Р Е Ш Е Н И Е №360/2011
гр.София, 08.02.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
със секретар Зоя Якимова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 79/2011 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 733 от 06.07.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 29.10.2010 год. по гр.дело № 3110/2006 год. на Софийския градски съд, ІІ-а гражданско отделение, с което е потвърдено решението от 07.06.2006 год. по гр.дело № 1500/2004 год. на Софийския районен съд, 50-ти състав за отхвърляне на предявения от касаторите А. В. П., Л. В. П., В. В. А. и Г. В. А., както и от Б. В. А. /починал в хода на делото и заместен от наследниците си В. Р. А., К. Б. А. и Р. Б. А./ и от Я. В. В. /починала в хода на делото и заместена от наследниците си А. И. Х. и М. И. Н./, иск по чл.108 ЗС срещу С. С. Д.-З. за предаване владението на УПИ *-*, кв.* по плана на [населено място], м.”в.з.М.д”-ІІб ч.”Р.-Д.”, с площ * кв.м., при граници: улица и УПИ *-за КОО и трафопост * и *-*, образуван от бивш имот пл.№ *, к.л. */* по плана на С., С.-Д., м.”Д.” от 1950 год. с площ от * кв.м., при съседи: наследници на К. Н. и от две страни път.
Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и уважаване на иска.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – заради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по приложението на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ/отм./ относно валидността на решенията на поземлените комисии/ОСЗГ/ с оглед изискванията за техния състав, както и по въпроса за значението на заверена от общината скица за индивидуализацията на имота и за приключване на реституционната процедура в случаите на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в стари реални граници в урбанизирани територии. Обжалването е допуснато и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за да се прецени дали е приложим чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ за процесния случай, с оглед представения по делото договор от 22.03.1973 год., с който А. Д.С. и С. Ил.Д. са уредили отношенията си за имот пл.№ * по проектоплана на м.”Д.”, землище на [населено място] от * кв.м., предмет на гр.дело № 4374/1972 год. на Софийския районен съд, 4-ти район, 8-ми състав.
Ответницата по касация С. С. Д.-З. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по основателността на оплакванията срещу въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че ищците/сега касатори/ не са установили активната си легитимация. Прието е, че по делото са представени две решения на поземлената комисия с един и същи номер, дата, състав и заявление, по което са издадени, но с различни граници на имота, без в едното да е посочено, че с него се поправя явна фактическа грешка в другото, поради което не можело да се прецени каква е била волята на административния орган.
На следващо място, съдът е приел, че решението на ПК е нищожно като постановено в противоречие с чл.60, ал.4/отм./ППЗСПЗЗ-в състав от председател, секретар и четирима/т.е.четен брой/членове.
Градският съд е приел по-нататък, че по делото не са представени доказателства наследодателят на ищците да е бил собственик на процесния имот по давност за периода от есента на 1925 год. до 1948 год. – посочено е, че свидетелят С. имал преки впечатления едва от 1947-48 година.
Според въззивния съд, фактическият състав на възстановяване на собствеността не е бил завършен, защото към решението липсва скица, заверена от поземлената комисия и от техническата служба на общината съгласно чл.18ж ППЗСПЗЗ.
Прието е и че не е установена идентичността на процесния имот с имота, възстановен от ПК, а че и дори да е налице идентичност, ответницата имала годно правно основание – договор за дарение, като праводателите й са закупили имота от лице, което го е получило по замяна от ТКЗС, а съобразно чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ замяната остава в сила и имотът не подлежи на реституция.
По основанията, послужили за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. прие следното:
С поредица решения на Върховния касационен съд, постановени в производства по чл.290-чл.293 ГПК бяха преодоляни колебанията в практиката на съдилищата относно последиците на решенията на поземлените комисии, подписани от състав, различен от предвидения в чл.60, ал.4/отм./ППЗСПЗЗ. В тях последователно се приема, че когато е формирано мнозинство, решението на административния орган е валидно, независимо от това дали е взето при участието на четен или нечетен брой на членовете на комисията /срвн., решения № 820 от 27.05.2010 год. по гр.дело № 768/2009 год.; № 750 от 04.11.2010 год. по гр.дело № 1794/2009 год.; № 912 от 18.01.2011 год. по гр.дело № 1753/2009 год.; № 759 от 01.11.2010 год. по гр.дело № 1859/2009 год. на І г.о. и др./. Съгласно т.2 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. по тълк.гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, решенията по чл.290 ГПК се обхващат от задължителната практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която се споделя от настоящия състав на ВКС, ІІ г.о. и следва да намери приложение и по настоящото дело.
Правото на собственост върху процесния имот е възстановено в полза на наследниците на В. Н. А. с решение № 6016 от 28.06.1999 год. на ПК”В.”/л.12 от делото в СРС/, в титулната част на което е посочен четен брой/четирима/членове на комисията, но е подписано от председателя, секретаря и от трима члена, което означава, че административният акт по реституцията не е бил постановен в разрез с изискванията на чл.60, ал.4/отм./ППЗСПЗЗ. Несъответствието на състава на комисията, както е отразен в заглавната част на решението, с разпоредбата на чл.60, ал.4/отм./ППЗСПЗЗ относно изискването за нечетен брой членове, не води до липса на валидно формирана воля, предвид посочената задължителна практика по чл.290 ГПК. Като е приел обратното, въззивният съд е нарушил материалния закон.
В частта, с която е прието, че реституционната процедура не е завършена, тъй като към решението на поземлената комисия липсва заверена от нея и от техническата служба на общината скица на имота, въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, формирана с решения по чл.290 ГПК/срвн., напр., решение № 254 от 26.05.2010 год. по гр.дело № 1134/2009 год. на ІІ г.о./, която приема, че в случаите на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, т.е., когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии, към заявлението за възстановяване на собствеността се прилага удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, чрез които се извършва индивидуализацията на имота и реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаване на последваща скица. В случая, удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ е издадено от техническата служба при [община] /л.14 от делото пред СРС/ по молба вх.№ 121 от 05.02.1999 год., а заедно със скица № 1125 от 30.09.1996 год./л.15 от делото пред СРС/ са взети предвид от поземлената комисия „В.” при постановяване на нейното решение. Следователно, имотът е индивидуализиран с представените удостоверение и скица и процедурата по възстановяване на собствеността в стари реални граници е приключила с постановяване на решение № 6016 от 28.06.1999 год. на ПК”В.”.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за да се прецени дали за процесния случай е приложима хипотезата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, съгласно която „когато е извършена замяна по отменения Закон за трудовата поземлена собственост, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. При застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици”. В. съд неправилно е приел, че ответницата има годно правно основание – договор за дарение, като праводателите й закупили имота от лице, което го е получило по замяна от ТКЗС. По делото е безспорно, че с т.16 от протокол от 08.11.1948 год. за извършена от Комисията по чл.11 от Правилника за земеустрояване на ТКЗС замяна на полски имоти на некооператорите, включени в кооперативните блокове, С. В. е получил в замяна нива и ливада в м.”К.” от 6.8 дка ниви, според които и нивата на В. Н.А. в м.”Д.” от * дка, при граници: К. Н.А., Б. Н.А. и Б. ниви/л.19-21 от гр.