Р Е Ш Е Н И Е № 225 гр.София, 14 май 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП АНТОНИ ЛАКОВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 636/2012 г. на ВКС , трето наказателно отделение и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Производството е образувано по жалба от защитника на подсъдимата И. В. Г. против нова въззивна присъда № 12 от 23.02.2012 год. по внохд №39/2012 год. на Силистренския окръжен съд, с която е отменена присъда №952/18.11.2011 год. по нохд№659/11 год. на Силистренския районен съд, в частта, в която подс.И. В. Г. е призната за невиновна и е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК и вместо нея е призната за виновна в това, че на 01.03.2011 г. в [населено място], в сградата на ДКЦ-1 е отнела чужди движими вещи – пари, на стойност 160 лева от владението на Й. П. Б., без съгласието й, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 54 НК е осъдена на шест месеца лишаване от свобода при първоначален режим на изтърпяване наказанието „общ”, в затворническо общежитие от открит тип. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е потвърдил присъдата в останалата й част. Касационната жалба съдържа доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което се аргументира с допуснатите по делото съществени процесуални нарушения: не са изяснени обстоятелствата от предмета на доказване обективно , всестранно и пълно; не са отстранени противоречията в показанията на разпитаните свидетели; извършеното разпознаване е в нарушение на правилата по НПК; не е проверена версията за извършването на престъплението от свид.Г. Т.; не е установено времето на извършване на деянието, както и факта на присъствието на подсъдимата на мястото на деянието. За нарушение на закона се сочи неправилното му приложение с искане за оправдаване по обвинението или за приложение на чл. 194, ал. 3 НК , тъй като случаят е маловажен по см. на чл. 93, т. 9 НК. За явна несправедливост на наказанието се изтъква липсата на оценка на данните за семейното положение и личността на подсъдимата, които смекчават вината й. Иска се отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане или изменяването й с преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо и намаляване наказанието и прилагане института на отлагане изпълнението на наказанието. Пред касационната инстанция подсъдимата И. Г. не се явява, редовно призована. Вместо нея се явява упълномощеният й защитник адвокат В. В., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че приетите за установени фактически обстоятелства кореспондират с всички доказателства, като никое от тях не е игнорирано. Счита, че доказателствата за установяване на деянието и авторството му от подсъдимата са непротиворечиви, поради което присъдата не почива на съмнения и предположения, както и върху недопустими доказателства. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: Жалбата е неоснователна. По делото не се констатира да са били допуснати твърдяните с касационната жалба процесуални нарушения. Проверката на съдопроизводствените действия на въззивната инстанция не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивната присъда и оправдаването на подсъдимата или връщане на делото за ново разглеждане. В мотивите на присъдата Силистренският окръжен е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото, който се различава от този на първоинстанционния съд. Обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 3 НПК - да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства, не са налице. Съдебните инстанции по фактите са обсъдили доказателства и от двете категории, като право на всяка от тях е да кредитира едната тези, които приема за достоверни, стига да изложи съображения по реда на чл. 339, ал. 2 и ал. 3 НПК. В мотивите на въззивната присъда е направено точно това, поради което съдът не е нарушил основните принципи на наказателния процес по чл. 13 и чл. 14 НПК. Съдът е установил времето на извършване на деянието и присъствието на подсъдимата на мястото на деянието като аргументирано е отхвърлил като недостоверни обясненията й относно присъствието й на друго място по време на деянието. Констатациите на съда са мотивирани с кореспондиращите си гласни и писмени доказателства, установяващи присъствието на подсъдимата в процесния ДКЦ-1 по време на кражбата. В тази насока са кредитирани и писмените данни за часа на посещаване на местопрестъплението от органите на РПУ [населено място] в 10,30 часа, с което е фиксиран интервалът от време, в който подсъдимата се е намирала на мястото на деянието. Съдът е анализирал стриктно съдържанието на установеното от свидетелите Х. и М. , които са опровергали обясненията на Г., че по време на извършване инкриминираното деяние тя се е намирала в сградата на районното управление , а не в ДКЦ-1. Обясненията й са опровергани при анализа на показанията на свидетелите Х. и М.. Свидетелят Х. е установил факта на деянието и авторството му от подсъдимата като очевидец. Посочил е как подсъдимата е бръкнала в десния джоб на дрехата на пострадалата Б. и е взела портмонето й. Свидетелите С., П. и П. са посочили именно подсъдимата като лицето, което е отнело процесната вещ с паричната сума. ВКС споделя правилността на изводите в присъдата, че не е опорочено извършеното разпознаване от снимков материал съгласно реда, определен по чл.169-чл.171 НПК.Свидетелите П. и П. независимо един от друг са посочили подсъдимата като лицето извършило кражбата от пострадалата Б.. Законът е приложен правилно. Установените фактически обстоятелства очертават състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Не са налице предпоставките за маловажност на случая. ВКС споделя изцяло съображенията на съда за липсата на предпоставките за маловажност на деянието ( спр. - мотивите на спр.29 от делото ). Маловажността на случая не може да бъде обусловена единствено от абсолютната стойност на предмета на престъплението, на която се позовава защитата. ВКС споделя извода, че деянието е със завишена степен на обществена опасност поради начина на извършването му. Употребата на особената ловкост и възползването от подсъдимата от напредналата възраст и затруднените реакции на пострадалата да защити и запази фактическата власт върху вещите си. Наказанието е индивидуализирано правилно, съгласно чл. 54 НК, при оценката на всички определящи вината на подсъдимата обстоятелства. Семейното положение, броят на децата на подсъдимата и чистото й съдебно минало не са игнорирани от съда, но те не са достатъчни да се приеме, че целите на наказанието биха могли да се постигнат за поправянето и превъзпитанието й с по-ниско по размер наказание и с възможност за прилагане института на условното осъждане. При тези изводи и съгласно чл. 354, ал. 1 ,т. 1 НПК, съставът на ВКС , ІІІ н.о. намира, че не са налице касационни основания и атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, поради което Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА № 12, постановена на 23.02.2012 год. по ВНОХД №39/2012 год. на СИЛИСТРЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :