О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №267 гр. София, 08.10.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4088 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 577 от ГПК, вр. чл. 32а ПВ. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу определение № 3269/24.06.2015г., постановено по ч.гр.д. № 1424/2015г. на Пловдивски окръжен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу определение от 04.05.2015г. на съдията по вписванията при Пловдивски районен съд, с което е отказано вписване на договор за учредяване право на преминаване, сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи, на 29.04.2015г. между [фирма] и [фирма]. Жалбоподателят счита определението за неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поставя два правни въпроса, по които липсва съдебна практика и спрямо тях се поддържа основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК: 1/ допустимо ли е учредяване на вещно право на преминаване през самостоятелен обект в сграда и по-конкретно в случай, че два съседни самостоятелни обекта са собственост на различни лица и до единия от тях липсва достъп; 2/ приложима ли е разпоредбата на чл. 192, ал.1 ЗУТ за самостоятелни обекти, построени в два съседни поземлени имота, когато по отношение на единия от самостоятелните обекти липсва достъп. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. [фирма] е сезирало Службата по вписвания [населено място] с молба за вписване на договор за учредяване на право на преминаване върху недвижим имот, сключен на 29.04.2015г. между дружеството молител и друго дружество - [фирма], ЕИК[ЕИК]. Договорът е сключен в изискуемата от чл. 192, ал.1 ЗУТ форма - с нотариална заверка на подписите. По силата на договора Ей Ем Д. инвестмънт” О. учредява в полза на [фирма] безсрочно и безвъзмездно право на преминаване през собствения си недвижим имот с идентификатор 56784.524.11.2.40, което преминаване да обслужва собствения на приобретателя самостоятелен обект с идентификатор 56784.524.10.4.33. Посочено е в договора, че дружеството-учредител е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 56784.524.11.2.40 по кадастралната карта на [населено място], представляващ гараж в сграда, с площ 1 100.30 кв.м., построен в жилищна сграда „Бизнес и търговски център-2” на [улица] [населено място], на етаж -1, който самостоятелен обект-паркинг се приобщава към паркинга на съществуващата сграда „Бизнес и търговски център”. Дружеството [фирма] е собственик на 94,6% ид.ч. от подземен паркинг, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 56784.524.10.4.33, построен в жилищна сграда „Бизнес и търговски център”, към който самостоятелен обект е приобщен паркингът на сградата „Бизнес и търговски център-2”. В договора е посочено, че съгласно строителната документация и документите за собственост двата обекта са функционално свързани, проектирани са и са построени като един общ обект, който обаче е нанесен в Службата по геодезия, картография и кадастър-П. като два самостоятелни обекта. Сключването на договора е обосновано от факта, че обектът, собственост на [фирма], няма самостоятелен вход и достъпът до него може да се осъществи само и единствено през входа на другия обект, собственост на [фирма]. С определение от 04.05.2015г. съдията по вписванията при Пловдивски районен съд е отказал вписване на договора на основание чл. 32а, ал.1, пр.2 от Правилника за вписванията и чл. 192, ал.1 и 7 ЗУТ. Изложил е съображения, че въпреки наименованието си, договорът няма за предмет ограниченото вещно право на преминаване през чужд поземлен имот по чл. 192, ал.1 ЗУТ, тъй като не се отнася за поземлени имоти, а за самостоятелни обекти в сграда и в този случай облекчената форма за сключване на договора по чл.192, ал.1 ЗУТ не може да се прилага. В обобщение е приел, че договорът не е акт, подлежащ на вписване, по чл. 112,б.”а” ЗС и чл. 4,б.”а” от ПВ. Пловдивски окръжен съд с обжалваното определение е потвърдил отказа съдията по вписванията. Възприел е изцяло съображенията, че договорът по чл. 192, ал.1 ЗУТ, с който се учредява право на преминаване, може да има за обект само поземлен имот, но не и самостоятелен обект в сграда. Посочил е, че сервитутите, като ограничени вещни права, са изчерпателно изброени от закона и не могат да съществуват такива, извън изрично уредените. При горните решаващи изводи на въззивния съд е видно, че формулираният от касатора въпрос: допустимо ли е учредяване на вещно право на преминаване през самостоятелен обект в сграда и по-конкретно когато два съседни самостоятелни обекта са собственост на различни лица и до единия от тях липсва достъп, е определящ за изхода на спора. Тъй като не се установява наличие на съдебна практика по този въпрос, то са налице законовите предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Съществуването на сервитутът като ограничено вещно право, е наложено от необходимостта да се осигури използването на недвижимите имоти и реализирането на предназначението им. Сервитутът може да бъде определен като тежест, наложена върху един недвижим имот, за служенето и в полза на друг недвижим имот, т.е. той може да съществува само върху недвижим имот - земя или сграда. В действащото законодателство липсва обща уредба на сервитутите, каквато е имало в отменения Закон за имуществата, собствеността и сервитутите, а законодателят урежда в отделни закони различни видове сервитутни права. Едно от тях е правото на преминаване по чл. 192 ЗУТ. Първата алинея на разпоредбата урежда договорното учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот, като изисква сключване на писмен договор с нотариална заверка на подписите. Изхождайки от горепосочените принципни постановки за същността на сервитута, употребеното понятие поземлен имот не следва да се тълкува буквално, единствено в смисъла на §5, т.2 от ДР на ЗУТ като част от територията, определена с граници според правото на собственост. Необходимост от преминаване през чужд имот за осигуряване на достъп до свой имот може да възникне както по отношение на поземлен имот, разбиран като част от земната повърхност, така и по отношение на всеки друг недвижим имот, включително самостоятелен обект, изграден в поземлен имот. Няма разлика в съдържанието и правното действие на правото на преминаване в двата случая, което да обуславя различна форма на договора за учредяване на това право. Касае се по-скоро до несъвършена редакция на закона. С оглед на това следва да се приеме, че правото на преминаване може да се учреди и върху недвижими имоти, построени в поземлен имот. Горното разрешение сочи на неправилност на обжалвания съдебен акт. В конкретния случай правото на преминаване е учредено между дружества, които са собственици на подземни паркинги /гаражи/, изградени по начин, че достъпът до единия се осъществява през другия. Хипотезата е напълно аналогична на тази, при която достъпът до поземлен имот се осъществява през друг поземлен имот. Поради това и при постигнатото съгласие на собствениците, те могат да се възползват от предвидената в закона облекчена форма на договора. Изложеното обосновава отмяна на обжалваното определение на Пловдивски окръжен съд и на отказа на съдията по вписванията, при което следва да се постанови извършване на исканото вписване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3269 от 24.06.2015г., постановено по ч.гр.д.№ 1424/2015г. на Пловдивски окръжен съд. ОТМЕНЯ посоченото определение № 3269 от 24.06.2015г., постановено по ч.гр.д. № 1424/2015г. на Пловдивски окръжен съд и потвърденото с него определение от 04.05.2015г. на съдия по вписванията при Пловдивски районен съд, с което е отказано вписване на договор за учредяване право на преминаване, сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи, на 29.04.2015г. между [фирма] и [фирма] и вместо него постановява: ДА СЕ ВПИШЕ договор за учредяване право на преминаване, сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи, на 29.04.2015г. между [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма], ЕИК[ЕИК]. ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Пловдивски районен съд за извършване на необходимите действия по вписването. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: