4 1 Р Е Ш Е Н И Е № 458 София, 31 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2156 по описа за 2011 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Осъдените Д. Й. К. и Б. Х. Б., чрез упълномощения от тях адв.Н., са направили общо искане за възобновяване на внохд № 197/11 г. на Окръжния съд-гр.Сливен, отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване по предявеното им обвинение и отхвърляне на гражданските претенции на Т. Ж. Д.. Пред ВКС защитникът на осъдените поддържа искането. Молителите, редовно призовани не се явяват пред касационната инстанция. Частният обвинител и граждански ищец, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура преценява искането като допустимо, но неоснователно. За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 1090/10 г. Районният съд-гр.Сливен признал подсъдимите за виновни и на основание чл.129, ал.1 и 2, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК ги осъдил на по три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.45 от ЗЗД СРС осъдил подсъдимите да заплатят на пострадалия Д. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, съответно – първите в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увредата – 17.10.2009 г., а вторите – в размер на 1783 лева. По жалба на подсъдимите с решение по внохд № 505/10 г. СОС, като установил основанието по чл.348, ал.3, т.3 НПК, отменил присъдата на СРС и върнал делото за ново разглеждане. С присъда по нохд № 1929/10 г. СРС признал подсъдимите за виновни и на основание чл.129, ал.1 и 2, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК ги осъдил на по две години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението на наказанията за срокове от по пет години. Отговорността на подсъдимите по чл.45 от ЗЗД е ангажирана, като са осъдени да заплатят обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увредата – 17.10.2009 г., и за причинени имуществени вреди в размер на 1908 лева. С решение № 77 от 27.06.2011 г., постановено по внохд № 197/11 г., СОС изменил присъдата, като намалил: наказанията на подсъдимите на по една година лишаване от свобода; размера на изпитателните срокове по чл.66, ал.1 НК – на по три години; размера на обезщетението за имуществени вреди – на 278,85 лева. В останалата част присъдата на СРС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – неоснователно, тъй като не се установява наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК, свързано с чл.422, ал.1, т.5 НПК. На плоскостта на чл.419, ал.1 НПК следва да се каже, че първоинстанционната присъда би могла да бъде самостоятелен предмет на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, само, ако преди това не е била извършена проверка от въззивния съд. Когато обаче, последната е извършена – предмет на проверката по посочения ред, е решението на въззивния съд. Това не е съобразено от защитата на осъдените. Изложените в искането съображения, в голямата им част, са насочени срещу дейността на първостепенния съд и постановения от него съдебен акт. Доколкото по настоящото дело е налице решение на въззивния съд, предвид на казаното по-горе, възраженията срещу дейността на първата инстанция, няма как да получат отговор от ВКС. Доводите срещу дейността на въззивния съд са следните: ”...избирателно са извадили от контекста на събраните по делото гласни доказателства онези факти и обстоятелства, които подкрепят съдебната теза...”; „..установените факти и обстоятелства са подценени и неглижирани за сметка на други, които са надценени в противоречие с приложените по делото доказателства.”. Претендира се също, че е налице непълнота на мотивите на въззивното решение. Така направените възражения очертават претенция за наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Както се спомена, на проверка в настоящото производство подлежи решението на СОС, респ. дейността на въззивния съд. Сезиран с жалба от страна на подсъдимите, въззивният съд е извършил проверка, съответно на изискванията на чл.314, ал.1 НПК, като е проверил изцяло правилността на оспорената пред него присъда, независимо от основанията, посочени от жалбоподателите. Видно от мотивите на решението му, не са установени основания за критично отношение към дейността на СРС по събирането, проверката и оценката на доказателствата, по съответността на присъдата на изискванията на чл.305 от НПК. Изводите по фактите, от кръга по чл.102 от НПК, приети за установени от СРС, както и изводите по приложимото право, са възприети изцяло от проверяващия съд. Независимо от това, свързано с направените пред него възражения, същият е взел изрично отношение по тези факти, по доказателствената им основа, по признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав. ВКС не установи доказателствата по делото да са ценени несъответно на обективното им значение – превратно или изопачено. Тук е мястото да се каже, че за изясняване на правнозначимите обстоятелства са събрани множество доказателства от различни по вид доказателствени източници. Особеното в настоящото производство, но не необичайно, е оформянето на две групи свидетели (по съществения за изхода на делото въпрос – къде са се намирали подсъдимите по време на инкриминирания инцидент), още от първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. СОС е възприел положително отказа на СРС да кредитира показанията на групата свидетели, установяващи различно местоположение на подсъдимите от мястото на инцидента, като се е солидаризирал с изложените за това съображения и сам е достигнал до извод за отсъствието на основания за различен извод (виж л.45-46). Настоящият състав на ВКС не намери, преценката за достоверността на показанията на свидетелите М., М., К., П., Д. и Г. да се основава на превратност, изопаченост, игнориране, още по-малко на нарушение на правилата на формалната логика. Показанията на същите свидетели са анализирани поотделно, във взаимната им връзка и във връзка с останалия доказателствен материал. Като е установил наличието на вътрешна противоречивост и такава помежду им, съдът не имал основание да ги приеме безрезервно, както се претендира от защитата на подсъдимите. Правилно изводите по фактите са изведени въз основа на останалия съвкупен доказателствен материал, спрямо който такива основания не са установени и не се установяват и при настоящата проверка. Възражението за непълнота на мотивите на оспореното решение не намира опора в данните по делото. Последното съответства на изискванията на чл.339, ал.1 и 2 НПК. Доводите на жалбопадателите (относно нарушения на процесуалните прави, свързани с оценката на доказателствата, както и тези по приложението на материалния закон) са получили отговор, като СОС е посочил основанията, поради които не ги е приел. Въззивният съдебен акт следва да бъде съобразен с изискванията на чл.305 НПК само в случаите, когато се постановява нова присъда – чл.339, ал.3 НПК, какъвто настоящият не е. В рамките на установените фактически положения законът правилно е приложен. Установеното от съда по същество наличие на признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.129, ал.1 и 2, във връзка с чл.20, ал.2 НК е предопределило ангажиране на отговорността на двамата подсъдими. Наложените наказания на молителите, по вид, размер и начин на изтърпяване, след намесата на СОС, не са очевидно несъответни, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. Решението е правилно и законосъобразно и в гражданската му част. Водим от изложеното на основание чл.424, ал.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Д. Й. К. и Б. Х. Б. за възобновяване на внохд № 197/11 г. на Окръжния съд-гр.Сливен. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: