Р Е Ш Е Н И Е № 128 гр. София, 20 септември 2018 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание, проведено на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛОЗАН ПАНОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 568 по описа за 2018 г Касационното производство е образувано по протест на Бургаска апелативна прокуратура срещу решение на Бургаски апелативен съд № 43 от 4.05.2018 г, по ВНОХД № 34/18, с което е потвърдена присъда на Ямболски окръжен съд № 127 от 18.12.2017 г, по НОХД № 291/17. С първоинстанционната присъда подсъдимият Х. Г. К. е признат за виновен в това, че за времето от 18, 30 часа на 7.06.2016 г до 06, 00 часа на 8.06.2016 г в [населено място], без надлежно разрешение е държал високорисково наркотично вещество: метамфетамин, с общо тегло 1, 023 гр, със съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин 60 %, на стойност 25, 58 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, и глоба от 1 000 лв, като е оправдан по обвинението по чл. 354 а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, да е извършил деянието с цел разпространение, при условията на опасен рецидив. С протеста се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: При анализа на доказателствата е допуснато процесуално нарушение, довело и до неправилно приложение на материалния закон, а именно: Игнорирана е частта от показанията на св. Т. и св. Е., че познават подсъдимия като лице, което продава наркотични вещества, закупували са такива от него и на инкриминираната дата са имали уговорена продажба, за което са му предоставили сумата от 100 лв. Не е взето предвид, че от дома на подсъдимия са иззети прибори, предназначени за изработка на наркотични вещества, както и това, че иззетият амфетамин е в количество, превишаващо еднократна доза, което опровергава версията, че е предназначен за лична употреба. Игнорирано е обстоятелството, че подсъдимият е получил сумата за изработване на веществото и е започнал процеса по неговото изготвяне, с което е демонстрирал намерение да изпълни своята част от сделката, откъдето следва, че държането е с цел разпространение. При извеждане на правните изводи е допуснато смесване на двете форми на изпълнителното деяние: „държи с цел разпространение” и „разпространява”, като само във втория случай е необходимо наркотичното вещество да е преминало във владение на лицето, което го придобива. Допуснато е неправилно приложение на материалния закон, тъй като деянието е съставомерно по предявеното обвинение, а неправилно е приложена по-лека правна квалификация. С протеста се прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд. В съдебно заседание представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата счита, че въззивният акт следва да бъде оставен в сила. Подсъдимият моли протеста да не бъде уважен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Протестът е основателен. Въззивният съд е кредитирал показанията на св. Т., които са последователни още от досъдебното производство, и тези на св. Е., дадени на досъдебната фаза, надлежно приобщени, и е приел, че на инкриминираната дата свидетелите са посетили дома на подсъдимия, за да закупят от него наркотично вещество, постигнали са съгласие да им бъде продадено такова и за целта са му предали сумата 100 лв. Същевременно, безкритично са кредитирани обясненията на подсъдимия, че намереният и иззет от дома му наркотик е за негова лична употреба, а свидетелите Т. и Е. са го посетили, за да му гостуват. Тези обяснения не са съпоставени с показанията на свидетелите, че нееднократно са закупували от същото лице наркотични вещества и на инкриминираната дата отново са го посетели с такава цел. При извеждане на правните си изводи, въззивният съд е приел, че макар и свидетелите да са имали уговорка с подсъдимия да закупят наркотично вещество от същия вид, какъвто е иззет от него, след като това вещество не е изработено, то намереното в дома му е за негова лична употреба. Настоящата инстанция намира този извод за неправилен. При „държане с цел разпространение” деецът има фактическа власт върху веществото, но със субективната насоченост да го предостави на друго лице или лица. При изпълнителното деяние „разпространява” деецът също има фактическа власт върху веществото, но тя продължава само до момента, в който веществото бъде предадено на друго лице или лица. В този случай, от значение е фактическото преминаване на веществото във владение на друго лице. Когато са предприети действия по разпространение на веществото, но то още не е преминало във фактическа власт на друго лице, е възможен опит. В настоящия случай, събраните доказателства сочат на наличие на субективна насоченост у дееца към държане с цел разпространение, което следва от съвкупния анализ на събраните доказателства, изводими от кредитираните показания на св. Т. и св. Е., от съдържанието на протокола за претърсване и изземване, респективно от веществените доказателства / от дома на подсъдимия е иззето наркотично вещество и прибори за неговото изработване /. В случая, от доказателствено значение е и това, че не е съществувала обективна пречка за изпълнение на обещанието за продажба, а отделен е въпросът: по каква причина сделката не е доведена до край / този факт обаче не отменя съставомерността на деянието като „държане с цел разпространение” /. Що се отнася до това, че наркотично вещество не е предоставено на свидетелите, то това би имало отношение към изпълнителното деяние: „разпространява”, каквото обвинение не е повдигнато, а и до такива действия не се е стигнало. Ето защо, като е приел, че подсъдимият държи веществото за лична употреба, а не с „цел разпространение”, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение при анализа на доказателствата, довело и до неправилно приложение на материалния закон. За отстраняване на допуснатите нарушения е необходимо да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд. При този изход на делото, настоящата инстанция не би могла да вземе отношение по доводите за явна несправедливост на наложеното наказание, но и те се отнасят до неправилно приета правна квалификация, която следва да бъде коригирана при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция. По изложените съображения, протестът е основателен и следва да бъде уважен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ НА Бургаски апелативен съд № 43 от 4.05.2018 г, по ВНОХД № 34/18. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: