Р Е Ш Е Н И Е № 509 гр. София, 11.11.2010 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова Велислав Павков при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1075 по описа за 2010 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, образувано по молба на Т. И. П. и И. К. К. от гр. София, чрез пълномощника им адв. К. П., за отмяна на влязлото в сила решение от 1.07.2008 год. по гр. д. № 3847/2007 год. на Софийски градски съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение по гр. д. № 1530/2004 год. на Софийския районен съд е постановено друго, с което са осъдени молителите да предадат на Ц. М. Л. и на М. Й. П. празно дворно място с площ 625 кв. м., находящо се в гр. С., ж. к. „Л.” , ул.., представляващо УПИ пл. № 154 в кв. 34, идентичен с имот пл. № 18, полигон 56 по плана на гр. С., м. „М. п. – Л.” от 1987 год., при описаните в решението граници. Молителите твърдят, че са налице нови обстоятелства относно собствеността на част от процесния имот с пл. № 1285, за което представят и писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Молят за отмяна на влязлото в сила решение, с което предявеният против тях ревандикационен иск е уважен. Ищците Ц. М. Л. и М. Й. П., чрез адв. Д. А., оспорват молбата за отмяна. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: За да уважи предявения против молителите ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че ищците по него се легитимират като собственици на спорния имот, предмет на договора, сключен с нот. акт № 7/2001 год., с който реституираните собственици им го продават. Обсъдил е действието на влязлата в сила заповед № РД-43-4 от 2.02.2000 год. на кмета на общината, с която е отменено отчуждаването на имота, на основание предпоставките на чл. 2 ЗВСВНОИ по З. и др., поради нереализиране на мероприятието, за което е бил отчужден имота, както и нищожността на последващата я заповед № РД-57-421 от 20.06.2001 год. за отмяната й, която поради това и не е породила правни последици. Нищожността на последващата заповед на кмета е обусловена от липсата на доказателства, установяващи частна, а не общинска собственост върху спорния имот, с оглед нарушаване на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ при реституиране на земеделския имот в лицето на праводателите на ответниците, сега молители – процедурата по реституция на земеделски земи в стари реални граници, включени в регулацията, изисква издаване на скици, заверени от органа на поземлената реституция и от съответната техническа служба на общината, каквито не са представени нито в преписката пред поземлената комисия, по която е издадено решението на О. № 0279 от 23.12.98 год., нито в административната преписка пред общината по повод издаване на заповедта от 20.06.2001 год. за отмяната на реституционната заповед в полза на праводателите на ищците, нито при сключване на договора за продажба на възстановения по ЗСПЗЗ в полза на праводателите на ответниците земеделски имот с нот. акт № 96/99 год. Следователно, въпросът за собствеността на спорния имот преди отмяната на отчуждаването му е бил включен в предмета на делото, като е установено, че е наредено отписването от актовите книги за общинска собственост, въз основа на заповедта за отмяна на отчуждаването от 2.02.2000 год. – със заповед № РД-57-527 от 21.07.2000 год. Поддържаното в настоящата молба твърдение, че през 2006 год. е налице ново отчуждаване, и то за част от имот № 1285, не сочи на ново обстоятелство, което да е от съществено значение за делото и което да не е могло да бъде известно на молителите при решаването му. Още повече, че спорният имот представлява част от заснетия с № 1285 такъв, както е показано на скицата на приетото заключение по делото и представените доказателства – протокол от 11.03.2010 год. и заповед № РД – 09-062 от 16.03.2010 год. за прокарване на временен път през общински имот не представляват нови писмени доказателства, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Същите са съставени след влизане в сила на решението в административна процедура и не установяват факти от съществено значение за делото, имащо за предмет имот, представляващ част от този с пл. № 1285 в кв. 35 по плана, за който е било отменено отчуждаването. Поради тези съображения не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение и молбата на това основание следва да се остави без уважение. С оглед този изход на делото молителите следва да заплатят на ответниците по молбата за отмяна направените от тях разноски за заплатеното адвокатско възнаглаждение в размер на 500 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 20.07.2010 год. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. И. П. и И. К. К. от гр. С., чрез адв. К. П., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 1.07.2008 год. по гр. д. № 3847/2007 год. на Софийски градски съд. Осъжда Т. И. П. и И. К. К. от гр. С. да заплатят на Ц. М. Л. и М. Й. П. направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: