5 Р Е Ш Е Н И Е № 374 гр. София, 09 ноември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар ..……………….…. Н. ЦЕКОВА ….….…...……… и с участието на прокурор …………….… Б. ДЖАМБАЗОВ …………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 797/2015 г. по описа на ВКС, НК, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения А. А. А. за възобновяване на НОХД № 192/2014 г. по описа на ОС – гр.Шумен. В саморъчната молба (озаглавена „жалба”) на осъденото лице са изложени доводи, че атакуваната присъда неправилно е била постановена в негово отсъствие, без да е бил известен за воденото срещу него наказателно производство, по време на което той се намирал в Б.. Към ВКС е отправено искане за отмяна на влязлата в сила осъдителна присъда и връщане на делото за ново разглеждане с участието на искателя. В съдебно заседание на ВКС осъденият А. А. и неговият служебно назначен защитник адв. С. П. поддържат искането за възобновяване. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е основателно. Изразява становище, че са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело, тъй като осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и предаването му е било допуснато от компетентните власти на Кралство Б. при предоставени гаранции за възобновяване на проведения задочен процес. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда № 12 от 11.06.2014 г. по НОХД № 192/2014 г. ОС – гр.Шумен, НО, е признал подсъдимия А. А. А. за виновен в това, че на 25.03.2013 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 240 лева от владението на А. П. Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. б” от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в закрит тип затворническо заведение съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия А. са били възложени направените по делото разноски. Присъдата на Шуменския окръжен съд (ШОС) не е била предмет на въззивна проверка, като е влязла в сила на 27.06.2014 г. На 09.04.2015 г. осъденият А. А. е бил предаден на българските власти от компетентните органи на К. Б. въз основа на ЕЗА, като на 10.04.2015 г. е постъпил в Затвора – Ловеч за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. В искането за възобновяване, с което е сезиран ВКС, молителят е изтъкнал, че е узнал за влязлата в сила присъда на ШОС, когато го „арестували” в К. Б., а това се е случило на 14.03.2015 г. съгласно писмо на ВКП от 14.05.2015 г. (вх. рег. № на ВКС 5642 от 15.05.2015 г.). Молбата на осъдения А. за възобновяване на първоинстанционното наказателното дело по реда на Гл. тридесет и трета от НПК (вх. № на ВКС 4894 от 27.04.2015 г.) е подадена на 22.04.2015 г., видно от положения щемпел с отразен изх. № 1692 на МП Затвора – Ловеч върху приложения пощенски плик, с който искането е било изпратено до ВКС. При тези данни настоящият съдебен състав намери, че искането на молителя е допустимо на основание чл. 423 от НПК, по реда на която процедура е и образувано настоящото производство, тъй като молбата е постъпила в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда. По същество искането на осъдения А. А. за възобновяване на наказателното дело е основателно. Молителят оправдано твърди, че не е бил информиран за воденото срещу него наказателно производство. От материалите по делото се установява, че инкриминираното деяние е било извършено на 25.03.2013 г. На 17.04.2013 г., в хода на проверката по сигнала на пострадалия Д. за осъществения спрямо него грабеж, оперативен работник при РУП – гр.Шумен снел от осъдения А. „обяснения” за случая (л. 19 от ДП). Впоследствие срещу последния е било образувано досъдебно производство № 393/2013 г. по описа на РУП – гр.Шумен място] с постановление на прокурор в ОП – гр.Шумен от 07.05.2013 г. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК (л. 1 от ДП). От текста на приложените на л. 82 и л. 84 от досъдебното производство призовки на името на осъдения се изяснява, че той е бил призован от разследващия орган да се яви на 01.07.2013 г. в 09:00 ч. в сградата на РУП – гр.Шумен при разследващ полицай М. Р. за разпит в качеството му на свидетел. Призовките останали невръчени, тъй като лицето не било намерено на адреса. Изготвените от връчителите докладни записки по повод опитите за призоваване на осъдения съдържат информация, че той заминал за чужбина. С цел установяване местонахождението му, искателят А. бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 24450 от 03.07.2013 г. Досъдебното производство било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК по съображения, че изготвената справка за пътуване на лице – български гражданин (неприложена в материалите по досъдебното производство) удостоверявала, че на 25.05.2013 г. А. А. напуснал пределите на РБ през ГКПП – Аерогара – Бургас и нямало данни за регистрирано влизане на същия в страната. Впоследствие с постановление на прокурор при ОП – гр.Шумен от 14.02.2014 г. разследването по досъдебното производство било възобновено (л. 91 от ДП), осъденият А. бил привлечен в качеството на обвиняем по реда на чл. 206, вр. чл. 269, ал. 3 от НПК с постановление от 02.04.2014 г., предявено на служебно назначения му защитник адв. Г. (л. 97-98 от ДП), комуто на 14.04.2014 г. били предявени и материалите от разследването (л. 121 от ДП). Съдебното производство по НОХД № 192/14 г. по описа на ШОС е било образувано по внесен от ШОП обвинителен акт по обвинението на А. А. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, като искателят не участвал и в съдебната фаза на процеса. Съдът положил усилия за установяване на местонахождението на подсъдимия чрез призоваването му от известните по делото адреси на територията на РБ, приобщаване на данни за резултатите от общодържавното му издирване и на информация за преминаването му през границите на страната. Тъй като проведените издирвателни мероприятия не дали резултат, а при справка в А. „Граничен контрол” не било регистрирано завръщане на подсъдимия в РБ след напускането му на 25.05.2013 г., съдебният състав разгледал и решил първоинстанционното дело в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и ал. 4, б. „а” от НПК с участието на служебно назначения му защитник. Така проследеното процесуално развитие на делото сочи на основателност на искането на осъдения А. за възобновяване на наказателното дело. Макар той да се позовава изрично само на неучастието си в наказателното производство, точното основание за възобновяване е уредено от нормата на чл. 423, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК. Искателят е бил предаден от компетентните белгийски власти за изпълнение на наложеното му наказание по НОХД № 192/2014 г. по описа на ШОС въз основа на ЕЗА, издадена от заместник окръжен прокурор при ОП – гр.Шумен, в т. „d”, 3.4. от която са отразени предоставените правни гаранции за „преразглеждане по същество” на делото, т. е. за възобновяване на наказателното производство. Разпоредбата на чл. 423, ал. 5 от НПК задължава съда да възобнови делото във всички случаи, когато искането е направено от задочно осъден, предаден на РБ от друга държава, при предоставени гаранции за възобновяване на делото и при наличие на предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК. Съгласно тази разпоредба искането на задочно осъдения за възобновяване се уважава, освен в случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В разглеждания казус неприсъственото осъждане на искателя не се дължи на неговото недобросъвестно поведение, насочено към съзнателно отклонение от наказателно преследване, нито може да се заключи, че той е демонстрирал отказ от лично участие в наказателния процес. Действията му след момента на извършване на деянието – заминаването му в чужбина, не могат да бъдат интерпретирани като „укриване” от надлежните органи и осуетяване на наказателното преследване, тъй като той е напуснал територията на страната преди да бъде привлечен като обвиняем, респ. преди да бъде надлежно информиран за предявеното срещу него обвинение на досъдебната фаза, както и за съпътстващите това му качество процесуални задължения. В тежест на осъдения поначало не биха могли да произтекат ограничения от факта на проведената с него на 17.04.2013 г. „беседа” от страна на оперативен работник. Освен това, в случая от тази дата до момента на заминаването му (на 25.05.2013 г.) е изтекъл достатъчен период от време, в течение на който спрямо осъдения не са били предприети каквито и да е мерки на наказателно преследване. (За първи път той е бил призован от органа на досъдебното производство за провеждане на действия по разследването едва на 01.07.2013 г., и то за разпит в качеството му на свидетел, независимо, че още при проведения с него на 17.04.2013 г. разговор по случая сам е предоставил на органите на МВР сведения за участието си в деянието). По тези съображения ВКС прие, че искането на осъдения А. А. за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 423, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК е основателно, като първоинстанционното наказателно дело следва да бъде възобновено, постановената по него присъда – отменена, а делото – върнато за ново разглеждане на досъдебната фаза, когато е започнало задочното производство. В изпълнение на задълженията си по чл. 423, ал. 4 от НПК настоящият съдебен състав намери, че следва да потвърди взетата по отношение на осъдения А. с определение от 11.06.2014 г. Приобщените по делото доказателствени материали установяват факти относно предходни осъждания на искателя и продължителното му местопребиваване на неустановен адрес в чужбина, които обуславят наличието на опасности от извършване на престъпление и укриване. С оглед изложените доводи и на основание чл. 425, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и чл. 423, ал. 5, вр. ал. 1 и ал. 4 от НПК Върховният касационен съд, НК, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 192/2014 г. по описа на Шуменския окръжен съд. ОТМЕНЯ присъда № 12 от 11.06.2014 г., постановена по НОХД № 192/2014 г. по описа на Шуменския окръжен съд, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора. ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо искателя А. А. А. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.