Р Е Ш Е Н И Е № 124 София 17.11.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1155/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното: Производството по делото е по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] , [населено място] за отмяна на решение №16.01.2009г., постановено по гр.дело № 247/2008г. на Окръжен съд, [населено място], с което дружеството е осъдено да възстанови на Д. 1099.085 т. брикети от лигнитни въглища или да заплати тяхната равностойност в размер на 190 144.89 лв. Молбата е подадена по пощата на 7.07.2009г. Молителят твърди за дата на узнаване за воденото срещу дружеството дело 8.05.2009г. Съобщението на дружеството –молител е връчено при условията на чл.51, ал.4 ГПК на 3.02.2009г., т.е. влиза в сила на 17.02.2009г. С решение от 9.10.2009г. е допуснато поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решението, връчено на управителя на дружеството на 27.10.2009г., което също не е обжалвано. Ответникът по молбата Д. – [населено място] в писмен отговор и в съдебно заседание заявява становище за неоснователност на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Не е направено искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Търговското дружество – молител е осъдено да възстанови на Д. по договор за съхранение ДР-21.09.2004г. липсващите количества брикети от лигнитни въглища 1099.085 тона на стойност 190 144.89 лв. с ДДС. По основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК: Молителят излага твърдения, че за производството по т.д. № 247/2008г. дружеството не е било призовавано и е било лишено от право на участие в процеса. Твърди се, че призовките са връчвани на едно и също лице – съсед, с което не са в добри отношения и поради тази причина не са им предавани призовките. Молбата за отмяна е неоснователна. Дружеството е призоваването по седалището и адреса на управление при условията на чл.51, ал.4 ГПК отм. Изпратените до дружеството призовки до адреса на управление на търговското дружество са връщани със забележка, че „ап. Е на трети лица, които живеят в [населено място]”. Съгласно чл.51, ал.4 ГПК отм., търговецът се призовава на вписания в търговския регистър адрес. При промяна на адреса, без да е вписан новия адрес в търговския регистър, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за връчени. В случая дружеството не е намерено на адреса на управление, вписан в търговския регистър, не е вписан нов адрес, поради което правилно съдът е приложил закона. Твърдението, че призовките са връчвани на едно и също лице, с което не са в добри отношения, не е подкрепено с доказателства. Следва да се отбележи, че в молбата за отмяна по чл.303 ГПК М. Г., в качеството си на управител на дружеството, е посочил адрес на дружеството и адрес за кореспонденция различни от тези в депозираното пред съда удостоверение от търговския регистър и на който са изпращани съдебните книжа. Молителят не установява предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, неучастието му в процеса да е вследствие на нарушение на съответните правила за призоваване, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. По основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК: Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страните при решаването му или с което страната не е могла да се снабди своевременно. К. е се до постановяване на решението при непълнота на доказателствата, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. В случая молителят се позовава на заповед №214/6.03.2006г. и договори №170/10.03.2006г. и №206/24.03.2006г., за съществуването на които е разбрал на 30.05.2009г. Признава, че това са документи, по които страна не е търговското дружество. С представянето на посочените документи молителят иска да установи обстоятелството, че ищецът по делото Д. е продавало военновременни запаси на цени по-ниски от тези определени от вещото лице по делото . Молбата е неоснователна. Пазарната цена на липсващите въглища е определена от съда въз основа на прието и неоспорено в съдебно заседание заключение на назначена от съдът икономическа експертиза към датата на подаване на исковата молба. Моментът към който трябва да бъде определена цената на липсващите стоки – държавен резерв и на каква база е въпрос по правилността на решението и доводи в тази насока не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.303 ГПК. От горното следва, че посочените от молителя документи не обосновават основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което молбата за отмяна се явява неоснователна на това основание. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], със седалище в [населено място]- в н., за отмяна на влязлото в сила решение № 262/16.01.2009г., постановено по гр.дело № 247/2008г. на Окръжен съд, [населено място], с което дружеството е осъдено да възстанови на Д. – [населено място] 1099.085 т. брикети от лигнитни въглища или да заплати тяхната равностойност в размер на 190 144.89 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: