено име Н. И. Б./, починала на 14.06.2001 г. са били:
- Т. Г. С. и Н. Г. И.- съответно дъщеря и син на починалия на 16.05.1997 г. брат по рождение на Н.- Г. И. Б., роден през 27.07.1912 г. /последният рожден син на рождените родители на Н.- И. Г. Б., починал на 08.05.1939 г. и Т. И. Б., починала на 19.01.1928 г./ и
- Л. Н. И.- Д. и Г. Н. В.- дъщери на починалия на 06.01.1980 г. еднокръвен брат на Н.- Н. И. Б., [дата на раждане] /последният е син на рождения баща на Н.- И. Г. Б. и неговата втора съпруга Г. И. Б., починала на 17.07.1979 г./
Ищецът А. Й. М.- син и единствен наследник на починалата през 1999 г. рождена сестра на Н. П. Д.- С. И. Б.- не е наследник на Н. Д. поради следното: Видно от удостоверение от 02.08.1940 г. на В. областен съд, рождената сестра на Н. Д.- С. И. Б. е била осиновена от Г. С. М. и Д. Г. М. с определение № 1220 от 14.05.1940 г. на В. областен съд по ч.гр.д.№ 187 от 1940 г., публикувано в ДВ от 24.06.1940 г., когато съгласно чл.33 от действащия към този момент Закона за припознаването на незаконородените деца, за узаконяването им и за осиновяването, обн. в ДВ бр.9 от 12.01.1890 г., отм. с ДВ бр.267 от 26.11.1940 г., осиновяването е било само непълно. Тъй като видно от актове за смърт № 304 от 04.09.1972 г. и № 72 от 02.02.1983 г. осиновителите на С. Б.- Г. М. и Д. М. са починали след 1961 г. /съответно на 03.09.1972 г. и на 01.02.1983 г./, съгласно чл.81, ал.2 от Закона за лицата и семейството /изм.с Изв. бр.50 от 23.06.1961 г./ и чл.105 от Семейния кодекс от 1968 г. това осиновяване се е трансформирало в пълно. А съгласно чл.81, ал.2 от ЗЛС и чл.54 от СК от 1968 г. при пълно осиновяване правата и задълженията между осиновения и роднините му по произход се прекратяват. Поради това С. Г. М. /с имена по рождение С. И. Б./ не е наследник на роднините си по произход, включително и на рождената си сестра Н. Д.. Съответно единственият наследник на С. М.- А. Й. М. също не наследява Н. Д..
Относно имота, който следва да се допусне до делба: Посоченият в исковата молба имот /лозе с площ от 1830 кв.м. в м.”Франга дере”, В./ е част от имота по нотариален акт № 311 от 14.05.1924 г., закупен от наследодателката на Н. Д.- С. П. Ш. /лозе, находящо се в м.”Ф” с площ от 2,831 дка при съседи: Д. Т., наследниците на Цв.Б., Д. Ф. и дере/. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза на инж.Р. П., имотът по нотариален акт № 311 от 1924 г. е бил нанесен в кадастралния план на м.”Ф.” /ж.к.”И”/- В. от 1973 г. като имот пл.№ 3263 с площ от 2 178 кв.м. и е записан в разписния лист към този план на името на Н. Д.. С нотариален акт № 121, том IV, нот.д.№ 1467 от 24.06.1980 г. Н. Д. е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане на Т. Й. Н. 1 дка от този имот. С нотариален акт № 33, том IX по нот.д.№ 2673 от 24.04.1991 г. Н. Д. е продала на племенницата си Т. Г. С. 1/2 ид.ч. от останалите 1,830 дка по нотариален акт /а на място 1150 кв.м./ от имот № 3263 по кадастралния план от 1973 г. С договор за доброволна делба от 11.06.1992 г. остатъкът от 1,830 дка е разделен, като на Т. С. и съпруга й С. С. са възложени 600 кв.м. от имота, а на Н. Д. остава място с площ от 824 кв.м., част от имот № 3263 по кадастралния план от 1973 г. при граници: Т. и С. С., път, К. Х. Н. и Г. В., Т. и К. Н.. След тези прехвърляния в кадастралния план старият имот пл.№ 3263 с площ 2 178 кв.м. е бил заснет като три имота: имот пл.№ 3263 с площ 824 кв.м. на името на Н. Д., имот пл.№ 3263А с площ от 1 дка на името на Т. Й. Н. и имот пл.№ 3263Б с площ от 600 кв.м. на името на Т. и С. С.. Поради това делбата следва да се допусне само за частта от бившия имот пл.№ 3263 по кадастралния план от 1973 г. на м.”Франга дере”/ж.к.”И.”/- [населено място], която видно от нотариален акт № 105 от 29.05.2006 г., заповед № РП-100 от 10.04.2006 г. на кмета на район „Приморски”-В. и копие от кадастрална карта на [населено място] към 2006 г. е представлявала поземлен имот № 941 с площ от 799 кв.м., находящ се в землището на [населено място], р.”П.”,[жк], с административен адрес: [населено място], ул.Н.” № 21 при граници: улица, ПИ № 940, ПИ № 702, ПИ № 889, ПИ № 890 и ПИ № 404, а към настоящия момент е идентичен с поземлен имот с идентификатор 10135.2551.2049 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица] при съседи: ПИ с идентификатори: 10135.2551.523, 10135.2551.526, 10135.2551.527, 10135.2551.528, 10135.2551.2048, 10135.2552.2189.
За останалата претендирана част с площ от 1830 кв.м. от бившия имот пл.№ 3263, която понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор № 10135.2551.2048, записан на името на Т. и С. С. въз основа на договора за делба от 11.06.1992 г., искът за делба следва да бъде отхвърлен.
С оглед на гореизложеното, делбата на имот с идентификатор № 10135.2551.2049 следва да се допусне между Т. Г. С., която като наследник на рождения брат на Н. Д.- Г. Б. и като правоприемник по договора за дарение от 29.05.2006 г. на другия наследник на Г. Б.- Н. Г. И. притежава общо 4/6 ид.ч. от имота, и наследниците на брата на Н. Д. /Н. Б./- Л. Н. И. Д. и Г. Н. В., които като наследници на еднокръвен брат на Д. на основание чл.8, ал.3 от Закона за наследството получават половината от това, което получават наследниците на другия й брат Г. Б.- тоест по 1/6 ид.ч. от имота.
По отношение на Н. Г. Б., който с нотариален акт № 105, том I, рег.№ 2046 по нот.д.№ 91 от 29.05.2006 г. е дарил притежаваната от него ид.ч. от имота на сестра си Т. Г. С. и по отношение на А. Й. М., който както бе изложено по-горе не е наследник на бившата собственица на имота Н. Д., искът за делба следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между Т. Г. С.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Л. Н. И.- Д.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] Г. Н. В.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.А. Х.” № 36 на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 778 кв.м., с идентификатор 10135.2551.2049 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица] при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 10135.2551.523, 10135.2551.526, 10135.2551.527, 10135.2551.528, 10135.2551.2048 и 10135.2552.2189, идентичен с част от бившия имот пл.№ 3263 по кадастралния план на м.”Ф.” /ж.к.И.”/ - [населено място] от 1973 г. при следните квоти:
- 4/6 ид.ч. за Т. Г. С.,
- 1/6 ид.ч. за Л. Н. И.- Д. и
- 1/6 ид.ч. за Г. Н. В..
ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ДЕЛБА по отношение на А. Й. М.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] /тавана/ и по отношение на Н. Г. И.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], КАКТО И по отношение на останалата претендирана част с площ от 1830 кв.м. от бившия имот пл.№ 3263 по кадастралния план на м.”Ф. дере /ж.к.”И.”/- [населено място] от 1973 г., която понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор 10135.2551.2048 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |