Р Е Ш Е Н И Е № 82 София, 01 юли 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и шести февруари ....... 2015 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Цветинка Пашкунова ........................ ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. К. Шекерджиев .................... при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петя Маринова ................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 2025 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпила касационна жалба от служебния защитник на подсъдимия Д. М.. Обжалва се решение № 249 от 07.07.14 г., постановено по ВНОХД № 210/14 г. по описа на Софийски апелативен съд. Със същото е потвърдена присъда № 32 от 18.02.14 г. по НОХД № 3301/13г. на Софийски градски съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на М. по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 128, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 НК. В жалбата са посочени касационните основания по 348, ал. 1, т.т. 1 – 3 от НПК. Алтернативно се иска да се оправдае подсъдимия или делото да се върне за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Представят се писмени бележки. Прокурорът сочи, че при разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила и присъдата е законосъобразна, а наказанието справедливо. Пледира обжалваното решение на САС да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, посочените в нея основания и доводи, постановените съдебни актове и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на 06.11.11 г. в [населено място], като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, причинил на Г. З. смърт по непредпазливост (починал на 08.12.11 г.) вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, поради което и на осн. чл. 124, ал. 1, вр. чл. 128, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 и чл. 54 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Съдът на осн. чл. 189, ал. 3 НПК се е произнесъл по направените по делото разноски. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. При разглеждане на делото контролираните инстанции не са допуснали съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. В жалбата се твърди, че САС превратно е тълкувал събраните по делото доказателства. Не е изследвал всестранно, пълно и обективно доказателствения материал. Не е отговорил на доводите на защитата, развити във въззивната жалба. Във връзка с тези твърдения не са посочени никакви доводи, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне. Защитата изтъква, че действията на З. (хванал за ръката М. и го потупал леко по бузата) не са нормално поведение, а вид сексуална проява. Настоящата инстанция се солидаризира с приетото от предходните съдебни състави, че в случая не може да се направи извод в твърдяната от защитата насока, тъй като това би било предположение. Самият подсъдим също не е останал с такива впечатления, а поведението на пострадалия свърза с интензивната гоненица с други деца в района на произшествието (л. 115 от ДП и л. 113 от НОХД № 3301/13 г.). От друга страна, защитата при разглеждане на първоинстанционното дело не е направила искане за събиране на доказателства във връзка със сексуалната ориентация на З.. Не е застъпил подобна позиция и в пледоарията си пред СГС, напротив – заявил е, че делото е изяснено от фактическа страна. Акцентирал е в този смисъл в допълнението към въззивната жалба, но не е направил доказателствени искания във въззивното производство. Настоящата инстанция намира, че в кориците на делото няма никакви доказателства за сексуалната ориентация на пострадалия. Изтъкнатото от защитата за такава с оглед обстоятелствата, че е „живял сам, не е бил женен и е нямал жена и деца”, в никакъв случай не може да води до извод за каквато и да е била сексуална ориентация на З. или към полово влечение към непълнолетни деца. Ето защо съдилищата по фактите не са ограничили процесуалните права на подсъдимия, като не са събрали доказателства в посочената насока. В допълнението към касационната жалба (писмена защита) за пръв път се поставя за решаване от настоящата инстанция на въпроса за наличието на неизбежна отбрана по чл. 12, ал. 1 НК. От фактическа страна предходните инстанции са приели, че подсъдимият и пострадалият не са се познавали и не са имали никакви взаимоотношения един към друг. З. се опитал да заговори М., като го хванал за ръката и го потупал леко по бузата, без да проявява каквато и да е агресивност към него. Внезапно подсъдимият силно блъснал с двете си ръце З. в областта на гърдите. От неочаквания за него тласък последният загубил равновесие и паднал назад. При падането ударил главата си в бордюра на тротоара. Вследствие на това получил увреждания, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, квалифицирани като тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2 НК. Вследствие на нанесените му увреждания и въпреки оказаната му квалифицирана медицинска помощ на 08.12.11 г. З. починал. Съгласно приетото, в никакъв случай не може да се сподели, че извършените от пострадалия действия представляват непосредствено противоправно нападение, насочено срещу личността или правата на М.. Тези действия не са възприети и от подсъдимия като застрашаващи личността или правата му, поради което институтът на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК е неприложим. Деянието не е и случайно съгласно чл. 15 НК. Контролираните инстанции са отговорили на искането от страна на защитата (л. 8 от мотивите и л. 5 от решението) в тази насока. Искането е било въз основа на твърдения на подсъдимия, че го е блъснало друго дете, а той – пострадалият, което не възприето от инстанциите по фактите, тъй като е в противоречие със събраните доказателства. В този смисъл, материалният закон не е нарушен, но въззивният съд не е съобразил, че да се установи какво е било психическото отношение на М. към смъртния резултат, а от там и какво престъпление е извършил, е нужно да се изследва обективната страна на поведението му: характерът; насоката и силата на престъпното деяние; способът на извършването му; използваните средства; областите на човешкото тяло, които са засегнати; динамиката на действията на дееца и пострадалия; тяхната възраст и физически сили; причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат и др. (в този смисъл р. 621/91 год. по н.д. № 456/91 год.). В своята практика ОСНК (реш. № 8 от 20.03.90 г. по н.д. № 85/89 г., ОСНК) е приело, че квалификацията на деянието като причиняване на смърт по непредпазливост – чл. 124, ал. 1 НК, зависи от вида на умишлено причинената телесна повреда и дали като престъпление тя е по чл. 128, чл. 129 или чл. 130 НК. Ако от умишлено причиненото, по-леко по вид увреждане впоследствие настъпят по-тежки увреждания и смърт, които деецът не е желаел, нито е допускал, отговорността за непредпазливо последвалата смърт по чл. 124, ал. 1 НК ще се квалифицира във връзка с по-леката телесна повреда, защото само тя е причинена умишлено, а по-тежките увреждания и смъртта са настъпили по непредпазливост. В случая, правилно възприетите факти от предходните съдилища не водят до правния извод за умишлено причинена на З. тежка телесна повреда, която е довела до смъртта му. Конкретната обстановка, липсата на каквито и да е било отношения между М. и починалия, възрастта на подсъдимия и физическото му развитие, възможността му за преценка на причинно-следствената връзка и насочеността на физическото въздействие от страна на подсъдимия спрямо пострадалия не водят до такъв извод. По делото безспорно е приет фактът, че М. с две ръце силно е блъснал З. в областта на гърдите, което следва да се приеме като умишлено нанесена лека телесна повреда, от която пострадалият е паднал на земята. При това падане е могъл да получи друга средна или тежка телесна повреда, за което М. би отговарял наказателно (ако се докаже, че е искал или допускал по-тежкото увреждане) за по-тежкия резултат. В случая, непълнолетният М., блъскайки силно в гърдите пострадалия, му е причинил лека телесна повреда, вследствие на което З. е политнал назад и е паднал, като е ударил главата си в бордюра. Като последица му е причинена тежка телесна повреда, която е довела до смърт. Характерът, насоката и силата на въздействие, начинът на извършването му, областите на човешкото тяло, които са засегнати, динамиката на действията на дееца и пострадалия, неговата възраст и физически сили и причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат водят до извод, че правилната квалификация на извършеното престъпление е по чл. 124, ал. 1, предложение трето от НК. В този смисъл следва да се измени въззивното решение, като се преквалифицира деянието и се индивидуализира наказанието на шест месеца лишаване от свобода, с оглед възприетите от инстанциите по фактите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и възрастта на подсъдимия. Въззивният акт в останалата му чест следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 249 от 07.07.14 г., постановено по ВНОХД № 210/14 г. по описа на Софийски апелативен съд, като преквалифицира извършеното от подсъдимия Д. Н. М. престъпление в такова по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от НК. НАМАЛЯВА наложеното му наказание на ШЕСТ месеца лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: