Р Е Ш Е Н И Е № 276 гр.София , 13 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Мадлена Велинова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 818/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане ,депозирано от защитника на осъдените Н. Г. Х. и А. Д. А.-адв.К.,за възобновяване на наказателното производство по внохд №623/2014 г.по описа на ОС-Пазарджик,нохд №647/2013 г. на РС-Пазарджик,на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения , довели до накърняване правата на осъдения А. се аргументира с неправилно провеждане на досъдебното производство от разследващ полицай, вместо от следовател, съобразно изискванията на разпоредбата на чл.194 ал.1 от НПК и предвид повдигнатото му обвинение по чл.159б от НК. На следващо място се твърди, че показанията на св.Т. са негодно доказателствено средство и не следва да бъдат взети предвид ; че съдилищата са извършили превратно тълкуване на доказателствените материали; че са се предоверили на показанията на св.Л. А. и М. Д. ,а са подценили казаното от подсъдимия А. и от св.Ф. А.. Твърдението за нарушение на материалния закон се обосновава с липса на обективните елементи от състава на престъпленията по чл.155,чл.159а,чл.159б от НК- не се е установило, че осъденият Х. е извършвал транспортиране на св.К. от [населено място] до местата, където се твърди, че е извършвала сексуални услуги; не се е установило, че Х. е знаел ,че св.С. не е била навършила 18 години; не се е установило ,че св.Л. А. е била транспортирана от осъдения А. от [населено място] до [населено място] , където е извършвала сексуални услуги. Заявява се несъставомерност на престъплението трафик на хора, тъй като свидетелките по свое желание и инициатива са извършвали сексуални услуги. На следващо място ,в искането се твърди,че наложените наказания са явно несправедливи,както с оглед размера им ,така и предвид неприлагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.Моли се, в условията на алтернативност- да бъде възобновено производството по делото , отменено решението на ОС-Пазарджик, като двамата осъдени бъдат признати за невиновни и оправдани; да бъде намален размера на наложените им наказания лишаване от свобода, до такъв , позволяващ приложението на чл.66 ал.1 от НК,както и да бъде намален размера на наказанието глоба, или делото да бъде върнато за ново разглеждане. В постъпилото писмено допълнение към искането за възобновяване, изготвено от адв.Б.,защитник на осъдения А. А., се поддържат доводите, отразени в самото искане, като в допълнение се посочва и, че на досъдебното производство е било нарушено правото му на защита, поради следните причини: при провежданите процесуално-следствени действия е присъствал само един от упълномощените му защитници, а по отношение на другия- въобще няма данни той да е бил призоваван, нито пък има волеизявление от страна на А. ,че се е отказал от него; при привличане в качеството на обвиняем на А. А. за извършено престъпление по чл.159а ал.2 т.2 и т.3 във вр.с ал.1 от НК, в съучастие с Н. Х.,разследващият орган е следвало да го уведоми за възможността от възникване на противоречиви интереси между него и другия обвиняем и като не е сторил това, е била създадена предпоставка за нарушаване правото му на защита ; в протокола за разпит на свидетелката Л. А. пред съдия по реда на чл.223 от НПК не е записан номера на досъдебното производство,по което се провежда този разпит,което дава възможност на разследващите органи да използват този протокол по няколко досъдебни производства. На следващо място се посочва, че не са били обсъдени показанията на св.Ф. А.; че използваните СРС по отношение на А. са разрешени в по-късен момент /24.02.2012 г./ ,в сравнение с инкриминирания период по делото /м.януари 2011 до м.септември 2011 г./,като приложения като ВДС един протокол, не съдържа доказателствени факти ,релевантни за обвинението. Изложени са и допълнителни аргументи относно оплакването за явна несправедливост на наказанието на осъдения А.. В съдебното заседание пред ВКС ,защитникът на осъдения А. А.-адв.Б. поддържа искането за възобновяване по изложените в него доводи и съображения,както и писменото допълнение към него и моли то да бъде уважено. Защитникът на осъдения Н. Х. –адв.К. моли да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в него съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за допустимост на направеното искане, но по същество го намира за неоснователно. Счита, че съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, нито пък нарушение на материалния закон, като наложените наказание намира за справедливи. Моли искането да не бъде уважавано. Осъдените А. А. и Н. Х.,редовно призовани,не се явяват ,поради което не вземат становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени основанията,изложени в искането на осъдените А. Д. А. и Н. Г. Х. , становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: С присъда №169 от 27.06.2014 г.,постановена по нохд №647/2013 г., Пазарджишки районен съд е признал подсъдимия Н. Г. Х. за виновен в това ,че през м.септември 2008 г.в П.,с користна цел е склонявал към проституция Р. С. Й. от [населено място],поради което и на основание чл.155 ал.3 във вр.с ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. Подсъдимият Н. Г. Х. е признат за виновен и в това ,че през периода м.юли 2008 г.до м.октомври 2008 г.в [населено място],с користна цел е склонявал към проституция М. Г. С.,като деянието е извършено по отношение на лице ,ненавършило 18 годишна възраст,поради което и на основание чл.155 ал.5 т.2 във вр.с ал.3 във вр.с ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв. С присъдата подсъдимия Н. Х. е признат за виновен и в това ,че през периода месец януари 2011 г.до м.септември 2011 г.в [населено място] и [населено място],в съучастие, като съизвършител с А. Д. А. е набирал и траспортирал от [населено място] до [населено място], чрез използване на принуда,отвличане и противозаконно лишаване от свобода Л. А. А.,с цел да бъде използвана за развратни действия,поради което и на основание чл.159а ал.2 т.2 и т.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 и чл.54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв. Подсъдимият Н. Х. е признат за виновен и в това ,че през периода месец януари 2012 г.до м.май 2012 г. в [населено място] и [населено място] е набирал и транспортирал от [населено място] до [населено място], чрез използване на принуда и чрез използване състояние на зависимост, независимо от съгласието й В. Н. К. ,с цел да бъде използвана за развратни действия,поради което и на основание чл.159а ал.2 т.2 и т.4 във вр.с ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв. На основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо и най-тежко наказание по отношение на подсъдимия Н. Х. ,а именно три години лишаване от свобода,при първоначален „общ” режим ,в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 10000 лв. Зачетено е и времето ,през което подсъдимия Х. е бил задържан под стража. С присъдата е признат за виновен и подсъдимия А. Д. А., че през периода месец януари 2011 г.до м.септември 2011 г.в [населено място] и [населено място], в съучастие, като съизвършител с Н. Г. Х. е набирал и траспортирал от [населено място] до [населено място], чрез използване на принуда, отвличане и противозаконно лишаване от свобода Л. А. А., с цел да бъде използвана за развратни действия, поради което и на основание чл.159а ал.2 т.2 и т.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв. Подсъдимият А. Д. А. е признат за виновен и в това,че през м.февруари 2011 г. в [населено място] и [населено място] е набрал, чрез обещаване на облаги,независимо от съгласието й- М. Л. Д. и на 11.02.2011 г.е транспортирал,като я превел през границата на страната-ГКПП Аерогара София до Р.Германия-гр.Дортмунд,с цел да бъде използвана за развратни действия,поради което и на основание чл.159б ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.159а ал.2 т.6 във вр.с ал.1 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв. На основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо и най-тежко наказание по отношение на подсъдимия А. А. ,а именно три години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода ,наложено на А. А. с изпитателен срок от пет години. Зачетено е предварителното му задържане. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски. По протест на П. районна прокуратура относно наказанието на А. А. и въззивна жалба на подсъдимите ,пред Пазарджишкия окръжен съд е било образувано внохд № 623/2014 г.,приключило с решение №42 от 16.04.2015 г.,с което първоинстанционната присъда е била изменена, като на подсъдимия А. А. за извършеното престъпление по чл.159а ал.2 т.2 и т.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК е увеличено наказанието от две на три години лишаване от свобода ,при условията на чл.54 от НК;за извършеното от него престъпление по чл.159б ал.2 във вр.с ал.1 от НК,наказанието е било увеличено от три години лишаване от свобода на пет години лишаване от свобода,на основание чл.54 от НК. Присъдата е била изменена и в частта относно приложението на чл.23 ал.1 от НК досежно подсъдимия А. А., като определеното общо наказание от три години лишаване от свобода е било увеличено на пет години, при първоначален „общ” режим,в затвор от открит тип ,а приложението на чл.66 ал.1 от НК е било отменено .Присъдата е била потвърдена в останалата й част. Искането за възобновяване е процесуално допустимо ,тъй като има за предмет акт,попадащ в категорията на визираните в чл.419 и чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Постановеното от ОС-Пазарджик решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество ,искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения Претендираните от защитата на осъдения А. съществени процесуални нарушения, допуснати още в досъдебната фаза на процеса, не са налични. Действително разпоредбата на чл.194 ал.1 от НПК предписва разследването по дела за престъпления, извършени в чужбина да се извършва от следовател. Съгласно т.12 от ТР №2 от 16.07.2009 г. по т.д. №2/2009 г. на ОСНК на ВКС, престъпленията по чл.159б от НК винаги се довършват в чужбина и в тези случаи разследването се извършва от следовател. По настоящето дело, А. А. първоначално е бил привлечен в качеството на обвиняем за две престъпления- по чл.159а ал.2 т.2 и т.3 във вр.с ал.1 от НК и по чл.159а ал.2 т.6 във вр.с ал.1 от НК, разследването по които законосъобразно е било извършено от разследващ полицай, поради което осъществените процесуално следствени действия и събраните доказателства, не са опорочени. Впоследствие , в изпълнение на функцията си по ръководство на разследването и надзор за законосъобразното му провеждане, и след като е преценил, че са налице основания за приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление, районният прокурор / съгласно разпоредбата на чл.226 ал.3 от НПК/ сам е извършил ново привличане на А. А. в качеството на обвиняем за две престъпления по чл.159а ал.2 т.2 и т.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 и по чл.159б ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.159а ал.2 т.6 във вр.с ал.1 от НК. Доколкото прокурор е извършил привличането на А. А. към наказателна отговорност за престъпление по чл.159б от НК, провел е разпита му след това, и е предявил материалите по разследването, то не се констатира нарушение на изискването на чл.194 ал.1 от НК, поради което и не може да се приеме ,че разследването за престъплението по чл.159б от НК е извършено от некомпетентен орган. Няма никаква необходимост от преповтаряне на извършените до този момент процесуално –следствени действия /в т.ч. и разпита на свидетелката М. Д./, тъй като към момента на тяхното провеждане, те са били законосъобразно осъществени. Единствено в хипотезата на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, НПК предписва да не се прилагат разпоредбите на чл.279 за обяснения ,дадени преди повдигане на новото обвинение, но тази разпоредба касае само обяснения на обвиняем и не се отнася до свидетелски показания. На следващо място, на досъдебното производство двамата осъдени не са давали обяснения в нито един момент,за да може изобщо да се говори за противоречиви интереси между тях. Хипотетичната възможност от възникване на противоречиви интереси, доколкото не се е реализирала, не води до каквито и да е било задължения от страна на разследващите органи, произтичащи от разпоредбата на чл.92 от НПК. Противоречиви интереси са налице не само при наличие на признание за съвместната дейност от единия обвиняем и оспорване съществуването на такава дейност от другия, а и когато от обясненията им се установява различно участие в извършваната престъпна деятелност, имащо значение за вината им и за размера на наказанието. Обстоятелството,че лицата са обвинени да са извършили престъплението в съучастие като съизвършители, не обосновава a priori притоворечивост на интересите им, тъй като същите биха могли добросъвестно да разкажат за участието си в престъплението, или пък да откажат да дадат обяснения /какъвто е настоящият случай/. По-нататък, присъствието на единия от двамата упълномощени защитници на А. А., при извършване на част от процесуално –следствените действия на досъдебното производство е достатъчна гаранция за пълноценното разгръщане и осъществяване на функцията по защитата и в крайна сметка за реализиране на ефективна и адекватна защита, с оглед охраняване интересите на обвиненото лице. Ако срещу присъствалия адвокат-адв.К., осъденият А. е имал възражения и не е бил съгласен той да осъществява защитата му, а искал да бъде представляван от другия , упълномощен от него защитник, е следвало да направи изрично възражение, като оттегли пълномощията си. Всъщност ,след упълномощаването на адв.К. от А. А., този защитник е участвал в производство по чл.65 от НПК, където е била изменена мярката за неотклоние на А. от задържане под стража в друга по-лека по вид /парична гаранция/,което сочи на ефективно упражнена адвокатска защита, макар и единия от двамата упълномощени защитници да не е присъствал. Другите действия ,на които е присъствал само този адвокат, са предяваване на разследването на 12.10.2012 г., новото привличане на А. в качеството на обвиняем и проведения разпит от 21.03.2013 г. и следващото го предявяване на разследването. Прочитът на посочените процесуални документи не сочи на направени възражения или искания от страна на А. във връзка с осъществяваната спрямо него професионална защита, точно обратното , напр. : в протокола за разпит на обвиняем от 21.03.2013 г. изрично е записано ,че «Запознат съм с правото си на адвокатска защита.Ще ползвам такава в лицето на адв.К.». Не се констатира и нарушение на процесуалните правила във връзка с проведения на досъдебното производство разпит на св.Л. А. пред съдия по реда на чл.223 от НПК /надлежно приобщен в съдебната фаза на процеса/. Действително в съставения протокол за разпит на тази свидетелка не е посочен номера на досъдебното производство ,по което той се провежда. Фактът, че разпита на св.А. пред съдия е проведен по ЗМ №21/2012 г. по описа на Сектор БОП-П. се извежда от комплексната оценка на следните обстоятелства- разпитът на тази свидетелка пред разследващия орган по ЗМ №21/2012 г. е проведен на 29.02.2012 г. и е приключил в 13.05 минути; искането за разпит на посочената свидетелка по реда на чл.223 от НПК ,изготвено от разследващия полицай и адресирано до Председателя на РС-Пазарджик е с входирана в съда дата 29.02.2012 г. и в него изрично е посочено, че разпитът се иска по ЗМ №21/2012 г.; на същата дата 29.02.2012 г.,пред съдия е проведен разпит на св.Л. А. ,от разследващия полицай, изготвил искането до съда, като разпита е проведен за времето от 14.00 до 15.30 часа. Предвид така изложените в хронология обстоятелства , не съществува съмнение, че разпита на св.Л. А. ,проведен на 29.02.2012 г. пред съдия от РС-Пазарджик, е по-цитираното по-горе досъдебно производство.Наред с това, в съдържателно отношение, разпита на св.Л. А., проведен от органа на досъдебното производство по ЗМ №21/2012 г. и този пред съдия касаят едни и същи факти и лица. Твърдението, че поради липсата на посочен номер на ДП в протокола за разпит на св.А. пред съдия, този процесуален документ може да бъде използван по няколко досъдебни производства ,е некоректно. Добросъвестността на разследващите органи се предполага и всеки един упрек към евентуална тяхна професионална недобросъвестност, водеща след себе си порочност на извършените процесуално-следствени действия и негодност на събраните чрез тях доказателства, следва да бъде подплатен с доказателства, каквито в настоящият случай няма. По-нататък е необходимо да се посочи,че анализът на доказателствената съвкупност е извършен в съответствие с принципите на чл.13 и чл.14 от НПК. Не е игнорирано нито едно доказателство или доказателствено средство, обсъждането на което би довело до други фактически изводи, различни от направените констатации от инстанциите по фактите. Не са нарушени предписанията на чл.305 ал.3 и чл.339 от НПК. Съдът е анализирал гласните доказателствени средства,като аргументирано е посочил кои от тях кредитира и защо и на кои не дава вяра и по какви причини. Не е пропуснал да извърши оценка и на обясненията на А. и Х., които обосновано е намерил за израз на защитната им позиция ,поради което не ги е кредитирал. Що се отнася до процесуалната годност на показанията на св.Т., ВКС намира следното: в показанията на този свидетел се съдържат доказателствени факти с производен характер- същият преразказва информация, съобщена му от свидетелите Л. А., Р. Й., М. С. и В. К., при проведените оперативни беседи с тях. Правната теория и съдебната практика са категорични, че е недопустима подмяната на първични доказателства / фактите, съдържащи се в показанията на посочените свидетелки/ с производни, без обаче да съществува забрана за тяхното използване в три случая: 1. когато те се явяват средство за разкриване на първични доказателства; 2. когато служат за проверка на първични доказателства и 3. когато заменят първичните доказателства,ако последните се окажат недостъпни. В настоящия случай производните доказателства служат за проверка на първични, поради което няма забрана за тяхното ползване. И това е така,тъй като кредитираните от съда показания на посочените по-горе свидетелки ,в които се съдържат факти, които се включват в процеса като първични доказателства, понеже свидетелките възпроизвеждат непосредствено възприети от тях фактически обстоятелства, се проверяват и потвърждават напълно от доказателствените факти, съдържащи се в показанията на св.Т., който имат характер на производни доказателства. Що се отнася до приложените по делото ВДС,изготвени въз основа на СРС, е необходимо да се отбележи следното: от мотивите към постановената първоинстанционна присъда е видно, че районният съд ,за да обоснове изводите си по фактите се е позовал на данните,съдържащи се в ВДС,изготвени въз основа на използвани СРС, но само по отношение на осъдения Н. Х.. В решението си въззивната инстанция единствено е посочила, че първоинстанционния съд е възприел изложените фактически обстоятелства и въз основа на веществените доказателства, включително и тези, събрани чрез СРС. На практика решението на окръжния съд по отношение на доказателствата ,от които се извеждат правно релевантните факти, препраща към мотивите на първата инстанция, т.е тук също липсва позоваване на ВДС,изготвени въз основа на СРС , експлоатирани спрямо А. А.. Действително, използваните по отношение на него СРС /разрешение от 24.04.2012 г./ следват инкриминирания по делото период на престъпна дейност, а и от съдържанието на приложения като ВДС единствен протокол, не могат да се направят никакви фактически изводи, относими към предмета на доказване. Така или иначе, резултатите от СРС по отношение на А. не са били използвани от решаващите съдебни инстанции, поради което не може да се говори за накърняване на процесуалните му права. В заключение не се констатира касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК,което е и основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. По оплакването за нарушение на материалния закон. Част от твърденията, които са били отнесени от защитата на осъдените към това касационно основание, на практика касаят претенция за необоснованост на съдебните актове, която не представлява касационно основание. ВКС не може да установява нови фактически положения, а проверката му за правилно приложение на материалния закон се извършва на базата на фактите, така както са били възприети от решаващите съдебни инстанции. Решаващият съд е суверенен в приемането за установени на определени фактически данни от предмета на доказване въз основа на оценката на доказателствените източници, стига констатациите му да са резултат от спазване на процесуалните правила за разкриване на обективната истина и вземане на решение по вътрешно убеждение.Както беше посочено и по-горе ,не се констатира нарушение на процесуалните и логически правила при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по същество при извеждане на правно значимите факти. В искането се оспорва наличието на изпълнителното деяние „транспортирал” от страна на осъдения Х. спрямо пострадалата В. К.. Действително от фактическите обстоятелства, приети от въвзивната инстанция въз основа на кредитираните от нея гласни доказателства, не се установява осъденият Н. Х. да е транспортирал от [населено място] до [населено място] /съобразно повдигнатото обвинение/ свидетелката В. К., с цел да бъде използвана за развратни действия, поради което Х. следва да бъде оправдан за тази форма на изпълнително деяние.Установява се обаче, че същият е набирал ,чрез принуда и чрез използване на състояние на зависимост св.В. К.,с цел да бъде използвана за развратни действия, поради което престъплението по чл.159а ал.1 т.2 и т.4 във вр.с ал.1 от НК с пострадало лице В. К. е осъществено, макар и само чрез една от формите на изпълнително деяние –„набиране”. Не така стоят нещата обаче по отношение осъдения А. и наведеният довод от страна на защитата ,че не се установява „същият да е транспортирал” пострадалата Л. А. от [населено място] до [населено място], с цел да бъде използвана за развратни действия, който довод е неоснователен. Приетата от съдилищата фактология , на базата на информацията ,съдържаща се в гласните доказателствени източници, обосновава инкриминираната форма на изпълнителното деяние „транспортирал”, тъй като се установява, че осъденият А. многократно е превозвал свидетелката Л. А. от [населено място] до наетия апартамент в [населено място] ,където са се извършвали развратните действия. По отношение престъплението по чл.155 ал.5 т.2 във вр.с ал.3 във вр.с ал.1 от НК с пострадало лице М. С., в извършването на което осъденият Х. е бил признат за виновен ,ВКС приема,че макар и М.С. ,към момента на деянието обективно да не е била навършила 18 години, по делото не са налице категорични данни, че осъденият е знаел за този факт. От обстоятелството, че двамата са се запознали в [населено място], където Х. е имал роднини и откъдето е майката на свидетелката, не може автоматично да се изведе заключение за знанието му, че свидетелката не е пълнолетна. Мотивите на първоинстанционния съд в тази насока са неубедителни и почиват на предположения ,а именно, че след като осъденият познавал свидетелката и посещавал селото ,в което тя живее, означава, че е бил наясно с нейната възраст. Ето защо, настоящият съд намира ,че престъплението,извършено от подсъдимия Х. с пострадало лице М. С. следва да бъде преквалифицирано от чл.155 ал.5 т.2 във вр.с ал.3 във вр.с ал.1 от НК в такова по чл.155 ал.3 във вр.с ал.1 от НК. Съгласно ТР №2 от 2009 г. на ОСНК на ВКС,т.1.5 „съгласието или съдействието на жертвата не изключват отговорността на дееца при осъществяване на която и да е от формите на изпълнителното деяние на престъплението „трафик на хора”, поради което и доводът за несъставомерност на това престъпление на посоченото основание, не може да бъде споделен. В заключение, по отношение на осъдения Н. Х., материалния закон е приложен правилно, с изключение на:1. деянието с пострадало лице М. С.,което следва да бъде преквалифицирано по начина ,отразен по-горе и 2. деянието с пострадало лице В. К. досежно формата на изпълнителното деяние на престъплението трафик на хора-„траспортиране”,за която той следва да бъде оправдан. По отношение осъдения А. А. липсва касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, тъй като не се констатират нарушения на материалния закон. По оплакването за явна несправедливост на наложените наказания. По отношение осъдения Н. Х.: Досежно престъпленията по чл.155 ал.3 от НК с пострадало лице Р. Й. , по чл.159а ал.2 т.2 и т.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК с пострадала Л. А. и по чл.159а ал.2 т.2 и т.4 във вр.с ал.1 от НК с пострадала В. К.,настоящата инстанция не констатира явна несправедливост на наложените наказания. За престъплението по чл.155 ал.3 от НК се предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода и глоба от 5000 до 15 000 лв.Наложеното наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. е минимално предвиденото за това престъпление, като не са налице основания за приложението на чл.55 от НК. Не са налице нито многобройни ,нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават приложението на чл.55 от НК и по отношение на всяко едно от двете престъпления по чл.159а ал.2 от НК /наказуеми с лишаване от свобода от три до 10 години и глоба от 10 000 до 20 000 лв./, за които отново е наложено наказание в минимален размер ,а именно три години лишаване от свобода и 10 000 лв.глоба. Единствено, с оглед преквалификацията, която следва да бъде извършена по отношение на престъплението по чл.155 ал.5 т.2 във вр.с ал.3 във вр.с ал.1 от НК в такова по чл.155 ал.3 във вр.с ал.1 от НК, ВКС приема, че следва да бъде намалено наказанието за това престъпление от три години лишаване от свобода на една година и глоба от 10 000 лв.на 5 000 лв.,съобразявайки степента на обществената опасност на деянието и дееца и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Тази промяна в наказанието за посоченото престъпление не се отразява на определеното общо наказание на основание чл.23 ал.1 от НК по отношение на Н. Х. ,а именно три години лишаване от свобода и 10 000 лева глоба. Макар и да са налице законовите предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК - наложеното наказание е три години лишаване от свобода и дееца не е осъждан, ВКС счита , че този институт не следва да намери приложение, доколкото целите на наказанието и най-вече тези за поправянето и превъзпитанието на дееца изискват отделянето му от обществото и въдворяването му в пенитенциарно заведение ,макар и за не особено продължителен период от време. Касае се за четири отделни престъпления, извършени при наличието на множество квалифициращи обстоятелства, за продължителен период от време,което сочи на трайно изградени престъпни навици и склонност към неправомерно поведение. По отношение осъдения А. А.. Увеличеното от въззивния съд наказание на три години лишаване от свобода за престъплението по чл.159а ал.2 във вр.с чл.20 ал.2 от НК не е явно несправедливо. Същото е определено в минималния размер, предвиден от законодателя за това престъпление /от три до десет години/. Не са налице основанията на чл.55 от НК, когато и най-лекото ,предвидено в закона за конкретното престъпление наказание се явява несъразмерно тежко, поради което и напълно законосъобразно ОС-П. е отменил приложението на горната разпоредба. Що се отнася до увеличеното наказание за престъплението по чл.159б ал.2 от НК от три на пет години лишаване от свобода, настоящият касационен състав намира същото за явно несправедливо. За престъплението по чл.159б ал.2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 5 до 12 години и глоба от 20 000 до 50 000 лв. Въззивната инстанция неправилно е определила наказанието в хипотезата на чл.54 от НК и е отменила приложението на чл.55 от НК, сторено от първоинстанционния съд . И това е така, тъй като е налице изключително по своя характер смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно доброволния характер на поведението на св. М. Д. за въвличането й в трафик на хора. Съгласно т.1.2 от ТР № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС, доброволния характер на поведението на жертвата на трафика и нейното съгласие за поставянето й в положение, което създава предпоставки за бъдещата й експлоатация, макар и да няма юридическо значение за отговорността на дееца, има значение за индивидуализацията на наказанието му.Ето защо, настоящият съд счита,че наказанието лишаване от свобода, което осъдения А. А. следва да понесе за престъплението по чл.159б ал.2 от НК е три години,определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Именно този размер се явява необходимия и достатъчен за постигане целите по чл.36 от НК. Предвид намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.159б ал.2 от НК,следва да бъде намалено и определеното на основание чл.23 ал.1 от НК общо наказание по отношение на А. А. от пет на три години лишаване от свобода, търпимо при първоначален „общ” режим , в затворническо общежитие от открит тип. Не са налице основанията за приложение на чл.66 ал.1 от НК ,тъй като целите на наказанието и най-вече тези ,свързани със специалната превенция не могат да бъдат постигнати чрез условно осъждане.Касае се за две престъпления „трафик на хора”, реализирани при множество квалифициращи обстоятелства ,едно от които е извършено в съучастие с друго лице, което сочи на завишена степен на лична обществена опасност, изискваща изолирането на осъдения А. от обществото . По отношение наказанията глоба, наложени на двамата осъдени-10 000 лв. на Н. Х. и 20 000 лв. на А. А., следва да се отбележи ,че същите са определени в минималния размер,предвиден за конкретните престъпления.Доколкото наказанието лишаване от свобода на А. А. за престъплението по чл.159б ал.2 от НК е определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, би могло да се претендира приложение на разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК, но подобна претенция не е заявена,а и няма изложени в искането конкретни съображения, които да я аргументират. Впрочем в искането за възобновяване на наказателното дело и допълнението към него, въобще липсват доводи, обосноваващи молбата на осъдените за намаляване размера на наказанието глоба. По изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.2 , пр.последно и т.3 от НПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО въззивно решение №42 от 16.04.2015 г.,постановено по внохд №623/2014 г. по описа на ОС-Пазарджик в частта относно извършеното от осъдения Н. Г. Х. престъпление по чл.155 ал.5 т.2 във вр.с ал.3 във вр.с ал.1 от НК по отношение на М. Г. С., за което му е наложено наказание три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв., като го ПРЕКВАЛИФИЦИРА по чл.155 ал.3 във вр.с ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му налага наказание една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв. ИЗМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО въззивното решение в частта относно увеличаването на наказанието на осъдения А. Д. А. за престъплението по чл.159б ал.2 от НК от три години лишаване от свобода на пет години ,както и в частта относно приложението на чл.23 ал.1 от НК за този осъден, като НАМАЛЯВА размера само на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.159б ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.159а ал.2 т.6 във вр.с ал.1 от НК от пет на ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК, и НАМАЛЯВА само размера на наложеното на основание чл.23 ал.1 от НК общо наказание лишаване от свобода от пет години на ТРИ ГОДИНИ, което да се изтърпи при първоначален „общ” режим , в затворническо общежитие от открит тип. ОТМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО въззивното решение относно признаването на осъдения Н. Г. Х. за виновен и осъждането му за формата на изпълнителното деяние на престъплението трафик на хора „транспортиране” от [населено място] до [населено място] на В. Н. К., като го ОПРАВДАВА за това да е „транспортирал” лицето В. Н. К. от [населено място] до [населено място], с цел извършване на развратни действия. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/