Ключови фрази
Отмяна на дарението * издръжка на дарител * неоснователно обогатяване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 24
гр.София, 28.03.2014г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 974/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от М. Б. Б. – К. чрез адв. П. И., срещу въззивно решение № 675/02.05.2012 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 4336/2011 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 627/16.05.2013 г. по следните въпроси:
Имат ли значение материалните възможности на дарения да дава издръжка на дарителя в хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД; недаването на издръжка, поискана от наследниците на дарения в полза на дарителя, е ли морално укорима непризнателност и основание за отмяна на дарението.
По първия въпрос е даден отговор с Решение № 1/2013 г. по Тълкувателно дело № 1/2013 г. на Общото събрание на гражданска колегия на Върховния касационен съд – не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният бил поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
В редица решения, постановени по чл. 290 ГПК - решение № 201-2011-ІІІ ГО на ВКС по гр.д. № 909/2010 г., решение № 1018-2008-І ГО на ВКС по гр.д. № 3693/2007 г. , решение № 96-2011-ІV ГО на ВКС по гр.д. № 352/2010 г., е изяснено, че наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя само в случай, че той е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения преди неговата смърт.
Даденото разрешение е задължително за по-долните по степен съдилища и напълно се споделя от настоящия състав. За разлика от договора за прехвърляне на имущество срещу задължение за издръжка и гледане, такива не се дължат от надарения като насрещна престация по договора за дарение. Дарственият акт е безвъзмеден – надареният не престира нищо срещу получения дар. Същността на облигационната връзка, както и правилата на морала и етиката изискват от надарения, когато дарителят изпадне в материално затруднение, което иначе би посрещнал, разполагайки с подареното имущество, да се отзове и го подпомогне. Моралното задължение за благодарност и помощ при нужда се трансформира в правно, доколкото дарителят е поиска издръжка. Неизпълнението му, стига надареният да не постави себе си и лицата, които по закон издържа в по-неблагоприятно положение от дарителя, е признато от законодателя за обществено укорима форма на непризнателност и основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в” ГПК.
Наследниците на надарения не са страни по договора за дарение и не дължат благодарност на дарителя. Те, също така, не придобиват моралните задължения на наследодателя по наследствено правоприемство, защото те не са част от наследствената маса. Само когато към момента на откриване на наследството, наследодателят вече е бил и правно задължен да окаже икономическа помощ на дарителя (налице е трайна нужда и искане за издръжка), това правно задължение се наследява. И в този случай, отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД по иск, предявен срещу наследника, не може да се допусне, ако с оглед материалните възможности на наследодателя (надарения), отзовавайки се приживе на поисканата от дарителя помощ, той би злепоставил своите интереси и тези на лицата, на които по закон дължи издръжка. Без значение е дали от своя страна наследникът има имущество, от което, без затруднение, може да осигури на дарителя нужната издръжка, защото, както стана ясно, неговото правно задължение не е трансформирал се личен или наследен морален дълг за благодарност и помощ, а е задължение, производно на вече възникналото за наследодателя да осигури издръжка. Бездействието на последния (изрично или мълчаливо), щом не може да се квалифицира като груба непризнателност на надарения, не е основание за отмяна на дарението, както по иск, предявен приживе срещу него, така и по иск, предявен против наследниците му.
По касационните оплаквания:
Касаторът излага доводи за недопустимост поради произнасяне по непредявен иск и за непавилност поради противоречие с материалния закон.
Ответникът по касация С. С. Б., действаща чрез своята майка и законен представител Н. Н. М. – Б., представлявана от адв. А. И., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна. В съдебно заседание излага съображения в подкрепа на вече изразеното становище.
Б. С. Б. не е отговорил на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е неоснователна.
Ц. Б. Б. е предявила срещу С. С. Б., действаща чрез своята майка и законен представител Н. Н. М. – Б. и срещу Б. С. Б., иск за отмяна на дарение по нот.акт № 170/1993 г. и за връщане на подарения имот.
Исковете са отхвърлени.
След постановяване на решението, ищцата Ц. Б. Б. е починала. Нейни наследници са дъщерята М. Б. Б. – К. и внуците Б. С. Б. и С. С. Б.. Последните двама са и ответници по исковете.
М. Б. Б. – К., като правоприемник на Ц. Б. Б., е подала въззивна жалба.
Въззивният съд с решение № 442/11.03.2012 г. е обезсилил първоинстанционното решение по иска за ½ ид.ч. от имота, предмет на договора за дарение, поради сливане качеството на ищец и ответник за Б. С. Б. и С. С. Б.; прекратил е в тази част производството по делото.
С решение № 675/02.05.2012 г. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение за другата ½ ид.ч. от предмета на договора за дарение и за връщане на дарената вещ.
Съдът установил, че дарителят Ц. Б. Б. е изпаднала в крайна нужда, поискала е приживе от надарения С. Б. Б. издръжка, с което от морално, задължението му да осигури такава, се е трансформирало в правно. Ответникът по иска С. С. Б. е универсален наследник по завещание на надарения. Част от приетото наследство е и възникналото преди смъртта на наследодателя правно задължение да даде издръжка на Ц. Б.. Издръжка не са предоставили нито надареният, нито неговата наследница. Съдът приел, че поведението на надарения не може да се квалифицира като груба форма на непризнателност и да бъде основание за отмяна на дарението, защото освен дарения имот, той не е притежават друго имущество. С. Б. е бил тежко болен и не е имал средства да издържа семейството си, така, че не е проявил непризнателност спрямо дарителя. Независимо от това, съдът е изложил още и съображения, че ответникът С. Б., която е дъщеря и универсален наследник по завещание на надарения, е непълнолетна, за нея се грижи майка й, с която живеят бедно, и единственото имущество, което притежава, е наследеният имот, така че няма никаква възможност да осигури издръжка на Ц. Б.. Прието е, че ответникът Б. Б. не е материалноправно отговорен по иска, защото универсалното завещание в полза на С. Б. не е оспорено, а то я определя като единствена надлежна страна по спорното материално правоотношение.
В заключение, съдът отхвърлил до размера на ½ ид.ч. иска за отмяна на дарението, на осн. чл. 227, ал. 1 б. „в” ЗЗД, както и обусловената претенция за връщане на подареното имущество.
Допълнителното въззивно решение, с което е прекратено производството по исковете за другата ½ ид.ч. от подареното имуществото, е влязло в сила и не е предмет на касационна проверка.
Правните въпроси, за разрешаване на които е допуснато касационно обжалване, имат отношение само към решенето по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Тълкуването на въззивната инстанция е съответно на дадените по-горе отговори. Решението в тази част е правилно, валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила .
Относно решението на въззивния съд, постановено по иска за връщане на дареното имущество, касаторът е навел оплаквания за недопустимост – съдът се бил произнесъл по непредявен иск по чл. 108 ЗС.
В исковата молба ищецът моли ответникът да бъде осъден да му върне подарената с договора вещ, след уважаване на претенцията по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
Искът е обусловен от резултата по обуславящата претенцията за отмяна на дарението; не се основава на спорни вещни права върху вещта. При уважаване на иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД отпада правното основание, на което надареният е получил имуществото, предмет на сделката. Следователно дължи връщането му, тъй като в противен случай би се обогатил неоснователно; искането да бъде върнато даденото по отмененото дарение, намира правното си основание в чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Първостепенният и въззивният съд, по същество, са разгледали иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - за връщане на дареното имущество след отмяната му. Претенцията е отхвърлена поради липса на активна материалноправна легитимация, след като иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД е неоснователен. Дадена е погрешна правна квалификация – чл. 108 ЗС, но въззивната инстанция не е обсъждала правото на собственост върху имота, владее ли се той от ответниците, евентуално основанието за това. Погрешната материалноправна квалификация на спорното право, стига съдът да е разгледал твърденията за правопораждащите юридически факти и искането, заявени с исковата молба, не обуславя недопустимост на решението, а в случая, не се е отразила и върху крайния резултат по спора. Въззивното решение, и в тази част, следва да бъде оставено в сила, като се поправи посочената в диспозитива му правна квалификация.
Съдът намира за нужно да укаже, че в диспозитива на съдебния акт, който формира и силата на присъдено нещо, предметът на иска трябва да бъде пълно и ясно очертан. Посочването само на насрещни страни и материалноправна квалификация не е достатъчно. В случая, цитирането на правната норма – чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД не изяснява предмета на дарението, чиято отмяна се желае - кога, между кои страни и за какво имущество е сключен договорът.
Вещта, чието връщане се иска – независимо на какво основание, също трябва да е описана по начин, достатъчен да я индивидуализира.
Съдът се произнася с диспозитив по молба по чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК, само ако уважи иск по чл. 537, ал. 2, изр. 1 ГПК. Молбата за отмяна на нотариалния акт, не е самостоятелна искова претенция; отмяната се постановява от съда и служебно, ако уважи спора за материално право, породен от съставен констативен нотариален акт.
В случая иск по чл. 537, ал. 2 ГПК няма предявен, нито подобен иск е разгледан от първостепенния и въззивния съд, поради което не намира основание цитирането на правната норма в диспозитивите на съдебните решения.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 675/02.05.2012 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 4336/2011 г., с което са отхвърлени, предявените искове от М. Б. Б. – К. (правоприемник по чл. 227 ГПК на Ц. Б. Б.), със съдебен адресат адв. П. И. от [населено място], [улица], срещу С. С. Б., действаща със съгласието на майка си Н. Н. М. – Б., със съдебен адресат адв. А. И. от София, [улица], ет. 1 и срещу Б. С. Б. от [населено място], [улица], за отмяна по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД до ½ ид.ч. на дарение, оформено в нот. акт № 170, дело № 28034/1993 г. на нотариус Е. Д. при Софийска нотариална служба, с който Ц. Б. Б. дарява на С. Б. Б. апартамент № 68 в блок 37-Б, вх. „б”, ет. 2, находящ се в [населено място], ж.к „К. поляна”, [улица], както и за връщане на ½ ид.ч. от описания недвижим имот след отмяна на дарението, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: