5 Р Е Ш Е Н И Е №60 София,13 април 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 137 по описа за 2016 година. С присъда по нохд № 760/14 г. Окръжният съд-гр.Плевен осъдил подсъдимия Т. Д. Й. за две престъпления, както следва – за деяние, извършено на 02.02.2013 г, на основание чл.115, във връзка с чл.20, ал.2, чл.18, ал.1 и чл.54 от НК – на 10 години лишаване от свобода, като го оправдал да е извършил две отделни деяния в реална съвкупност по чл.115 от НК; - за деяние, извършено на 02.02.2013 г., на основание чл.330, ал.1 и чл.54 от НК на 4 години лишаване от свобода, като го оправдал по обвинението да е извършил деянието във връзка с чл.20, ал.2 от НК, в съучастие като извършител с неустановено по делото лице; - на основание чл.23 от НК на подсъдимия е наложено едно общо наказание 10 години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим; - на основание чл.68, ал.1 от НК ПОС привел в изпълнение наказанието от 3 години лишаване от свобода, наложено на подс.Й. с влязла в сила присъда по нохд № 1323/11 г. по описа на ПРС, което наказание да изтърпи в затвор при първоначален строг режим; - на основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 05.02.2013 г. до 04.10.2013 г.; ПОС се произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски. С решение № 229 от 07.12.2015 г., постановено по внохд № 258/15 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният съд-гр.Велико Търново потвърдил присъдата на ПОС. Срещу въззивното решение от името на подс.Й. са постъпили две касационни жалби – Вх.№ 7 от 30.12.2015 г., подадена от адв.Д.М. и Вх.№ 37 от 04.01.2016 г., подадена от адв.Г.. Претендира се наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК с алтернативни искания за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието за престъплението по чл.115 от НК. Пред ВКС подсъдимият лично и защитниците му – адвокати Г. и М.М., поддържат подадената жалба. Частният обвинител Е. Ш. И., редовно призован, не се явява, без да сочи уважителни причини за това, а повереникът му – адв.Е. намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за отмяна или изменение на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: 1. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. За изясняване на фактите по чл.102 от НПК съдът е събрал множество доказателства от различни по вид доказателствени източници-гласни, писмени и веществени. Приети са редица експертни заключения, конкретизирани в мотивите на въззивното решение. ВКС намери, че фактите от посочения кръг, подлежащи на изясняване и доказване в наказателния процес, свързано и с двете обвинения, предявени срещу подсъдимия, са изяснени изцяло, по начина, указан в чл.14 от НПК. Възражението, че са нарушени изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, не съобразява, че тези изисквания са относими към мотивите на присъдите по чл.301 и чл.336 от НПК, каквито в настоящият случай не са налице. Оспорва се въззивно потвърдително решение. Въззивният съд не е допуснал нарушение на чл.339, ал.2 от НПК, тъй като в мотивите на решението му са изложени множество съображения по възраженията на подсъдимия и защитата, поставени на вниманието му с въззивната жалба. Възражението, на което е поставен акцент, относно авторството на деянието по чл.330 от НК, също е получило отговор, добре видно от съображенията на чл.31-32 от мотивите. Извършената от ВТАС проверка не е формална, а съответна на изискванията на чл.312 и 313 от НПК. Присъдата на ПОС е проверена изцяло и независимо от основанията, посочени от въззивния жалбоподател. Като цяло ВТАС не е установил първоинстанционният съд да е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, положително е възприел дейността по доказателствата – събиране, проверка и оценка. Към инкорпорираните по този начин съображения на ПОС по анализа на доказателствената съвкупност, ВТАС е добавил и собствени съждения по оценката на елементите на същата съвкупност. Необходимо е да се посочи, че следващите възражения, развити в касационните жалби от името на подсъдимия, са поддържани преди това и пред двете предходни инстанции, като са получили отговор. В мотивите на съответните съдебни актове – присъда и решение, се съдържат основанията, поради което тези възражения са отхвърлени като неоснователни. Независимо от това, пред касационната инстанция възраженията отново се поставят, като съображенията на съдилищата се игнорират, макар да са детайлни. ВКС не намира причини да не възприеме положително оценката на доказателствата и техните източници, извършена от ВТАС. Ясно е посочено поради какви причини е отказана вяра на редица свидетели, обобщени от ВТАС като трета група в рамките на гласните доказателствени източници. Съображенията, изложени на л.23-26 от мотивите, не дават основание да се приеме, че това решение на съда е основано само на показанията на свидетелите от първата група, както се поддържа от защитата на подсъдимия. При анализа на коментираната група свидетели съдът е съпоставил произтичащите от тях доказателства с редица писмени доказателства и експертни заключения. По идентичен начин стоят нещата и с показанията на пострадалия и св.Л. И., за които се счита, че е следвало да бъдат лишени от доверие от решаващия съд. При съображенията на ВТАС, изложени на л.7-19 от мотивите, ВКС не намери основания за несъгласие с въззивния съд относно показанията на коментираните свидетели. Възражението, че съдът не е посочил по какви причини опитът е останал недовършен, е неоснователно – виж л.29 от мотивите на ВТАС. На същото място добре е видно, че съдът се е основал на навременното излизане на пострадалия от горящия дом и оказаната му своевременно необходима и надлежна медицинска помощ. Що се отнася до диспозитива на присъдата, ВКС трябва да препрати към указанията, дадени от ОСНК с Тълкувателно решение № 2/02 г. Изискванията към съдържанието на диспозитивите по постановлението за привличане в качеството на обвиняем, обвинителния акт и присъдата, няма как да са различни. Наред с това следва да се отчита, че с тази част се формулира юридическото, а не фактическо обвинение, поради което тя трябва да е съобразена със съответния престъпен състав, инкриминиран в особената част на НК. При тези съображения ВКС не установи да са допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения на процесуални правила, както и такива, за които касационният съд следи служебно – от категорията по чл.348, ал.3, т.т.2-4 от НПК. 2. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен. На инкриминираните дата и място, с поведението си подсъдимият е осъществил престъпните състави по чл.115, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.18, ал.1 от НК и по чл.330, ал.1 от НК. По признаците от обективна и субективна страна на последните въззивният съд е изложил достатъчно ясни съображения, които не е необходим да бъдат преповтаряни. Може само да се допълни, че фактическите положения, очертаващи действията на подсъдимия, насочени срещу живота на пострадалия, не дават основание за извода, направен от прокурора с обвинителния акт - за наличието на две отделни престъпления по чл.115 от НК. Случилото се неправилно е било разкъсано, още повече, че събитието е протекло в един кратък период от време, и отделните негови моменти, не са разграничени съществено във времето, както от обективна, така и от субективна страна. Второто действие спрямо пострадалия – насилственото вкарване в горящия дом, непосредствено следва първото - опита да бъде засегнат с брадва. От друга страна, фактите, приети за установени указват на вида на опита и са решаващи за приложението на правото. В конкретния случай подсъдимият е направил всичко необходимо за причиняване на смъртоносни увреждания на пострадалия. Той не само е започнал изпълнението на престъплението, но е и довършил изпълнителното деяние. Благодарение на навременното излизане на пострадалия от горящия дом и оказаната му своевременна лекарска намеса е предотвратен летален изход за него. Затова именно не са настъпили исканите от дееца общественоопасни последици, предвидени в закона. Иначе казано опитът е довършен и съответна на фактите е квалификацията по чл.115, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.18, ал.1 от НК 3. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. На тази плоскост жалбоподателят претендира приложението на чл.58 б.”а” от НК спрямо престъплението по чл.115 от НК и намаляване на наказанието за това престъпление. Същото възражение, поддържано и пред ВТАС, е получило отговор (л.36 от мотивите). Съдът е отчел степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението по чл.115 от НК е останало недовършено и е намерил, че конкретните такива – степен и причини, не дават основание за индивидуализация на наказанието по реда на чл.58 б.”а” от НК, респ. по чл.55, ал.1, т.1 от НК. .Чл.58 б.”а” от НК не е императивна норма и не обуславя във всички случаи задължително определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1 от НК. Тя създава само правна възможност на съда при съвкупната преценка на обстоятелствата, имащи значение за индивидуализацията на наказанието, да определи наказание под най-ниския предел, предвиден в закона, в настоящия случай. В тази връзка, правилно са били анализирани обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК, особеностите на конкретното деяние – докъде е стигнало развитието му, какви вредни последици са настъпили, по какви причини резултатът не е настъпил, мотивите и подбудите, от които се е ръководил деецът и др. Тези особености на инкриминираното деяние, не предпоставят извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което и правилно въззивният съд е отказал приложението на посочения институт, както и намаляване на наказанието на подсъдимия за престъплението по чл.115 от НК. Наказанието за престъплението по чл.330 от НК е по-скоро снизходително отколкото несправедливо. То не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК поради което е справедливо. Приложението на чл.23, 41, ал.6, 59 и 68, ал.1 от НК е правилно и законосъобразно. Водим от горното, като не намери основания за изменение или отмяна на обжалваното решение Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 229 от 07.12.2015 г., постановено по внохд № 258/15 г. на Апелативния съд – гр. Велико Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: