Р Е Ш Е Н И Е № 5 София, 17 март 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 965/2021 година Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК по искане на осъдения В. Н. Б. чрез неговия защитник за възобновяване на НОХД № 1502/2021 г. по описа на Софийски градски съд. В искането се сочи, че производството е приключило с определение, одобряващо споразумение за решаване на делото, при което е допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът, а преди това и прокурорът, не са съобразили факта, че с предходната присъда, постановена по НОХД № 2940/2007 г. по описа на Софийски градски съд, Б. е осъден на една година и единадесет месеца лишаване от свобода и е приложена разпоредбата на чл. 59, ал.1 от НК, като е приспаднато времето от 22.05.2003 г. до 30.05.2005 г., през което той е бил задържан и с мярка за неотклонение „домашен арест“. По този начин според искателя определеното му наказание лишаване от свобода е изтърпяно към 30.05.2005 г. и от тази дата до 10.08.2014г., когато е извършено деянието, предмет на настоящето дело, е изтекъл предвидения в чл. 30, ал.1 от НК срок. Изтъква се, че не са налице предпоставките на чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК, довело до неправилна квалификация на деянието по чл. 196а от НК, основанието за което е наличието „на връзката с чл. 196, ал.1, т. 2 от НК“ , а наложеното наказание е несправедливо. С тези аргументи се настоява за отмяна на постановеното от съда определение и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Софийският градски съд с определение от 23.04.2021 г., постановено по НОХД № 1502/2021 г., одобрил споразумение между прокурора и защитника на В. Н. Б., подписано от подсъдимия, според което последният е бил признат за виновен в това, че на 10.08.2014 г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с М. П. А. и Х. К. Л., чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, и чрез използването на МПС, отнел чужди движими вещи на обща стойност 95 100 лева от владението на М М. Х., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив и кражбата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 196а във вр. с чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал.1, т.3 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Съдът приспаднал от този срок времето, през което Б. е бил задържан, респ. с мярка за неотклонение „домашен арест“ в рамките на наказателното производство. Това определение не е проверено по касационен ред. Искането за неговата отмяна е направено в законовия шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения : Изложените доводи не подкрепят твърдението за допуснато от градския съд нарушение на материалния закон. Единственото оспорване се отнася до „привръзката“ с чл. 196, ал.1,т.2 от НК. Несъмнено е, че обща предпоставка за случаите на „опасен рецидив“ е изискването от изтърпяване на наказанието по предишните присъди да не са изминали пет години – чл. 30, ал.1 от НК. За да бъде изтърпяно наказанието лишаване от свобода (а и всяко друго), трябва преди това то да бъде наложено с присъда, чиято изпълнителна сила позволява да се пристъпи към неговото изпълнение – чл. 412, ал.1 от НПК. Нормата на чл. 59 от НК урежда определен юридически факт-времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение или е било задържано по реда на НПК, ЗМВР или друг закон, свързан с престъплението, както и съответните правни последици от това и приспадането на този период при изпълнение на наказанието лишаване от свобода (виж мотиви, ТР №1/17.06.2010 г на ВКС по т.д. №1/2010г., ОСНК). Наказанието се счита за изтърпяно в момента, когато то бъде изцяло изпълнено, след като освен друго се приспадне и периодът от време по чл. 59 от НК. В конкретния случай до извършване на престъплението, предмет на наказателното производство, чието възобновяване се иска, Б. е осъждан с присъда № 218/16.06.2010 г., постановена по НОХД №2940/2007 г. по описа на Софийски градски съд и влязла в сила на 08.10.2012 г. С тази присъда той е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 354а, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 2, ал.2 от НК, за което на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и единадесет месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът зачел при изпълнение на така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което Б. е бил задържан, считано от 22.05.2003 г. до 22.02.2005 г. и с мярка за неотклонение „домашен арест“ - от 22.02.2005 г. до 30.05.2005 г. Посочените данни показват, че с подлежащия на приспадане по чл. 59 от НК период от време наложеното наказание лишаване от свобода е изтърпяно. Съпоставката на датата на влизане в сила на присъдата (08.10.2012 г.), когато се проявява изпълнителната й сила, с времеизвършването на настоящето престъпление – 10.08.2014 г., не обосновава ситуация, при която да се обмисля нормата на чл. 30, ал.1 от НК, изключваща прилагането на правилата по чл. 29 от НК, когато са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по тази присъда. Извън изложеното, следва да се уточни, че не „привръзката“ с чл. 196, ал.1, т. 2 от НК обуславя по-тежката квалификация по чл. 196а от НК, както се поддържа в искането за възобновяване. Последно посоченият престъпен състав изисква наличие на две обстоятелства – кражбата да е в „особено големи размери“ и деянието да представлява „особено тежък случай“ . Ето защо, игнорирайки процесуалната особеност на процедурата по глава 29 от НПК, неоснователно се счита, че отпадането на „опасен рецидив“ би довело до квалификация на деянието, различно от тази по чл. 196а от НК. Между прокурора и защитника на осъденото лице е постигнато споразумение за решаване на делото, в което са отразени съвпадащите им волеизявления по всички въпроси по чл. 381, ал.5 от НПК, включително относно фактическите признаци на инкриминираното деяние и правната му квалификация. Б. декларирал писмено, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред и в съдебно заседание заявил, че разбира обвинението, признава се за виновен, известен е за последиците и подписва доброволно споразумението. Наказанието лишаване от свобода, което Б. се е съгласил да изтърпи, е определено при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК под специалния минимум, фиксиран в санкционната част на разпоредбата на чл. 196а от НК, макар да не са били налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. При решаване на делото със споразумение тежестта на санкцията е съществен момент в мотивите, водещи към съвпадане на волеизявленията на страните. Декларативно поднесеното възражение за явна несправедливост на наложеното наказание не е подкрепено с каквито и да е доводи, налагащи обмисляне от касационната инстанция. С оглед на изложените съображения и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Н. Б. за възобновяване на НОХД № 1502/2021 г. по описа на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.