Р Е Ш Е Н И Е № 172/2016 г. гр.София, 26.01.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр. дело № 1670 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК. С определение № 277 от 27.06.2016 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2091 от 15.12.2015 г. на Окръжен съд - Варна, ГО, постановено по в.гр.д. № 2002/2015 г. в частта му, в която е потвърдено решение № 2240 от 18.05.2015 г. по гр.д.№ 9510/2014 г. на ХХІV състав на РС – Варна в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Следва ли да се приеме, че ползвателят е придобил на основание § 4 ПЗР ЗСПЗЗ собствеността на предоставения му за ползване имот, ако е извършил плащането на цената по време на действие на противоконституционната редакция на тази норма на закона, като цената е била определена на основание на нищожен административен акт (доколкото е налице такъв) и в законоустановения срок (доколкото е налице такъв) след определянето й не е било извършено плащане ?” Касаторът С. Т. М., представляван от адвокат Н. Д. Т. от АК – В. поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон. Счита, че ползвател на имот, предоставен на основание актове по § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ, би могъл да придобие правото на собственост върху предоставения му имот на основание § 4 ПЗР ЗСПЗЗ в редакцията на тази норма съобразно ЗИД ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45/1995 г.), ако е извършил плащането на цената на земята по време на действие на противоконституционната норма на закона, само в случай, че цената е била определена валидно след приемането на тази норма и преди отмяната й (ако преди това не е настъпила преклузия на правата му и само ако оценката на земята е извършена от надлежен орган и при спазване на изискванията за форма на административния акт). Моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният от него отрицателен установителен иск за собственост да бъде уважен. Претендира разноски за всички инстанции. Ответницата по касация В. И. К. чрез адвокат Д. Д. от АК – В. е депозирала отговор, в който поддържа, че касационната жалба е неоснователна по същество. Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 2240 от 18.05.2015 г. по гр.д.№ 9510/2014 г. на ХХІV състав на РС - Варна, в частта, в която е отхвърлен предявения от С. Т. М. срещу В. И. К. иск за приемане за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК между страните, че В. И. К. не е собственица на новообразуван имот 508.1816 по ПНИ на местност „В. ч.”, [населено място], [община], одобрен със заповед № РД-12-7706-235 от 15.08.2012 г. на Областен управител на Област с административен център Варна с площ от 598 кв.м. при граници: имот 508.2129, 508.2019, 508.1815 и 508.2018, като придобит от нея по силата на наследяване, трансформирано право на ползване в право на собственост и дарение и в частта относно разноските за първата инстанция. Това произнасяне е предмет на настоящия касационен контрол. Решението на РС – Варна е обезсилено в частта, в която е отхвърлен предявения от С. Т. М. срещу В. И. К. и Г. С. К. иск за приемане за установено, че В. И. К. и Г. С. К. не са собственици на описания новообразуван имот 508.1816 по ПНИ на м. „В. ч.”, [населено място], [община], като придобит от тях по давност, изтекла считано от 21.11.1997 г., като производството е прекратено в тази част. В тази част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила на 24.01.2016 г. Релевантните за настоящото решение обстоятелства по делото са следните: С Решение на ПК - [населено място] от 28.10.1996 г. в полза на наследниците на Т. И. М. (починал на 03.08.1973 г., като негов единствен наследник понастоящем е ищеца-касатор С. Т. М.) е признато право на собственост по отношение на нива с площ от 7 300 кв., ІV категория, находяща се в м. „К.”, [населено място], в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Понастоящем бившата нива попада в територията на СО „Т.”, местност „В. ч.”, землище – [населено място]. Съгласно помощния кадастрален план върху нея са разположени имоти, предоставени за ползване на основание актове по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, един от които е имот пл.№ 299 с площ 600 кв.м., идентичен с имот № 508.1816 по КП на ползвателите и по ПНИ на м. „В. ч.”, който се владее от ответницата по иска и по касация - В. И. К.. С отговора на исковата молба К. е възразила, че имот пл.№ 299 (№ 1816 по ПНИ) е предоставен за ползване на баща й И. Д. Б. на основание ПМС № 26 от 1987 г. С молба от 27.05.1992 г. баща й поискал да се изготви оценка на земята с оглед заплащането му по реда на ЗСПЗЗ. Такава е изготвена на 02.09.1993 г., като материализиращият я документ е оформен като Оценителен протокол на комисия, съставена от председател (кмета на [община]) и 6 членове, определени със заповед на кмета на [община] на основание чл. 265 ППЗТСУ. Протоколът е подписан само от членовете под №№ 3, 5 и 6 – специалисти по ТСУ. И. Д. Б. е починал на 04.07.1994 г. Плащането по оценката (22 700 неденоминирани лева) е извършено на 30.05.1995 г. Няма данни ползвателят (до смъртта му на 04.07.1994 г.) или наследниците му да са били уведомени за оценката преди плащането, извършено на 30.05.1995 г. В тази връзка е представено уведомително писмо, подписано от кмета на [община] и адресирано до И. Д. Б., без данни да е връчено на адресата. След плащането наследниците на И. Д. Б. (ответницата, майка й и сестра й) са се снабдили с КНА № 61 от 04.02.1997 г. за собственост върху недвижим имот на основание § 4-б ПЗР ЗСПЗЗ. С НА № 82 от 02.12.2009 г. майката и сестрата на ответницата й дарили своите идеални части от имота. Безспорни са обстоятелствата, че в имота няма и не е имало изградена постройка, както и че се намира на разстояние по-малко от 30 км от [населено място] - град с повече от 300 000 жители. Отчитайки тези обстоятелства, в защита на своето придобивно основание ответницата се е позовала на редакцията на §§ 4 – 4-б ПЗР ЗСПЗЗ, обнародвана в ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 г. Произнасяйки се по съществото на спора, въззивният съд е приел, че оценката в размер на 22 700 нед.лв. по протокола от 02.09.1993 г. представлява нищожен административен акт, тъй като не е подписан от председателя и 3 от членовете. Същевременно подписаното от кмета на [община] известие за изготвена оценка е определено като самостоятелен административен акт - оценка, годен да бъде елемент от фактическия състав на придобиването по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Макар ползвателят да не е заплатил сумата 22 700 нед.лв. до 30.09.1993 г., нито до смъртта си на 07.04.1994 г., плащане е извършено от наследниците му на 30.05.1995 г. при действието на изменението на ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 45/1995 г. Същото следва да се приеме, че е извършено в срок – предвид липсата на доказателства за датата, на която е било връчено уведомлението за изготвената оценка. Към датата на плащането са действали разпоредбите на ЗСПЗЗ в редакцията след ДВ, бр. 45/1995 г., чиято последваща отмяна има действие само занапред. Цитиран е § 4 ПЗР ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45/95 г.), съгласно който гражданите, които към 17 август 1990 г. ползват земи въз основа на актове на Президиума на Народното събрание, Държавния съвет или Министерския съвет, имат право да придобият собствеността върху тези земи, включително и когато те се намират в Държавния горски фонд. Придобиването на собствеността става чрез заплащане на общината по местонахождението на ползваната земя по цени, определени от Министерския съвет, като извършените от ползвателите подобрения не се оценяват. Плащането може да се извърши в едногодишен срок от влизането на изменението в сила. След този срок общинските поземлени комисии могат да възстановяват собствеността на бившите собственици с решение по чл. 14, ал. 1, т. 1. Съгласно § 4б общината издава удостоверение за извършеното плащане, което до издаването на нотариален акт доказва придобитото право на собственост. Съгласно § 4а се възстановява правото на собственост на гражданите върху земи, предоставени за ползване въз основа на актовете по § 4, ал. 1, ако старите им реални граници съществуват или е възможно да бъдат възстановени съобразно чл. 10а, ал. 1 и не са застроени или върху тях не са създадени трайни насаждения; това изискване не се прилага, когато ползваната земя е единствена за членовете на семейството на ползвателите. Посочено е, че в случая нито са съществували старите реални граници на имота, притежаван до кооперирането на земите от Т. М. (защото земята е била раздадена на ползватели), нито е било възможно да бъдат възстановени съобразно чл. 10а, ал. 1 ЗСПЗЗ (доколкото не са съществували стари кадастрални планове на населеното място или комасационни планове, с изключение на КП на ползвателите от 1990 г., който не може да послужи за целта). Не е било възможно възстановяване на собствеността при действието на тази разпоредба на закона, въпреки че в имота не е била построена сграда, но е имало трайни насаждения - овощна градина (според декларираното от И. Б. в молбата за оценка, за което не се и спори между страните). Дори и да са съществували старите реални граници на имота, притежаван до кооперирането на земите от Т. М. или е било възможно да бъдат възстановени съобразно чл. 10а, ал. 1 ЗСПЗЗ, то ползвателят е декларирал, че земята е единствената за семейството му, което обосновава приложението на § 4а, изр. 2 ПЗР ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45/1995 г.). Предвид това и направеното плащане само 10 дни след влизане в сила на тази редакция, съдът е формирал извод, че наследниците на И. Б. са придобили собствеността по отношение на предоставения за ползване имот, а право на възстановяване на собствеността на наследника на бившия собственик не е съществувало. Издаденото решение от 28.10.1996 г. на ПК след отмяната на изменението на ЗСПЗЗ, ред. ДВ бр. 45/1995 г., е без правно значение. Представените КНА № 61/1997 г. и НА № 182/2009 г. легитимират ответницата като собственик по наследство, трансформирано право на ползване в право на собственост и дарение, поради което предявения от С. Т. М. отрицателен установителен иск е отхвърлен като неоснователен. По основанието за допускане на касационното обжалване: Основна цел на Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е възстановяването на правата на собствениците, които през определен период обективно не са могли да упражняват своето вещно право. В съответствие с тази цел с § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона в редакцията му от 1992 г. (ДВ, бр. 28/1993 г.) е прекратено правото на ползване върху земеделски земи, предоставено на граждани по силата на актове на държавни органи. Едновременно с това, в търсенето на баланс между интересите на двете групи граждани – собственици и ползватели, както и в името на справедливостта, законодателят е създал диференцирани възможности за защита правата на ползвателите (включително като изкупят предоставената им земя) с разпоредбите на § 4-а - § 4-з ПЗР ЗСПЗЗ. В отклонение от тези цели е изменението, внесено с § 22 ЗИД ЗСПЗЗ, обнародвано в ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 г., в сила от 20.05.1995 г. (съобразно чл. 5, ал. 5 КРБ и чл. 41 ЗНА). Предвид неговата противоконституционност, която е обявена с Решение № 8 от 19.06.1995 г. на Конституционния съд на РБ по конст. д. № 12/95 г. (обнародвано в ДВ, бр. 59 от 30.06.1995 г.), това изменение е преустановило действието си, считано от 04.07.1995 г. (съобразно чл. 151, ал. 2 КРБ). Следователно, уредбата, въведена с § 22 ЗИД ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45/1995 г.) е представлявала действащо право в периода от 20.05.1995 г. до 04.07.1995 г. включително. Обявеното за противоконституционно изменение е изцяло несъвместимо с регламентацията на правата на бившите ползватели, действала до 19.05.1995 г. и от 05.07.1995 г. насетне. На първо място – три години след законодателното прекратяване правото на ползване върху земеделски земи, предоставено на граждани по силата на актове на държавни органи, отново се въвежда института на „ползватели” върху земеделски земи, които са частна собственост. На следващо място, вместо да се търси баланс между интересите на възстановените собственици и т.нар. „ползватели”, изменението дава приоритет на ползвателите пред собствениците. Създава се ново основание за придобиване на собствеността от ползвателите – независимо от отсъствието на облагородяване под формата на застрояване или създаване на трайни насаждения, ползвателят има право да придобие имота, ако е негова единствена земеделска земя, без при това да се прилага ограничение при отчитане близостта до големите градове. Въведени са и нови алтернативни форми на насрещна престация от страна на ползвателя, на когото е предоставено правото да избере от коя да се възползва – той не само може да заплати земята по извършена оценка, но и да внесе земя в държавния или общинския поземлен фонд или да получи ползвания терен под формата на обезщетение. Въведен е и нов 1-годишен срок за плащане (§ 4, ал. 4). Уредбата е доразвита с изменението в ППЗСПЗЗ, обнародвано и в сила от 26.05.1995 г., съгласно чийто § 5 ПЗР е създадена изцяло нова процедура. Тя стартира с молба до кмета на общината по местонахождение на имота в срока, предвиден по § 4, ал. 4 ПЗР ЗСПЗЗ с регламентирани в § 5, ал. 1 ППЗСПЗЗ въпроси, по които да се направи изявление от ползвателя. Изрично са регламентирани компетентен орган, който да извърши оценката и форма за произнасянето му („оценителен протокол, съставен от назначена от кмета на общината комисия” – за разлика от предходната практика да се прилага по аналогия чл. 265 ППЗТСУ), както и срокове за администрирането. Ново е и задължението на ползвателя, избрал един от способите на § 4, ал. 2, т. 2 или т. 3 ПЗР ЗСПЗЗ, да осъществява движението на документите чрез представянето им съответно в общинската поземлена комисия или в общинската администрация. Изложеното няма за цел изчерпателно да изброи всички отлики на регламентацията, действала в периода от 20.05.1995 г. до 04.07.1995 г., с предхождащата я, а единствено да илюстрира несъвместимостта помежду им. Тя е толкова същностна, че мотивира ВКС да даде следният отговор на поставения значим правен въпрос: Плащане от ползвател, извършено в периода от 20.05.1995 г. до 04.07.1995 г., има за последица придобиването на собствеността при условията, въведени с § 22 ЗИД ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45/1995 г.) по отношение на имот, предоставен на основание някой от актовете по § 63 ПЗР ЗСПЗЗ, само в случай, че внесената парична сума съставлява оценката на земеделската земя, която е определена в рамките на производството, регламентирано с §§ 5 – 5-б ПЗР ППЗСПЗЗ. Плащане в същия период на парична сума въз