2 Р Е Ш Е Н И Е №261 гр. София,3 август 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря................Мира Недева.........................и с участието на прокурора........................Димитър ГЕНЧЕВ.....................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 581 по описа за 2015 г. Производството е образувано по чл.422, ал.1, т. 5 от НПК. Постъпило е искане от адвокат Д. С. – защитник на осъдения И. М. С. за възобновяване на нохд № 253/14г. на районен съд гр. Хасково. В искането се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, без да се сочат конкретни доводи. В допълнително изложение се уточнява, че се поддържа единствено основанието по чл.348, ал. 1, т.1 от НПК. Твърди се, че липсва субективният елемент на престъплението, тъй като осъденият бил убеден, че получава от трето лице дадени преди това в заем на негов познат парични средства. Това според защитника сочи на несъставомерност на извършеното и с осъждането на С., законът е приложен неправилно. Настоява се за отмяна на присъдата и въззивното решение по реда на възобновяването. В съдебно заседание искането се поддържа от адв. С. със същите аргументи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането за възобновяване. Счита, че поведението на осъдения при задържането му опровергава тезата за представите на последния, че се касае до връщане на заем. Дава заключение, че искането следва да се остави без уважение. В последната си дума осъденият С. моли за обективност. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 85 от 29.10.2014г., постановена по нохд № 253/14г. на районен съд гр. Хасково, подсъдимият И. М. С. бил признат за виновен в това, че в периода от 10.04.2013г. до 11.04.2013г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, използвал заблуждението на И. Х. Р. и М. Г. Т., относно основанието за получаване на сумата от 2 400 лева от И. Х. Р. и сумата от 60 щатски долара /равняващи се на 89.67 лева по курса на БНБ за 10.04.2013г./ и златни накити на стойност 468 лева от М. Г. Т. и с това им причинил имотна вреда общо на стойност 2 957.67 лева / 2 400 лева на И. Х. Р. и 557.67 лева на М. Г. Т. /, поради което и на основание чл.209, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, и чл.54, ал.1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание било отложено за изпитателен срок от 3 години. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на разноските по делото. По жалба на защитника на подсъдимия било образувано внохд № 686/14г. по описа на окръжен съд гр. Хасково. С решение № 24 от 19.02.2015г., постановено по същото дело, въззивният съд изменил присъдата, като оправдал частично подсъдимия относно обвинението за престъпление по чл.209, ал.2 от НК с пострадала М. Г. Т.; по обвинението във връзка с чл.26, ал.1 от НК и за стойността на предмета на престъпление над 2400лв. В останалата част потвърдил първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Тезата, че подсъдимият бил заблуден от неизвестно лице, че следва да получи парична сума като част от предоставен от него по - рано заем на св. И. П., е излагана последователно пред инстанционните съдилища, които са я приели за недостоверна, предвид противоречието й със събраните доказателства. По делото са приложени справки от [фирма], от които е установено, че намерената при задържането на осъдения СИМ карта е използвана за мобилна връзка единствено с номер, от който неизвестният извършител е контактувал и вербувал лица, които да вземат съответните пари и ценности от въведените в заблуждение лица. Както тази СИМ карта, така и СИМ картата с номера на неизвестния извършител принадлежат на заличен от регистъра едноличен търговец. Поведението на осъдения при задържането му, а именно хвърлянето на получената пачка с банкноти от св. Р. и на мобилния телефон по който разговарял, на земята, не сочи, че последният е имал съзнание за правомерно получаване на паричната сума. В мотивите на въззивния съд е отбелязано и обстоятелството, че тезата на С., че самият той бил заблуден от неизвестно лице, че следва да получи сума от заема е лишена от логика, тъй като в такъв случай действията на неизвестното лице биха се изразили в предоставянето на парични средства на подсъдимия, без неизвестното лице да получи каквато и да е облага от деянието. Въз основа на приетите за установени факти инстанционните съдилища са направили законосъобразен извод, че с действията си осъденият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.209, ал.2 от НК, поради което касационният съд счита, че законът е приложен правилно. Предвид изложеното и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. М. С. за възобновяване на нохд № 253/14г. на районен съд гр. Хасково и внохд № 686/14г. на окръжен съд гр. Хасково. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.