дело № 1500/2004 год. на СРС, 50-ти състав/. С нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год./л.87 от делото/ А. Д. С. е бил признат за собственик по замяна, извършена с протокол № 5/10.12.1958 год. на Т. комисия [населено място] на нива в м.”Д.” от * дка, при съседи: Х. П., С. К. и път. На 22.03.1979 год. между А. Д.С. и С. И. Д./майка на ответницата/ е бил сключен договор /л.86 от делото в СРС/, съгласно т.4 от който С. се съгласява Д. „да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот пл.№ * от * кв.м., вследствие давностно владение, при законна възможност чрез прехвърляне от страна на А. Д.С., или по какъвто и да било законен път”. Въпросният писмен договор, съдържащ клаузи и на предварителен договор за продажба на недвижим имот, обаче не съставлява разпоредителна сделка по смисъла на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, тъй като няма вещно действие и не прехвърля правото на собственост върху същия имот. Законът има предвид разпоредителна сделка, извършена от лицето, получило имота по замяна. Ответницата обаче се позовава на издаден след влизане на ЗСПЗЗ в сила нотариален акт за собственост за имот, пл.№ * от * кв.м., придобит по давност от С. И. Д. и С. Л. Д. - № *, т.*, нот.дело № */* год./л.28 от делото в СРС/, както и на договор от 31.07.1992 год., предмет на нотариален акт № *, нот.дело № */* год./л.27 от делото/, с който родителите й са й дарили същия имот. Следователно, нито ответницата, нито нейните праводатели са получили имота чрез замяна по реда на З./отм./, нито са получили същия имот чрез сделка на разпореждане с лице, което е било страна по извършената замяна. Ето защо, разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ е неприложима за настоящия случай.
В. решение противоречи на материалния закон и в частта, с която е прието, че липсват доказателства наследодателят на ищците/сега касатори/ В. Н. А. да е бил собственик на процесния имот на основание придобивна давност за периода от есента на 1925 год. до 1948 год. Окръжният съд е приел, че от свидетелските показания не се установява имотът да е бил владян от В. А. през посочения период, тъй като свидетелят С. имал преки впечатления едва от 1947-48 год.
В поредица решения на състави на гражданската колегия на ВКС, постановени по реда на чл.290-чл.293 ГПК, последователно се приема, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на ПК, респ.ОСЗГ към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент /срвн., решение № 595 от 04.12.2009 год. по гр.дело № 3474/2008 год., ІІ г.о.; решение № 329 от 27.04.2010 год. по гр.дело № 927/2009 год., І г.о.; решение № 185 от 28.05.2010 год. по гр.дело № 65/2010 год., ІІ г.о.; решение № 540 от 13.07.2010 год. по гр.дело № 1837/2009 год., І г.о. и решение № 365 от 15.10.2010 год. по гр.дело № 1493/2009 год., ІІ г.о./. Тази практика следва да намери приложение и за настоящия спор. След като ответницата не заявява собственически права по отношение на спорния имот към момента на колективизацията на земеделските земи, тя не разполага с възражението срещу предявения ревандикационен иск, че не е било доказано основанието, на което наследодателят на ищците/касатори/ е придобил собствеността върху процесния имот. В случая, ответницата се позовава на обстоятелства, настъпили след обобществяването на земеделските земи, внесени в ТКЗС от В. Н. А., на чието име съгласно емлячния регистър на [населено място] е бил записан имот: „ТКЗС-* дка”, а съгласно удостоверение от ОСЗГ от 25.10.2005 год. по преписката по възстановяване на собствеността на наследниците на същото лице е бил представен документ от Държавен архив за внесени на негово име земи и трайни насаждения – * дка ниви и * дка ливади. Самият протокол за извършената замяна от Т. комисия от 08.11.1948 год. по отношение на нивата на В. Н.А. от * дка в м.”Д.”, при граници: К. Н.А., Б. Н.А. и Б. ниви, заедно с посочените по-горе извлечение от емлячния регистър и удостоверение от ОСЗГ, както и нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год. съставляват писмени доказателства, установяващи правото на собственост по смисъла на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ. Ето защо, като е приел, че не е установено В. Н. А. да е бил собственик на процесния имот на основание придобивна давност за периода от 1925 год. до 1948 год., въззивният съд е нарушил материалния закон, което съставлява основание за отмяна на обжалваното решение по чл.281, т.3, предл.първо ГПК.
В. съд неправилно е приел, че не е установена идентичност на процесния имот с имота, възстановен от поземлената комисия.
Косвеният съдебен контрол на актовете на органите на поземлена собственост се осъществява в рамките на правилата на специалния закон, регламентиращи доказване на собствеността преди обобществяване на земята /т.е. по документите по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ/, установяване на идентичност на заявените за възстановяване имоти към настоящия момент в административното производство чрез издирване на стари планове, аерофотоснимки, анкетиране, представяне на удостоверения по чл.13, ал.4 и скици по ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, изготвяне на помощни планове по чл.13а ППЗСПЗЗ и планове на новообразуваните имоти. На доказване подлежи спазването на особените правила и процедури, предвидени в специалния закон за установяване на собствеността и идентифициране старите граници на имотите. Преценката за идентичност в административното производство е резултат от законово уредени процедури и има комплексен характер, като се извършва за цяла местност и землище и въз основа на всички доказателства, събрани за тях. В рамките на гражданскоправния спор, обаче такава комплексна преценка трудно би могла да се извърши от назначена по делото съдебно-техническа експертиза, особено като се има предвид, че сравняването на границите в различни документи за собственост и изготвените планове следва да се извършва към един и същи момент и при съпоставяне на актовете за собственост и движението на собствеността за съседните имоти, които документи не винаги са били приети като доказателства по делото, доколкото касаят трети лица. В случая, въззивният съд се е позовал на т.3 от заключението на вещото лице инж.В. Т. Г./л.40-л.42 от въззивното дело/ и е приел, че поради липса на графичен материал за местоположението, формата и границите на имота по нотариален акт № */* год., не е възможно да се определи на кой имот от кадастралния план от 1950 год. отговаря същия. В допълнителното заключение/л.161-164 от въззивното дело/ експертът е посочил, че не са налице достатъчно данни за категоричност на заключението за установена идентичност или липса на такава, независимо, че на базата на представени и приети документи, ПК”В.” е направила своята преценка и е идентифицирала процесния имот, като го е възстановила на ищците/касатори/ с решение № 6016 от 28.06.1999 год. По делото обаче не е установено, че при идентифициране на старите реални граници на имота са били допуснати нарушения на административната процедура или грешки при определяне на границите, поради което следва да се приеме, че изводите на въззивния съд за липса на идентичност между имота, внесен в ТКЗС и възстановения с реституцията по ЗСПЗЗ имот, са необосновани /чл.281, т.3, предл.посл.ГПК/.
В. съд неправилно е приел, че по делото са представени две различни решения на поземлената комисия от една и съща дата и с един и същи номер, но с различни граници, поради което не можел да прецени каква е действителната воля на административния орган. По делото се намират два екземпляра от решение № 6016 от 28.06.1999 год. на поземлената комисия-Община „В.” за възстановяване на правото на собственост на наследниците на В. Н. А. в стари реални граници върху нива от * дка в землището на [населено място], м.”Д.”, имот № *, к.л. */* от кадастрален план от 1950 год., като подробно са описани урегулираните поземлени имоти по З. на в.з.”М. д.-ІІб-разширение”, между които и процесния УПИ *-* в кв.* с площ от * кв.м. В първия екземпляр/л.12 от делото в СРС/, който съдържа официална заверка от 10.08.1999 год., че решението е влязло в законна сила, са вписани като две от границите на нивата от * дка – „н-ци К. Н.”, докато във втория екземпляр /л.88/ на същото място е било записано „н-ци Б. М.”. Първият екземпляр обаче съдържа изрична забележка, че поправката е извършена от ПК”В.”, поради което именно този документ следва да се преценява от съда, докато втория екземпляр представлява копие от решение № 6016 от 28.06.1999 год., отпреди административният акт по реституцията да е влязъл в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че атакуваното решение е постановено при наличието на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна и произнасяне на ново решение по същество на спора, с което предявения ревандикационен иск да бъде уважен.
Ищците се легитимират като собственици на процесния имот с валидно решение на поземлената комисия, което е произвело конститутивно действие. Ответницата не може да им противопостави успешно възражение, че има годно правно основание да владее имота, тъй като за случая не намира приложение нормата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, доколкото нито тя, нито праводателите й са получили имота чрез замяна по реда на З./отм./, а и последните не са го придобили чрез разпоредителна сделка от лице, което е било страна по извършената замяна. П. на ответницата по договора за дарение от 31.07.1992 год. не са придобили собствеността върху имота и по давност, а доказателствената сила на нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год. е оборена, тъй като съгласно чл.29, ал.1, т.1 З./отм./ не се допуска придобиване по давност на недвижими имоти, за които се е прилагал Законът за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти /З./, ако давността не е изтекла до влизане в сила на Закона за собствеността на гражданите – 30.03.1973 год. Нормата на чл.29, ал.1, т.1 З./отм./разпорежда, че след влизане в сила на З./отм./-30.03.1973 год., давност за придобиване на недвижими имоти и вещни права по чл.15, за които се е прилагал отменения З. не тече. Съгласно Указа за регулиране на правни сделки с недвижими имоти /”Известия”, бр.32 от 1962 год./, прехвърлянето на имоти, намиращи се извън строителните граници на населените места, включени в общия градоустройствен план на [населено място] е могло да се извърши само по реда, установен със З./”Известия”, бр.90 от 1958 год./. [населено място] е включено в границите на този план с приемане на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на С./”Известия”, бр.89 от 1961 год./ и е обявено за квартал на града. Дори и да се приеме, че праводателите на ответницата са владяли имота не от 22.03.1979 год., когато е сключен предварителния договор с А. Д.С., а от 07.10.1963 год., когато последният се е снабдил с нотариален акт за собственост по замяна върху нива от * дка в м.”Д.”, до 30.03.1973 год., десетгодишна придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекла и дарителите по договора от 31.07.1992 год. не са придобили собствеността по този оригинерен способ.
В обобщение, обжалваното решение е неправилно и след отмяната му следва да бъде постановено ново при условията на чл.293, ал.2 ГПК, като искът по чл.108 ЗС бъде уважен, а ответницата следва да бъде осъдена и да заплати в полза на ищците направените от тях разноски за всички инстанции в размер на 883,50 лева /държавни такси и възнаграждение на вещо лице/. Възнаграждение за адвокатската защита не се присъжда като разноски, тъй като пълномощниците не удостоверяват, че договорените суми са били внесени от упълномощителите.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението от 29.10.2010 год. по гр.дело № 3110/2006 год. на Софийския градски съд, ІІ-а гражданско отделение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС С. С. Д.-З., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]-Іа част, [жилищен адрес] да предаде на А. В. П., ЕГН [ЕГН] от вгр.С.,[жк], [улица]; Л. В. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес]; В. В. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица]; Г. В. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица]; В. Р. А., ЕГН [ЕГН]; К. Б. А., ЕГН [ЕГН]; Р. Б. А., ЕГН [ЕГН]/тримата от [населено място],[жк], [улица]/; А. И. Х., Е. [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”В”, ет.5, ап.67 и М. И. Н., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] владението на собствения им недвижим имот УПИ *-*, кв.* по плана на [населено място], м.”в.з.М. д.-ІІб част Р.-Д.” с площ от * кв.м., при граници: улица и УПИ *-за КОО и трафопост, *-* и ХХХ*-*, образуван от бивш имот пл.№ *, к.л. */* по плана на С., С.-Д., м.”Д.” от 1950 год., с площ * кв.м., при съседи: наследници на К. Н. и от две страни път, както и да им заплати разноски по делото за всички инстанции в размер на 883,50/осемстотин осемдесет и три + 0,50/лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/ |