1 Р Е Ш Е Н И Е № 300 гр. София, 24 юни 2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар ..……………...….…. НАДЯ ЦЕКОВА................……… и с участието на прокурор ………………...........…....ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ..…..……………… разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 733/2015 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК по искане на осъдения С. М. М. за възобновяване на НОХД № 679/2014 г. по описа на районен съд – гр.Търговище, отмяна на постановената по него осъдителна присъда и оправдаване на осъдения или връщане на делото за ново разглеждане. В искането на осъденото лице са релевирани твърдения за наличие на всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 – т.3 от НПК. Молителят твърди, че с изключение на показанията на св.К., по делото няма нито едно обективно доказателство в подкрепа на обвинителната теза, че е извършил инкриминираното престъпление. Твърди, че добросъвестно е организирал пътуването им – неговото и това на св.К. до А. и Г. с намерение да си намерят работа и осигурят доходи за последващо съвместно съжителство и никога не е имал намерение да принуждава свидетелката да проституира. След като разбрал, че няма да могат да си намерят работа, самият той й предложил да се приберат в България, но тя не пожелала, а вместо това доброволно заминала със св.А. Х. в П. За случилото се там намира, че не носи никаква отговорност, тъй като лично не познавал този свидетел. Счита, че обвинителния акт е изготвен в противоречие с изискванията на чл.246 ал.2 от НПК, тъй като обстоятелствената му част не съдържа ясно, безпротиворечиво, конкретно и пълно описание на всички обстоятелства, свързани с времето, място и начина на извършване на вмененото му престъпление. А след като именно обвинителният акт определя основния предмет на доказване и рамките на обвинението, намира че допуснатите нарушения при неговото изготвяне са съществени по смисъла на закона, тъй като нарушават основното право на обвиняемия – правото да разбере в какво точно е обвинен и да организира защитата си. Наред с горното, в искането се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на закона и е несправедлива, защото е осъден за престъпление, което не е извършил. В съдебно заседание на касационната инстанция осъденият С. М. и неговият служебно назначен защитник адв.Б. молят искането за възобновяване да бъде уважено. Защитникът поддържа изложените в искането доводи и представя писмени бележки с допълнителни съображения. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: С присъда № 50 от 09.10.2014 г., постановена по НОХД № 679/2014 г., Районен съд гр.Търговище е признал подсъдимия С. М. М. за виновен в това, че на неустановена дата през м.юни 2012 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив набирал и транспортирал отделно лице – Д. К. К. от [населено място], обл.С. З., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение, поради което и на основание чл.159г пред.1 вр.чл.159а ал.2 т.2 пред.2 вр. чл.29 ал.1 б.“б“, чл.54 и чл.36 от НК му наложил наказание 5 /пет/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи в затвор при първоначален „строг“ режим, както и наказание „глоба“ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева. В тежест на подсъдимия били възложени и направените по делото разноски. С решение № 15 от 20.02.2015 г. по ВНОХД № 232/2014 г. по описа на Окръжен съд Търговище първоинстанционната присъда е била потвърдена. Решението на Търговищкия окръжен съд от 20.02.2015 г. не е подлежало на касационно обжалване, като искането на осъдения С. М. за възобновяване на наказателното дело е внесено на 29.04.2015 г., поради което ВКС намира, че е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 от НПК в законоустановения от чл.421 ал.3 от НПК срок срещу акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването по чл.419 ал.1 от НПК. Разгледано по същество, искането на осъдения С. М. М. е неоснователно. Макар в искането да е посочено, че се претендира възобновяване на наказателното производство по първоинстанционното НОХД № 679/2014 г. по описа на Търговищкия районен съд, настоящият състав на ВКС ще изследва наличието на релевираните основания за възобновяване при осъществената от контролната инстанция дейност, отчитайки принципното положение, че когато се иска възобновяване на наказателно производство, по което са постановени съдебни актове от първата и въззивната инстанции, на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК подлежи въззивният съдебен акт. При проверката на атакувания съдебен акт касационният съдебен състав не се съгласява с изтъкнатите от молителя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Неоснователно в искането на осъдения С. М. е залегнало възражение за неяснота и непълнота на обвинителния акт, въз основа на който е било образувано съдебното производство по обвинението срещу него. Липсват твърдените от молителя пропуски в съдържателната част на внесения срещу него обвинителен акт, които да препятстват възможността му да разбере в какво точно е обвинен. Вярно е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са допуснати неточности, свързани с времето на запознаване на осъдения М. със св.К., честотата на взаимните им гостувания, но е вярно също така, че това не са обстоятелства, свързани със съществените обективни признаци на инкриминираното деяние. Обвинителният акт съдържа в своята обстоятелствена част в необходимия и достатъчен обем фактите, обуславящи престъпната съставомерност на поведението на осъдения. Посочени са рамките на установеното време, мястото, изпълнителното деяние, механизма на извършване на престъплението, вредоносните последици, както и представното съдържание на дееца. Независимо от допуснатата неточност в продължителността на периода на контакти между пострадалата и осъдения, обвинителният акт изяснява детайлно активността на последния за сближаването им, за изграждане на доверие у св.К. в неговите намерения за бъдещите им взаимоотношения, както и за мотивирането й за заминаване в чужбина, където намирайки работа, да си осигурят по-добър стандарт на живот в България. Действайки по този начин, осъденият М. постигнал съгласието на пострадалата да го придружи в пътуването му до Г.. След това неговата задача да я отведе до крайната дестинация, която според обстоятелствената част на обвинението е именно Г., се свела до закупуване на билети и придружаването й в пътуването с автомобил извън границите на страната. Точната дата на отпътуване от [населено място] не е установена, но времето е очертано приблизително, като е посочено, че това се е случило „...на неустановена дата през м.юни 2012 година...“ Посочено е по-нататък, че след пристигане в страната на крайната дестинация – Г., осъденият незабавно пристъпил към реализиране на целта си за извеждане пострадалата от Б., като й заявил, че ще работи за него като проститутка, което реално се случило и продължило около седмица, преди да я „продаде“ на св.Х.. В рамките на седмицата, в която св.К. проституирала под контрола на осъдения, всички пари които получавала, предавала на него. С посочването на така описаните твърдения на прокурора в обвинителния акт задължението на обвинителната власт да формулира ясно и недвусмислено предмета на доказване по делото от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него е изпълнено. Няма основания да се претендира неяснота на обвинението с оглед начина на определяне на времевите рамки на обвинението. Вярно е, че чрез надлежни документи е установен фактът, че осъденият М. е бил освободен от затвора П. на 23.05.2012 г. поради изтърпяване на наказание. В този смисъл очевидно е невъзможно запознанството между него и св.К. да се е случило през м.февруари същата година, както е отразено в обвинителния акт. Това обстоятелство обаче не е съществено от гледна точка на изясняване фактологията на инкриминираното деяние, тъй като за неговата съставомерност е достатъчно установяването на реализираните интензивни контакти между двамата, които са позволили на осъдения да мотивира св.К. за вземане на решението й двамата да напуснат страната заедно. Датата на отпътуването от Б. също не е конкретизирана, но е очертана в достатъчно ясен период – „на неустановена дата през през м.юни“. Съгласно принципните положения, застъпени в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, конкретизацията на престъпното деяние действително задължително изисква посочване на времето на извършването му. Времевата характеристика на деянието е негов необходим реквизит, включващ максимално възможна и точна установеност на момента на престъплението по дни, месец, година. В случаите обаче, когато точният момент на деянието не може да се установи прецизно, времето на престъплението може да се посочи и като обобщен период. За законосъобразното гарантиране на правото на защита на обвиняемия е необходимо да не се приемат недопустимо широки времеви рамки на обвинението, които не предоставят никаква конкретна и точна информация за времето на деянието и блокират възможностите за адекватна защита. А разглежданият случай не е такъв – независимо от посочения по-обширен обобщен период, през който е била осъществена престъпната дейност на осъдения М., без обективно да могат да бъдат уточнени конкретните дати, времето на престъплението все пак е посочено достатъчно ясно. То е уточнено във времеви период с разумна продължителност от около месец, който не препятства защитата на осъдения и не го поставя в недопустимо положение да се защитава срещу практически неопределени периоди с дълготрайност от месеци и години. С искането за възобновяване са отправени неоснователни претенции за недостатъци на съдържанието на въззивното решение на Търговищкия ОС. Обективният прочит на атакувания съдебен акт не дава основание да се приеме, че поставените на вниманието на второинстанционния съд оплаквания на осъдения С. М. срещу първоинстанционната присъда са били пренебрегнати и не са получили отговор. От залегналите в мотивите съображения е видно, че отделните възражения са обсъдени в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като са посочени основанията, въз основа на които са преценени като неоснователни. С оглед на това касационната инстанция счита, че изложената от окръжния съд аргументация в пълна степен удовлетворява стандарта на чл.339 ал.2 от НПК и не лишава осъдения от възможността да разбере недвусмислено изразената воля на въззивния състав. Този съд, както и първоинстанционният, са изпълнили процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. Доказателствените материали не са анализирани едностранчиво, превратно или в разрез с правилата на формалната логика. При решаването на въпроса дали осъденият е извършил инкриминираните му деяния доказателствената съвкупност е била анализирана внимателно. И двете съдебни инстанции са обосновали подробно защо са дали вяра основно на показанията на пострадалата К., като са подкрепили доводите си с анализа и на подкрепящите ги косвени доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелките В. К. и К. Г.. Така въпреки констатираните непълноти в обвинителния акт, обсъдени внимателно по-горе в настоящото решение, съдилищата са успели да пресъздадат максимално подробно картината на случилото се. Внимателно са анализирани и отделните елементи на състава на инкриминираното престъпление, като е даден верен отговор, че за неговата съставомерност не е необходимо нито установяване на упражнено физическо или психическо насилие над пострадалата, нито провеждането на предварителна мотивация на същата за даване на съгласие за използването й за развратни действия. Правилна е оценката, че осъденият М. е реализирал две от формите на престъплението „трафик на хора“, регламентирано в разпоредбата на чл.159а ал.1 от НК – „набиране“ и „транспортиране“. Първото от тях е осъществил, като създал у пострадалата невярната представа, че ще й съдейства за намиране работа в чужбина като сервитьор или работник в кухня и по този начи е получил съгласието й да го придружи в пътуване до Г. Съгласно ТР №2/2009 г. на ОСНК на ВКС, за реализиране на тази форма на изпълнително деяние по чл.159а ал.1 от НК, която следва да се разбира като привличане, събиране, вербуване, уговаряне или склоняване на лица, за да бъдат въвлечени за постигане на целите, предвидени в чл.159а ал.1 и ал.3 от НК, не е необходимо да се действа с противоправни средства. Възможно е то да се осъществи и със съгласието на жертвата, тъй като нейното поведение е правно ирелевантно. Когато обаче е осъществена чрез използване на някои от средствата, предвидени в чл.159а ал.2 от НК, то тогава деецът следва да отговаря за квалифициран състав на престъплението „трафик на хора“, какъвто е и настояящият случай. Осъденият М. е мотивирал св.К. да напусне страната и да бъде привлечена за осъществяване на целта му да я използва за развратни действия чрез въвеждането й в заблуждение – нееднократно осъденият давал настоятелни обещания, че ще й осигури работа като сервитьор или работник в кухня, че той самият ще работи там и така ще си осигурят доход за по-добър стандарт на живот в Б. Ето защо правилно извършеното от него деяние е квалифицирано по чл.159а ал.2 т.2 пред.2 вр.ал.1 от НК. Осъденият М. е реализирал и втората форма на изпълнително деяние по чл.159а ал.1 от НК – „транспортира“, като отново съгласно ТР № 2/ 2009 г. на ОСНК на ВКС за осъществяването му е било достатъчно осигуряване на билетите за пътуването от началния пункт – [населено място] до страната на крайната дестинация Г. В случая за съставомерността на деянието е без значение дали междувременно двамата са престояли известен период от време в А., след като през този период пострадалата е продължавала да бъде в заблуждение, че очакваното намиране на работа предстои при пристигането им в крайната точка на пътуването. И тази форма на изпълнително деяние е извършена по квалифицирания състав на престъплението по чл.159а ал.2 т.2 пред.2 вр.ал.1 от НК. С преминаване границата на страната ни осъденият М. е довършил инкриминираното му престъпление, поради което последващото му поведение извън Б. има отношение единствено за установяване съществувалата специална цел при набирането и транспортирането на пострадалата К.. Тя се изяснява в достатъчна степен от обстоятелството, че още с пристигането в страната на крайната дестинация – Г., незабавно е заявил, че работата й ще бъде като проститутка и предприел действия за реализиране на намеренията си. Ето защо неоснователни са възраженията на осъдения и защитника му, че деянието е несъставомерно поради липса на изискуемата се от чл.159а ал.1 от НК специална цел. Всички тези обстоятелства са били подробно анализирани от инстанциите по същество, които са стигнали до верния извод за съставомерността на извършеното от осъдения деяние и неговата доказаност. При тези констатации относно процесуалната дейност и на двете съдебни инстанции по фактите, релевираните в искането за възобновяване на осъдения С. М. претенции за допуснати процесуални нарушения при разкриването на обективната истина обективират единствено субективното му несъгласие с отхвърлянето на лансираната от него защитна версия и с осъждането му, което не е законово основание за ревизия на проверявания въззивен съдебен акт. Посочените дотук аргументи обуславят категорична констатация, че вътрешното убеждение на съдилищата при установяване на приетата от тях фактология на деянието е правилно формирано и убедително мотивирано съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Щом не са допуснати процесуални нарушения при осъществяването на конкретните действия на съдебните инстанции по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, вътрешното им убеждение не може да бъде оспорено, нито заместено. Касационният съдебен състав не констатира наличието на претендираното от искателя С. М. касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, мотивирано единствено с голословното твърдение, че не е извършил инкриминирано му престъпление. В пределите на установените и доказани фактически положения, за които стана реч по-горе в настоящото решение, първоинстанционният и въззивният съд са приложили правилно материалния закон. Законосъобразно и в съгласие с практиката на ВКС е прието, че поведението на осъдения от обективна и субективна страна се субсумира под състава на престъплението по чл.159г пред.1 вр.чл.159а ал.2 т.2 пред.2 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“б“ от НК. Изложените в тази насока съображения от въззивния съд в мотивите на атакуваното решение почиват на вярно разбиране на закона, изведени са в съгласие с практиката на ВКС и изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. ВКС не констатира и явна несправедливост на наложеното на осъдения С. М. наказание пет години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 20 000 лв. Видно от съдържанието на искането за възобновяване, релевираното от осъдения касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК е базирано отново на неприемливия довод, че е наказан за престъпление, което не е извършил. С искането не са отправени други конкретни възражения, които ВКС да обсъди. Може само да се подчертае, че наказанието на осъдения е определено в размера на специалния минимум на санкционната част на разпоредбата на чл.159г от НК както за наказанието „лишаване от свобода“, така и за кумулативното наказание „глоба“, като не му е наложено наказанието „конфискация“. Така индивидуализирано, наказанието се явява справедливо и съразмерно на обществената опасност на извършеното престъпление и личната обществена опасност на осъдения. С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави без уважение като неоснователно искането на осъдения С. М. М. за възобновяване на ВНОХД № 232/2014 г. по описа на Търговищкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 15 от 20.02.2015 г., с което е потвърдена присъда № 50 от 09.10.2014 г., постановена по НОХД № 679/2014 г. по описа на Търговищкия районен съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. М. М. за възобновяване на ВНОХД № 232/2014 г. по описа на Търговищкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.