основа на оценка на имота, която не е изготвена в рамките на производството, регламентирано с §§ 5 – 5-б ПЗР ППЗСПЗЗ, не съставлява основание за придобиването на собственост при предпоставките, въведени с впоследствие обявеното за противоконституционно изменение. По основателността на касационната жалба: Даденото от въззивния съд разрешение по обуславящия правен въпрос е в противоречие с тълкуването, направено от ВКС. Това означава, че обжалваният акт е постановен в нарушение на материалния закон, което налага отменяването му. Предвид отсъствието на предпоставки за приложението на чл. 293, ал. 3 ГПК, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като предявеният отрицателен установителен иск за собственост бъде уважен по следните съображения: Безспорно установено е, че заплатената на 30.05.1995 г. сума от 22 700 нед.лв. не съставлява оценка на спорната земеделска земя, която да е определена в рамките на производството, регламентирано с §§ 5 – 5-б ПЗР ППЗСПЗЗ. Такова производство изобщо не е било инициирано от наследниците на ползвателя, между които и ответницата К.. Изготвената на 02.09.1993 г. оценка е била предназначена да послужи за плащане с цел придобиване на собствеността при условията на § 4-а или § 4-б ПЗР ЗСПЗЗ в редакцията на тези норми, действаща към момента на оценката. Липсата на плащане от страна на ползвателя И. Б., респ. неговите наследници – както в регламентирания към този момент краен срок (30.09.1993 г., удължаван преди изтичането му), така и до 19.05.1995 г., е обяснимо с оглед липсата на предпоставките за придобиване на собственост при условията на § 4-а или § 4-б ПЗР ЗСПЗЗ в редакцията до 19.05.1995 г. – имотът не е бил застроен (което изключва придобиване по § 4-а) и се намира на по-малко от 30 км от град с население над 300 000 жители (което изключва придобиване по § 4-б). Извършеното на 30.05.1995 г. плащане не е годно да доведе до придобиване на собственост при условията, установени с § 22 ЗИД ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45/95 г.), доколкото не е извършено след изготвянето на оценка по правилата на §§ 5 – 5-б ПЗР ППЗСПЗЗ. Съответно – противопоставеното от ответницата придобивно основание не се е осъществило, а КНА № 61 от 04.02.1997 г. и НА № 82 от 02.12.2009 г. не я легитимират като собственик на имота, който подлежи на възстановяване в патримониума на касатора. Предвид частичното прекратяване на производството с въззивното решение (в тази му част – влязло в сила), ВКС не дължи произнасяне по наведеното от ответницата като евентуално възражение за придобиване по давност в периода от 1990 г. до предявяването на исковата молба на 21.07.2014 г. Дори да бе подлежало на обсъждане по същество, същото не би могло да бъде преценено като основателно, доколкото в случая и понастоящем не е издадена заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ в полза на ищеца, следователно – не е възможно да тече срок по чл. 79, ал. 1 ЗС (в който смисъл е тълкуването, дадено с Р № 49 от 26.07.2016 г. по гр.д.№ 5168/2015 г. на ВКС, ІІ г.о.). Предвид изхода на спора, при условията на чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата по касация следва да заплати на касатора разноските за настоящата и първата инстанции (съгласно представения пред ВКС списък), които възлизат общо на сумата 899,57 лева. От своя страна ответницата няма право на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 2091 от 15.12.2015 г. на Окръжен съд - Варна, ГО, постановено по в.гр.д. № 2002/2015 г. в частта, в която е потвърдено решение № 2240 от 18.05.2015 г. по гр.д.№ 9510/2014 г. на ХХІV състав на РС - Варна, в частта, в която е отхвърлен предявения от С. Т. М. срещу В. И. К. иск за приемане за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК между страните, че В. И. К. не е собственица на новообразуван имот 508.1816 по ПНИ на местност „В. ч.”, [населено място], [община], одобрен със заповед № РД - 12 -7706 - 235 от 15.08.2012 г. на Областен управител на Област с административен център Варна с площ от 598 кв.м. при граници: имот 508.2129, 508.2019, 508.1815 и 508.2018, като придобит от нея по силата на наследяване, трансформирано право на ползване в право на собственост и дарение и в частта относно разноските за първата инстанция, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отрицателен установителен иск, предявен от С. Т. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] , че В. И. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] не е собственик на новообразуван имот 508.1816 по ПНИ на местност „В. ч.”, [населено място], [община], одобрен със заповед № РД-12-7706-235 от 15.08.2012 г. на Областен управител на Област с административен център Варна, с площ на имота 598 кв.м., при граници: имот 508.2129, 508.2019, 508.1815 и 508.2018. ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 899,57 (осемстотин деветдесет и девет лева и 57 стотинки) лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: