3 Р Е Ш Е Н И Е № 274 София, 14 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 11 май, двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1411 / 2011 година Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите А. Б. А., З. М. Х. и Х. Д. Н., срещу въззивно решение на Варненския апелативен съд № 15 от 21. 02. 2011 год., постановено по ВНОХД № 283 / 10 год., с което е потвърдена присъда на Окръжен съд - гр. Търговище, № 37 от 04. 06. 10год., постановена по НОХД № 39 / 10 год., с която, подсъдимите са признати за виновни в това, че на 18. 12. 2006 год., в землището на [населено място], общ. О., в съучастие, подсъдимите А. и Х. като съизвършители, а подсъдимият Н. като помагач, без съответно разрешение и не по законоустановения ред, извършили изкопни работи на територията на недвижима културна ценност, като използвали техническо средство, с оглед на което и на основание чл. 277а, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК / за А. и Х. / и вр. чл.20, ал. 4 НК / за Н. /, и чл. 54 от НК, са осъдени, всеки от тях, на две години и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 от НК, с изпитателен срок от четири години, и „глоба” в размер на 5000 лева. С жалбите се релевират и трите касационни основания. Изтъква се, че фактическата обстановка не е оценена правилно, тъй като в престъплението са участвали пет лица, а само трима от тях са привлечени към наказателна отговорност, че в тази хипотеза съдът е имал задължение да прекрати производството и да върне делото на прокурора, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбите се правят алтернативни искания: да бъдат отменени съдебните актове и подсъдимите да бъдат оправдани или делото да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора, или да бъде намалено наложеното им наказание чрез приложение на чл. 55 от НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция, защитата на подсъдимите пледира за уважаване на жалбите. Подсъдимите не участват лично в касационното производство. Представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: По делото не са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Съдът се произнася по виновността на лицата, привлечени към наказателна отговорност и предадени на съд. Само прокурорът разполага с компетентност да прецени на кого да повдигне обвинение и за какво престъпление, респективно, кои лица да обвини за съучастие. Съдът не би могъл да прекрати съдебното производство по делото и да го изпрати на прокурора с указание да привлече определени лица към наказателна отговорност. Не може да бъде уважено искането за отмяна на съдебните актове и връщане на делото на прокурора, тъй като, от една страна, липсва съществено процесуално нарушение, а от друга страна, касационната инстанция може да върне делото само на въззивната инстанция или на първоинстанционния съд - / чл. 354, ал. 3 НПК /. Липсва нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Приетите за установени фактически положения обуславят съставомерност на деянието по чл. 277 а, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 2 НК, тоест, материалният закон е приложен правилно и то в благоприятната за дейците законова редакция. Не може да бъде уважено искането за отмяна на съдебните актове и оправдаване на подсъдимите, тъй като по делото в конкретния случай, липсва хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Това е така защото, въз основа на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, инстанциите по фактите законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена както от апелативния съд, така и от Окръжен съд – гр. Търговие, при съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК, като е даден обоснован отговор свързан с наличието на всеки един от квалифициращите признаци на деянието от обективна страна. Апелативен съд – гр. Варна подробно е отговорил на доводите на защитата на подсъдимите свързани с възраженията им към пъррвоинстнационния акт, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При определяне на наказанията са съобразени релевантните за наказателната отговорност смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и целите по чл. 36 НК. Не са налице кумулативните предпоставки на чл. 55 НК, тъй като отчетените смекчаващи обстоятелства не се отличават с белега „многобройност” или „изключителност”, респективно, предвиденото в закона наказание не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, не може да бъде уважено искането на подсъдимите за смекчаване на наказателноправното им положение. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І - во наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 15 от 21. 02. 2011 год,, постановено по ВНОХД № 283 / 10 год. по описа на Апелативен съд – гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: