Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 53   С  о  ф  и  я, 27 януари 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 22  я н у а р и  2010  година в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 681/2009 година. Направено е искане от осъдения В. Р. В. от гр. С., в момента в затвора Бургас, по чл.423 ал.1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 59 от 11.12.2008 г. по НОХД № 533/2007 г. на Районен съд-Сливница поради ограничаване правото му на лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му осъждане. Иска се отмяна на атакуваната присъда и възобновяване на производството пред първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането. Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от него и от служебния му защитник адв. Е от САК.   Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 59/11.12.2008 г., постановена по НОХД № 533/2007 г. на Районен съд-Сливница отговорността на подсъдимия В. Р. В. от гр. С., в момента в затвора Бургас, е ангажирана за извършен на 05.11.1997 г. неуспешен опит за напускане пределите на РБългария без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието му е останало недовършено по независещи от волята му причини - престъпление по чл.279 ал.1 пр.2 вр.чл.18 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим и да заплати 30 лв глоба в полза на Държавата. Производството пред районния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл.269 ал.3 т.1 от НПК. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 27.12.2008 г. В искането си за възобновяване на делото осъденият навежда оплакване за ограничаване правото му на лично участие по делото, без да развива каквито и да е доводи за причините да не бъде открит и уведомен за проведеното срещу него наказателно преследване, но като прави искане за отмяна на осъдителната му присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. Служебният му защитник адв. И в допълнение към искането навежда нови доводи за наличие на основание за отмяна на присъдата по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК поради несъставомерност на деянието като престъпление по чл.279 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК и моли атакуваната присъда да бъде отменена и постановено решение, с което осъденият В. да бъде признат за невинен и оправдан по това му обвинение.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.423 ал.1 от НПК, от осъден, имащ право на такова искане и има за предмет присъда, постановена при проведено задочно производство спрямо него, непроверена от въззивна или касационна инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Наказателното производство е било образувано заради констатирания от граничния полицай св. М.Матов на 05.11.1997 г. опит на осъдения В. В. от Стралджа да напусне пределите на Република България през ГКПП “Калотина” към Република Сърбия с подправен обикновен задграничен паспорт, издаден на името на лицето Н. Я. К. от Стралджа, чрез подмяна на снимката, за което е бил съставен обстоятелствен протокол, паспортът иззет, а В. бил предаден на служители от РПУ-Сливница с оглед наложената му ограничителна мярка да напуска страната във връзка с водено срещу него сл.д. № 1857/1992 г. по описа на ОСС-Ямбол. За това му деяние на В. не е бил провеждан разпит от разследващ орган, не му е било лично предявявано обвинение – за престъпления по чл.279 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК и по чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК, тъй като не е бил открит на известния му адрес в страната, нито след щателно издирване е открит на друг адрес, в арестите или в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Досъдебното производство, а впоследствие и съдебното пред районния съд е протекло в негово отсъствие, при условията съответно на чл.206 вр.чл.269 ал.3 т.1 и чл.269 ал.3 т.1 от НПК, като след продължително спиране хода на процеса е постановено задържането му под стража с оглед екстрадиране за РБългария при откриването му в някоя от страните на ЕС. Или, от данните по делото не може да се установи същият да е знаел за образуваното и водено срещу него наказателно дело за горните две престъпления (за едното от които – това по чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК производството е прекратено поради изтекла абсолютна давност за наказателното му преследване) и да се е укривал от правозащитните органи с цел да не понесе отговорност за деянията си. Правото на лично участие на обвиненото лице в наказателното производство е едно от основните му права, като преодоляването му от правоприлагащите органи е допустимо само при категорични данни, че то не желае да се възползва от това си право и се укрива с цел да избегне реализиране на наказателна отговорност. В случая такива данни не се установяват и само на основание чл.423 ал.1 от НПК присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Новопривнесеното от защитата основание за отмяна на присъдата по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК (макар и да е в срока по чл.421 ал.3 от НПК) с искане за оправдаването му по останалото обвинение по чл.279 ал.1 от НК не следва да бъде разгледано в настоящето производство, не само защото е извън направеното от осъдения искане по чл.423 ал.1 от НПК, но и защото наведените едва в съдебно заседание доводи за неправилно приложение на материалния закон изискват нов анализ на доказателствата по делото от съдебните инстанции и на правната рамка при осъществяване на деянието - при опита да напусне страната към Република Сърбия, която и сега не е член на ЕО, но и РБ не е била част от тази общност, разпоредбите на отменения ЗЗП, на Наредбата за ГКПП, на ЗМВР, за налагане на ограничителна мярка на обвиняемо лице от разследващ орган съгласно отменените ЗЗП и НПК, при постигнатия с искането процесуален резултат с отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. На основание чл.423 ал.4 от НПК ВКС се занима с въпроса относно дължимата се мярка за неотклонение на осъдения В. , с оглед възобновяване на производството по делото и намира, че най-подходяща е “подписка”, като той следва незабавно да бъде освободен от местата за лишаване от свобода, освен ако не се задържа на друго основание.   Поради изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в сила присъда № 59 от 11.12.2008 г. по НОХД № 533/2007 г. на Районен съд-Сливница и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия за подготовка за разглеждането му в открито съдебно заседание. На основание чл.423 ал.4 от НПК ПОСТАНОВЯВА спрямо подс. В. Р. В. от Стралджа, в момента в затвора Бургас, мярка за неотклонение “подписка”, като същият бъде незабавно освободен от затвора при положение, че не се задържа на друго основание. При освобождаването да се оформи задължението му да не напуска местоживеенето си (което да посочи като постоянен или настоящ адрес за пребиваване в страната) без разрешение на съответния орган, съгласно чл.60 от НПК, за което да се уведоми Районен съд-Сливница. За постановената мярка за неотклонение да се уведоми незабавно Началника на затвора Бургас, за сведение и изпълнение, с копие до административния ръководител - Председателя на Районен съд-Сливница.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :