Р Е Ш Е Н И Е № 219 София, 31.01.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 21.11.2017 година, в състав: РЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 1328 /2017 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.48 и сл. ГПК. Образувано е по исковата молба на П. Д. И. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] за отмяна на арбитражно решение на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация” [населено място] от 09.01.2014 г., по арб.д.№ 2820 /2013 г., с което е осъден настоящия ищец да заплати на ответното търговско дружество, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 25.10.2012 г., сумите: 839.73 лв., неизпълнено парично задължение по договор за кредит CrediGo № 2082-00352244, сключен с цедента [фирма], [населено място]; 177.17 лв., обезщетение – законна лихва за периода 23.08.2011 г.- 01.10.2013 г., ведно със законната лихва върху тази прежде посочена сума, начиная от 28.10.2013 г. до окончателното и изплащане. В исковата молба се поддържа, че арбитражното решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, като постановено по спор, неподлежащ на разглеждане от арбитраж. При условията на евентуалност се иска отмяната му на осн. ч.47, т.4 ЗМТА, с твърдение, че е постановено при лишаване на ищцовата страна на участие в арбитражното производство, поради ненадлежното и уведомяване за неговото образуване и разглеждане в отделните проведени заседания по делото. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва предявените искове, като неоснователни. Счита за недоказано твърдяното в исковата молба нарушение на процедурните правила, което да е довело до лишаване на ищеца от възможност да участва в арбитражното производство, позовавайки се на изпратените до същия съобщения с препоръчани пратки чрез [фирма], както за образуваното арбитражно производство, така и за насрочване на съдебните заседание и за постановеното решение, с което е изпълнено изискването на чл.32, ал.2 ЗМТА и чл.12 от Правилника на АС при „СА” [населено място]. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид инвокираните оплаквания, доводите и възраженията на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.48 ЗМТА, намира: І.По допустимостта на предявените искове: Исковете са процесуално допустими, като предявени от надлежно легитимирана страна и в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, който последен факт не се оспорва и от ответника. Независимо от липсата на спор относно допустимостта на предявените искове, с оглед срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, то предвид преклузивния характер на същия и вмененото служебно задължение на решаващия съд да следи за спазването му, настоящият съдебен състав намира, че доколкото за негово начало следва да се счете датата 11.05.2017 г., то депозираната на 22.05.2017 г. в канцеларията на ВКС искова молба се явяват в рамките на установения от законодателя тримесечен прекратителен срок. Видно от доказателствата по делото редовно връчено на ищеца е единствено уведомлението на ЧСИ Г. Г., с рег.№ 915 на КЧСИ и район на действие СОС, личното получаване на което на 11.05.2017 г. адресатът му е удостоверил с подписа си. От останалите представени по приложеното арбитражно дело № 2820 / 2013 г. писмени доказателства -2 бр.известия за доставяне на 2бр. пощенски пратки с изпращач АС при „Стопанска асоциация”, [населено място] и адресат П. Д. И. с адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. ”Б”, ет. 4, ап.12 не би могъл да се направи категоричен извод, че е налице някое от изчерпателно изброените условия за фингирано връчване по реда на чл.12 от Правилника на АС при „СА” [населено място], към който препраща чл.28 от ОУ на договора за заем. Съображенията са, че при нито едно от представените към процесните пратки известия за доставяне, няма данни, че на адреса, който безспорно е постоянният адрес на длъжника, е оставено съобщение с указан срок за неговото получаване. Следователно поради нарушаване на чл.5, ал.3, във вр. с ал.1 от приложимите Общи правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети с Решение № 581/27.05.2010 г. на КРС, фикцията на чл.32, ал.1 ЗМТА се явява неприложима, тъй като условие за същата е невъзможността да бъдат намерени седалището, местопребиваването, обикновеното пребиваване или адресът на получателя след старателно издирване, какъвто не е разглежданият случай. С оглед горното и арбитражното решение не би могло да се приеме за редовно връчено на настоящия ищец. ІІ. По основателността на предявените искове: Съгласно изменението на чл.47, ал.2 ЗМТА, обн. в ДВ, бр.8/2017 г., арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Предвид императивния характер на сочената разпоредба в правноважимата и, за настоящия правен спор редакция, и вменено служебно задължение на решаващия съд да следи за допустимостта и валидността на решението, предмет на предявения отменителен иск, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, счита, че преди да се произнесе по основателността на поддържаното отменително основание по чл.47, т.4 ЗМТА дължи произнасяне по валидността на акта на АС, чиято отмяна се иска, каквато е и главната заявена от ищеца претенция, основана на чл.47, ал.2 ЗМТА. Съобразени новелата на чл.47, ал.2 ЗМТА, създадена с § 8, т.5 от ЗИДГПК и разпоредбата на § 6, ал.2 от ПЗР на ЗИДГПК, във вр. с чл.19, ал.1 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.8/2017 г., според която последна производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е и спорът, по който една от страните е потребител по см. на § 13, ал.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, се прекратяват служебно от сезирания арбитраж, дават основание да се приеме, че арбитражното решение, предмет на исканата от ищеца П. Д. И., отмяна следва да бъде прогласено за нищожно, поради следното: Разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК, както и тази на чл.47, ал.2 ЗМТА са процесуалноправни. Действието на процесуалноправните норми по време, е незабавно и по отношение на всички. Това означава, че с влизането си в сила новата процесуалноправна норма отменя породените до момента правни последици на извършеното съдопроизводствено действие, заменяйки ги с нови, освен, ако в новия закон, респ. изменението на закона, което я въвежда,законодателят изрично е уредил запазване на правните последици от отменената процесуална норма. В случая с разпоредбата на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ бр. 8/ 2017 г./ изрично е уредено запазване на породените до влизане в сила на изменението на ГПК, правни последици по отношение на започналите и висящи арбитражни производства, като е постановено, че приключването им е по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми потребителски спорове, които се прекратяват. Изричното императивно правило на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК и тълкуването, дадено от Конституционния съд на Р.България в т.3 на решение № 9/ 24. 10.2002 г., по к.д. № 15/2002 г. за стадиите на осъществяваната защита в арбитражното производство – първият – задължителен пред АС, а исковият по чл.48 ЗМТА пред ВКС – факултативен, дават основание да се приеме, че когато завареното арбитражно производство по неарбитрируем потребителски спор, по см. на чл.19, ал.1 ГПК, е в неговия първи стадий, същото се прекратява от съответния АС. Когато защитата в рамките на общия арбитражен процес е преминала във факултативния стадий и е налице допустимо пред ВКС исково производство за отмяна на постановено арбитражно решение, висящността на арбитражното производството в неговата цялост се счита за възобновена от датата на исковата молба.Поради това в правомощията на състава на ВКС е да констатира този неотстраним порок на арбитражното решение, предмет на исканата отмяна и да прогласи нищожността му, когато е постановено по неарбитрируем, според действащата редакция на чл.19, ал.1 ГПК, потребителски правен спор. Като допълнителен аргумент в подкрепа на възприетото разрешение, намерило израз и в решения на ВКС,ТК, което настоящият съдебен състав изцяло споделя : № 72 от 26. 04. 2017г. , по т.д. № 403/17г. на ВКС, І т.о., № 63 от 26. 04. 2017 г., по т. д. № 2220/16 г. на ВКС, І т.о. , № 32 от 07.03.2017 г. по т.д. № 1416/16г. на ВКС, І т.о., № 23 от 31.03.2017г. по т.д. 2142/16г. на ВКС І т.о., № 133 от 14. 06.2017 г., по т.д.№ 625/2017 г. на ІІ т.о.,№ 127 от 04.07.2017г. на ІІ т.о.; № 82 от 05.04.2017 г., по т.д.№ 1448/2016 г.на ІІ т.о.; № 24 от 31.03.2017 г., по т.д.№2398/2016 г. на І т.о.; № 208 от 02.11.2017 г., по т.д.№ 507/2017 г. на ІІ т.о.; № 173 от 23.10.2017 г., по т.д.№ 1337/2017 г. на ІІ т.о. и др., е правилото на чл.405, ал. 5 ГПК /ДВ, бр.8/2017г./, изключващо наличие на процесуална възможност за издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни, по см. на чл.47, ал.2 ЗМТА, арбитражни актове. Следователно, щом в правомощията на окръжните съдилища е възложена и проверка за валидност на арбитражното решение, като изпълнително основание, по аргумент на по-силното основание, такава проверка задължително следва да бъде осъществена и от състава на касационната инстанция в производството по чл. 48 и сл. ЗМТА, каквото е и настоящето. В случая предмет на арбитражното производство е спор, породен от договор за кредит CrediGo № 2082-00352244, сключен между ищеца и кредитодателя търговско дружество [фирма], валидно цедирал вземането си по същия на ответното търговско дружество [фирма], [населено място] . Несъмнено е, че като кредитополучател ищецът по настоящето дело П. И. се явява потребител по см. на § 13, т.1 ДР на З., която разпоредба дефинира за „потребител” всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Следователно процесният правен спор, разгледан от АС, попада в категорията неарбитруеми потребителски спорове, по отношение на които законодателят императивно е отрекъл възможността да бъдат валидно възложени за решаване на арбитражен съд, извън предвидената в З. процедура за алтернативно решаване на потребителски спорове. Висящото пред състава на ВКС,ТК производство по чл.48 ЗМТА е заварено по см. на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК и предвид изложените по- горе съображения за неарбитрируемост на спора по см.на чл.19, ал.1 ГПК, постановеното арбитражно решение, предмет на исканата отмяна, следва да бъде прогласено за нищожно, на осн. чл.47, ал.2 ЗМТА. При този изхода на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните с исковата молба деловодни разноски, възлизащи на сумата 550 лева, формирани от 50.00 лева внесена по сметка на ВКС държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане в брой се доказва от представения договор за правна защита и съдействие от 15. 05.2017 г., сключен с адв. М.М.. С оглед установения в чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимален размер на адвокатските възнаграждения, заплатеният за настоящето производство адвокатски хонорар на адв. М. не се явява прекомерен, съобразно действителната фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението на ответника, основано на чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 09. 01. 2014 г., по арбитражно дело № 2820/2013 г. на Арбитражен съд при „Стопанска Асоциация” [населено място]. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на П. Д. И. от [населено място], с ЕГН: [ЕГН] сумата 550 лв./ петстотин и петдесет лева/, деловодни разноски за настоящето производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: