5 Р Е Ш Е Н И Е № 452/11 СОФИЯ, 28.02.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 15 ноември 2011 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 915/2011 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба от В. С. М. за отмяна на влезлите в сила решения № 49 от 19.02.2001 г. по гр.д. № 1493/99 г. на Бургаския районен съд, решение № 125-І от 11.07.2002 г. по гр.д. № 741801 г. на Бургаския окръжен съд и решение № 40 от 11.02.2004 г. по гр.д. № 2597/02 г. на ВКС. Молителят твърди, че след влизане в сила на решенията е открил в [община] писмени доказателства, опровергаващи констатациите на вещото лице за липса на необходимите строителни книжа за извършеното пристрояване на жилищната сграда в парцел І- 2347 в кв. 21 по плана на [населено място]. Счита, че тези доказателства са от значение за изхода на спора и ако са били известни на съда, биха обусловили различен резултат по делото. Позовава се на молба изх. № 48 от 15.01.1988 г. на Б. Жилфонд- Б. до Приморски районен народен съвет, отдел “Архитектура и благоустройство” [населено място], разрешение за строеж № 4 от 28.01.1988 г. и приложената към него скица. Ответниците в производството по отмяна С. Н. А. и Л. Н. Х., заместили в процеса на основание чл. 227 ГПК починалия ответник Н. Г. М., изразяват становище, че молбата е неоснователна, тъй като представените от молителя писмени доказателства не са от значение за спора. Ответникът Д. Г. М. не е взел становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. Няма данни на коя дата молителят се е снабдил с писмените доказателства, на които се позовава, но е безспорно, че преписите са издадени от ТД “П.”- [населено място] по негова молба от 19.05.2009 г. Молбата за отмяна е подадена на 14.08.2009 г., т.е. в тримесечния срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК. С влязло в решение № 125-І от 11.07.2002 г. по гр.д. № 741/01 г. на Бургаския окръжен съд е обезсилено решение № 49 от 19.02.2001 г. по гр.д. № 1493/99 г. на Бургаския районен съд в частта, с която В. С. М. е осъден на основание чл. 109 ЗС да възстанови зазиданата входна врата на собствената му къща на [улица] [населено място] откъм същата улица и в тази част производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска. В частта, с която е била прогласена нищожността на сключения на договор за продажба на парцел І- 2327 в кв. 21 по плана на [населено място], както и в частта, с която В. М. е осъден да заплати на Н. М. и Д. М. обезщетение за ползуване на цялото дворно място и на гараж за две коли, първоинстанционното решение е отменено от въззивния съд и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Н. Г. М. и Д. Г. М. иск за прогласяване за нищожен на договор за покупко- продажба на парцел І- 2347 в кв. 21 по плана на [населено място], сключен между Областен управител на област Б. и В. М., ответникът е осъден да заплати на Н. М. и Д. М. сумата 200 лв., представляваща обезщетение за ползуване без основание за времето от 06.07.1999 г. до 06.09.1999 г. на дворното място - парцели І- 2347 и ХVІІ-2347, както и сумата 240 лв. , представляваща обезщетение за ползване без основание на построения в дворното място гараж за две коли за същия период. Оставено е в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която В. М. е осъден да предаде на Н. М. и Д. М. владението върху собствения им парцел І- 2347, да премахне постройката /пристройката/ откъм южната страна на собствената си сграда и подземната постройка в парцела, както и да преустанови ползуването на дворното място. С решение № 40 от 11.02.2004 г. по гр.д. № 2597802 г. на ВКС, І. г.о., е оставено в сила решението на Бургаския окръжен съд в частта, с която М. е осъден да заплати на Н. М. и Д. М. обезщетение за ползуване на дворното място и гараж за две коли. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците Н. М. и Д. М. са закупили през 1999 г. от Г. П. П. възстановеният му по реда на ЗВСОНИ недвижим имот, представляващ дворно място с площ 566.50 кв.м, представляващ бивш парцел І в кв. 13 по плана на [населено място], а по действуващия към момента на продажбата ЗРП - парцел І - 2347 и парцел ХVІІ- 2347 в кв. 21 по плана на [населено място], ведно с построената в това дворно място едноетажна жилищна сграда на 69 кв.м и съществуващите паянтови постройки. От бившите собственици освен възстановения имот – къща на 69 кв.м. и дворно място, е била одържавена по реда на ЗОЕГПНС и още една жилищна сграда, застроена на 71 кв.м. През 1990 г. тя е била продадена на ответника М. по реда на Наредбата за държавните имоти и не е била предмет на реституция по ЗВСОНИ и на предявените искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС. С договор за продажба на недвижим имот частна държавна собственост от 11.02.1997 г., сключен с Областния управител на Област Б. В. М. закупил на основание ПМС № 235/ 96 г. парцел І- 2347, в който попада закупената от него сграда. Срещу предявените против него обективно съединени искове по чл. 108 ЗС, по чл. 109 ЗС и по чл. 59 ЗЗД ответникът М. е възразил, че не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ върху УПИ І - 2347, тъй като след одържавяването на имота към жилищната сграда от 71 кв.м. е било извършено пристрояване, поради което към момента на влизане в сила на реституционния закон одържавеният по ЗОЕГПНС имот не съществувал реално до размерите, в които е отчужден. Въззивният съд е намерил това възражение за неоснователно. Въз основа на заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно- техническа експертиза, в което е посочено, че в [община] не съществуват документи за извършени строителни или ремонтни работи в процесния имот и че в кадастъра няма отразени никакви промени, е направил извод, че освен разделянето на бивш парцел І през 1989 г. на два самостоятелни парцела, няма друга промяна както по отношение на терена, така и по отношение на жилищните сгради в него, която да препятстува реституцията му. Оттук е заключил, че имотът е съществувал реално до размерите, в които е бил отчужден, поради което са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху терена и другата жилищна сграда от 69 кв.м, които са били в патримониума на държавата. Договорът, с който В. М. е закупил по реда на ПМС № 235/96 г. парцел І- 2347, не е нищожен, но не е произвел вещнопрехвърлително действие, тъй като дворното място не е било държавна собственост, защото вече е било реституирано по силата на закона на бившите собственици. Оттук е направил извод, че В. М. владее УПИ І без основание, извършил е в него незаконно строителство /пристройка към жилищната си сграда/ и подземна постройка, като собственик на жилищната сграда, няма право да преминава през дворното място, тъй като сградата имала вход откъм улицата и не се налагало достъпът до нея да се осъществява през двора, дължи обезщетение за ползуването на дворното място без основание и на гаража в него. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Законът има предвид факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания по делото, но не са могли бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението или новооткрити или новосъздадени документи относно такива факти, които не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, въпреки положената от страната грижа. Настоящият състав преценява като новооткрити по смисъла на закона представените от молителя с молбата за отмяна писмени доказателства. От тях е видно, че през 1988 г. по молба на директора на “Жилфонд”- Б. е било издадено разрешение за строеж за изграждане на тоалетна и баня на обекта на [улица] чрез пристрояване към съществуващата сграда. В този смисъл са били и твърденията на ответника, които са останали недоказани, тъй като и двете съдебно - технически експертизи не са открили документи за извършеното в имота строителство след одържавяването му и преди влизане в сила на реституционния закон. Тези доказателства са съществували към момента на разглеждане на делото, но молителят не е знаел за тях, тъй като пристрояването е извършено от държавната организация, на която одържавеният имот е бил предаден за стопанисване и управление, по нейно искане, преди молителят да придобие право на собственост върху сградата. Новооткритите доказателства са от съществено значение за правилното решаване на делото, тъй като наличието на ново строителство в имота и неговия правен статут, са свързани с преценката дали имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден и с изясняване на обекта на реституция. По тези съображения са налице предпоставките на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която В. М. е осъден да предаде на Н. М. и Д. М. владението върху собствения им парцел І - 2347, да премахне постройката /пристройката/ откъм южната страна на собствената си сграда и да преустанови ползуването на дворното място. Следва да бъдат отменени и решение № 40 от 1.02.2004 г. по гр.д. № 2597/02 г. на ВКС и потвърденото с него решение на Бургаския окръжен съд в частта, с която В. М. е осъден да заплати на Н. М. и Д. М. обезщетение за ползуване на дворното място и гараж за две коли, тъй като искът по чл. 59 ЗЗД е обусловен от разрешаването на спора за собственост върху терена. В тези части делото следва да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК влязлото в сила решение № 125-І от 11.07.2002 г. по гр.д. № 741801 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Бургаския районен съд в частта, с която В. М. е осъден да предаде на Н. Г. М., заместен в процеса на основание чл. 227 ГПК от С. Н. А. и Л. Н. Х., и Д. Г. М., владението върху УПИ І - 2347 в кв. 21 по плана на [населено място], да премахне постройката /пристройката/ откъм южната страна на собствената си сграда и да преустанови ползуването на дворното място. ОТМЕНЯ решение № 40 от 1.02.2004 г. по гр.д. № 2597/02 г. на ВКС и потвърденото с него решение на Бургаския окръжен съд в частта, с която В. М. е осъден да заплати на Н. М. и Д. М. обезщетение за ползуване на дворното място и гараж за две коли. ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за ново разглеждане в тези части. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: