6 Р Е Ш Е Н И Е № 58 София,25.03.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 5704 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в [населено място], бл.”Р.”3, вх.Б на [улица], представлявани от председателя на УС на Общото събрание на етажната собственост О. Т. А. срещу въззивно решение №111/06.06.2013г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№125/2013г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отменени решенията от дневния ред на проведеното на 24.11.2012г. общо събрание на собствениците в етажната собственост, материализирани в протокол №2/24.11.2012г. с дата на изготвяне 26.11.2012г. С определение №647/16.12.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за разпределението на доказателствената тежест и задължението на съда да даде указания за представяне на частите от протокола на общото събрание на етажната собственост, както и по въпроса допустимо ли е да се отменя решение на ОС на ЕС на основание, което не е посочено в исковата молба. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че общото събрание е незаконосъобразно проведено по причина, идеалните части от общите части на сградата за всеки самостоятелен обект не са установени. Излагат съображения, че общото събрание е проведено едва след като председателят на УС е отправил запитване до МРРБ за притежаваните идеални части и след като е получен надлежен отговор на същото. Поддържат също така, че съгласно разпределението на доказателствената тежест в изготвения по делото доклад в тежест на ищеца е било да докаже твърденията в исковата молба, вкл. и че идеалните части са неправилно определени. Поддържат, че в производството по оспорване на решенията на ОС на ЕС важат правилата на ГПК, вкл. и относно доказването и доказателствените средства, както и за разпределението на доказателствената тежест. Поддържат също така, че неправилно въззивният съд е приел, че е допуснато нарушение на чл.15, ал.5 ЗУЕС, която изисква прилагане на пълномощните към протокола от проведеното общо събрание, като считат, че подобен довод в исковата молба не е бил наведен, а освен това пълномощните са били представени пред въззивния съд. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това исковата претенция бъде отхвърлена като неоснователна като им бъдат присъдени направените разноски във всички инстанции. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Мира Д. А.-Н. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в представено по делото писмено становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Мира Д. А.-Н. е предявила иск за отмяна на решенията на ОС на ЕС с адрес [населено място], [улица], блок “Р.”-3, вх.Б, взети на 24.11.2012г. С обжалваното решение Кърджалийският окръжен съд е приел, че така предявеният иск е основателен. Прието е, че етажната собственост е вписана в публичния регистър на сградите по предвидения в закона ред като в нея има 20 самостоятелни обекта /18 апартамента и 2 търговски обекта/. С известие с дата 15.11.2012г. председателят на УС на етажната собственост е свикал общо събрание на 24.11.2012г. от 11.00 часа с дневен ред, посочен в известието, като е изготвен и списък на собствениците, получили покани за общото събрание. Прието е, че събранието е проведено на 24.11.2012г., за което е изготвен протокол. Приетите от общото събрание решения са приети за незаконосъобразни-по отношение на решението за определяне на процента от общите части на сградата за всеки обект е прието, че е незаконосъобразно, тъй като по делото не е установено какви са идеалните части на всеки от самостоятелните обекти в сградата, по причина, че в представеното писмо №09-10-1105/23.10.2012г. на началните на С.-гр.К. са посочени данните от регистъра към кадастралната карта само за част от обектите. Изложени са съображения, че не е ясно как са установени идеалните части на останалите обекти и каква е общата площ на всички самостоятелни обекти в сградата. Прието е, че тежестта за доказване на идеалните части за всеки от отделните обекти лежи върху етажните собственици, които следва да докажат, че взетите решения са законосъобразни, т.е. че е налице кворум и мнозинство и да установят идеалните части на всеки самостоятелен обект. Прието е, че задължение на управителя на ЕС е да изиска от С. данни за идеалните части на всеки самостоятелен обект, след което да бъде прието решение на ОС по чл.17, ал.4-6 ЗУЕС. И тъй като такива данни няма и не е прието решение на ОС на ЕС за определяне на идеалните части, то общото събрание не би могло да приеме законосъобразно решение и да функционира нормално. Изложени са съображения, че изключително правомощие на управителя на ЕС е да изиска данните от С. и да установи идеалните части на всеки самостоятелен обект, след което да свика общото събрание, което да вземе решение по реда на чл.17, ал.4-6 ЗУЕС, поради което и тежестта на доказване законосъобразността на приетите от Ос решения е върху ЕС, респ. върху нейните изпълнителни органи, а не на отделния собственик, който оспорва законосъобразността на решенията на ОС и който няма правомощието да изисква данни по чл.23, ал.1, т.10 ЗУЕС. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.14, ал.5 ЗУЕС, изискваща прилагането на пълномощните към протокола на общото събрание, която разпоредба има императивен характер и има за цел да даде възможност на етажните собственици да оспорят както съдържанието, така и законосъобразността на решенията. Прието е, че изискването на чл.14, ал.5 ЗУЕС сочи, че пълномощните стават неразделна част от протокола, с оглед на което не следва да бъдат давани указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК за прилагането им и представянето на пълномощните пред въззивната инстанция не санира допуснатото нарушение. Първият въпрос, произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае разпределянето на доказателствената тежест и задължението на съда да даде указания за представяне на частите от протокола на Общото събрание на етажната собственост, като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК-в решение №176/16.05.2011г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№1968/2009г. на І ГО на ВКС е прието, че производството за отмяна на решенията на Общото събрание на етажната собственост е исково по своя характер и за него намират приложение разпоредбите на ГПК, включително и относно доказването и доказателствените средства, като доказателствената тежест се разпределя между страните по правилото на чл.154, ал.1 ГПК, съгласно което всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения. Настоящият състав напълно споделя становището, изразено в решение №176/16.05.2011г. по гр.д.№1968/2009г. по описа на І ГО на ВКС, като приема, че в производството за отмяна на решение на Общо събрание на етажна собственост съдът следва да даде указания за представяне на частите от протокола на ОС на ЕС, ако са наведени доводи за незаконосъобразност на взетите решения, основани на съдържащите се в тези части данни за относими към спора факти. По втория въпрос настоящият състав приема, че е недопустимо решение на Общо събрание на етажните собственици да бъде отменено на основание, което не е посочено в исковата молба. Това следва от характера на производството-същото, както вече беше отбелязано, е исково, т.е. съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. Ако определени пороци на решението на общото събрание не са въведени в спорния предмет по предвидения в ГПК ред, съдът не разполага с правомощие да основе крайния си извод за законосъобразност на оспореното решения върху тях. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно като необосновано и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила /чл.154, ал.1 ГПК/ и неправилно приложение на материалния закон /чл.14,ал.5, чл.15 и чл.17 ЗУЕС/. Неправилно въззивният съд е приел, че решенията на ОС, взети на 24.11.2012г. следва да бъдат отменени като незаконосъобразни-Общото събрание е свикано по предвидения в закона ред, като в съответствие с изискванията на чл.15, ал.2 ЗУЕС е отложено за 12.30ч. Неоснователни са доводите, че събранието е следвало да се отложи за 12.00ч., тъй като първоначално е обявено, че същото ще се проведе в 11.00ч.-изискването на закона за провеждане на общото събрание един час след първоначално обявения е свързано с възможността етажните собственици да узнаят за часа, в който ще бъде проведено събранието и след като съобщението за отлагането е било поставено в 11.30ч., в съответствие с изискването на чл.15, ал.2 ЗУЕС е посочено,че събранието ще бъде проведено след един час, т.е. в 12.30ч. Неправилно е прието в обжалваното решение, че решението за определяне на процентите от общите части на сградата за всеки обект е незаконосъобразно, тъй като по делото не е установено какви са идеалните части на всеки самостоятелен обект. Действително в представеното по делото писмо №09-10-1105/23.10.2012г. на началника на С.-гр.К. са посочени данни от регистъра към кадастралната карта само за част от обектите, но по делото не е съществувал спор, че данни за останалите обекти са налични в архива на етажната собственост, тъй като част от етажните собственици в изпълнение на установено в ЗУЕС изискване са предоставили тези данни на управителните органи на етажната собственост. Мира Д. не е оспорила този факт. Оспорен е начинът на определяне на идеалните части, а както беше отбелязано, всяка от спорещите страни следва да докаже твърденията си. Доказателства, че припадащите се идеални части за отделните обекти следва да бъдат определени по начин, различен от посочения в представената справка, одобрена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, по делото не са представени, като за пълнота на изложението следва да се отбележи, че справката е изготвена въз основа на данните за всички обекти в сградата, съдържащи се в Агенцията по геодезия, картография и кадастър и спор за истинността на извършените записвания в кадастралния регистър не е съществувал между страните. Неправилен е изводът на въззивния съд за нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.5 ЗУЕС. На първо място следва да се отбележи, че липсата на пълномощни не е била въведена като довод за незаконосъобразност на решенията на ОС в исковата молба и не е следвало да бъде обсъждана от съда. Освен това пълномощните са били представени в производството пред въззивния съд и приети като доказателства по делото, с оглед на което не би могло да се приеме, че същите липсват. Според представените пълномощни е установено, че на събранието са присъствали собственици на 65.824% идеални части от общите части на сградата, т.е. спазено е изискването на чл.17, ал.3 ЗУЕС. Разпоредбата на чл.17, ал.6 ЗУЕС в случая не намира приложение, тъй като по делото не се твърди сборът на процентите на идеалните части на собствениците в общите части да не е бил равен на 100. Решението за определянето им е взето от общото събрание по причина, че до момента изчисленията за кворум, фонд “Ремонти” са вземани на база квадратура на апартаментите поради липса на данни за припадащите се идеални части към всички обекти в сградата. По естеството си взетото от общото събрание решение не касае преизчисляване на припадащите се идеални части, а констатирането им въз основа на получените от Агенцията по кадастъра данни. С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество,като предявеният от Мира Р. А.-Н. иск бъде отхвърлен. На основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъде присъдена сумата 1070лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, постановено на 06.06.2013г. по в.гр.д.№ 125/2013г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от М. Д. А.-Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], блок”Р. 3”, вх.Б, ап.34 иск за отмяна на взетите решения от дневния ред на проведеното на 24.11.2012г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост на вх.Б, блок ”Р.-3”, находящ се в [населено място] на [улица], материализирани в протокол №2/24.11.2012г. с дата на изготвяне 26.11.2012г. ОСЪЖДА М. Д. А.-Н. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост-вход Б, блок “Р.-3”, находяща се в [населено място], [улица], представлявани в производството от председателя на УС О. Т. А., сумата 1070лв./хиляда и седемдесет лева/, представляваща направените по делото разноски. Председател: Членове: