Ключови фрази
допустимост на иск * правен интерес * установителен иск * ревандикационен иск * принцип на диспозитивното начало * възстановяване правото на собственост * земеделски земи

1

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375

С..10.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 26 септември хиляди и осма година в състав:

Председател: К. Х.

Членове: Ценка Георгиева

Бойка Ташева

като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1427/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. М. Я. и В. Т. Я., двете от [населено място], подадена от пълномощника им адв. Б. Ж., срещу определение № 1668 от 09.06.2008г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 965/2008г., с което е оставено в сила определение № 5235 от 25.03.2008г. по гр.д. № 9869/2007г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото.
Ответникът по частната жалба Г. В. И. от [населено място] не е изразил становище.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира за установено следното:
Варненският районен съд е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес от предявения иск. Приел е, че решението на ПК от 07.12.1998г., с което е възстановено правото на собственост на ищците, е постановено преди влизане в сила на изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ по ДВ бр. 68/99г. и § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Това решение има конститутивно действие, тъй като границите на имота се определят със самото решение. Последното обуславя допустимостта на защитата на собствеността както с установителен, така и с осъдителен иск, съобразно конкретния случай. В настоящия казус ищците твърдят, че не упражняват фактическа власт върху процесния имот, а същата се упражнява от ответника. Следователно установителният иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищците разполагат с ревандикационен иск. Само ако ответникът не е във владение на имота, но оспорва правото на собственост на ищците, предявеният установителен иск би бил допустим.
Варненският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното определение като е доразвил мотивите на Варненския районен съд относно липсата на правен интерес от търсената защита. Приел е, че с постановяването на решението на ПК е завършена процедурата по реституция. Правен интерес от водене на установителен иск срещу лица с права по § 4а или 46 ПЗР на ЗСПЗЗ имат само тези собственици на земеделски земи, за които ПК само е признала правото на собственост с решения, постановени след 30.07.1999г., тъй като те не могат да водят иск по чл. 108 ЗС поради незавършеност на административната процедура по възстановяване на правото на собственост.
Частните жалбоподатели считат, че определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в TP № 1 по гр.д. № 1 /1997г. на ВКС, ОСГК. Спорният въпрос за допустимостта на установителния иск е от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на II г.о., намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос за допустимостта на установителния иск е съществен, тъй като се отнася до правото на защита, и е решен в противоречие с трайно установената актуална практика на ВКС. Право на ищеца е да определи обема на търсената защита. Преценката дали да предяви установителен или ревандикационен иск, е преценка за целесъобразност на исканата защита и не е в правомощията на съда. С оглед диспозитивното начало единствено в компетенциите на ищеца е да определи вида на търсената съдебна защита. Правният интерес е налице и когато е избран път на защита, който е в по-ограничен обем.
По изложените съображения определението на въззивния съд и оставеното с него в сила определение на първоинстанционния съд следва да се отменят и делото да се върне на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1668 от 09.06.2008г. по ч.гр.д. № 965/2008г. на Варненския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 1668 от 09.06.2008г. по ч.гр.д. № 965/2008г. на Варненския окръжен съд и оставеното с него в сила определение № 5235 от 25.03.2008г. по гр.д. № 9869/2007г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Председател:

Членове: