Решение по търг.д. № 81 /2020 на ВКС-ТК-ІІ ро отд. Р Е Ш Е Н И Е №. 44 гр. София, 13.04.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 24 март , две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвияна Шишкова, като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №81/20 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗК „УНИКА” АД- [населено място] ЕИК[ЕИК] срещу решение №397 от 04.11.2019г. на Окръжен съд-Перник по в.гр.д. №442/2019 г., в частта, с която е отменено първоинстанционното решение №507 постановено на 04.04.2019 г.по гр.д. № 7758 /2018 г. на РС-Перник и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на М. Н. Д. ЕГН: [ЕГН] на основание чл.405 ал.1 КЗ и чл.409 КЗ сумата от 18 800 лева-застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 18001110209/31.01.2018 по застраховка „Пълно каско” и настъпило застрахователно събитие „кражба на МПС” на 11.08.2018 г., ведно със законната лихва от 06.11.2018 г. г. до окончателното плащане, както и сумата от 323,80 лева-лихва-обезщетение за забава за периода от 06.09.2018 г. до 06.11.2018 г. и разноски в размер на: 2093,56 лева-за първоинстанционното производство и 895,53 лева-за въззивното. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение: необоснован е изводът на съда, че ищецът е изпълнил задължението си по ОУ на застрахователния договор, при настъпил риск „кражба на МПС да предаде оригиналния ключ за привеждане в движение на двигателя на откраднатия автомобил като предпоставка , съгласно уговорките в ОУ , застрахователят да заплати обезщетение по застраховката „Пълно автокаско“. От страна на процесуалния пълномощник на ответното дружество е депозиран писмен отговор със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото, съгласно застрахователна полица № 18001110209/31.01.2018 е налице договор за имуществена застраховка по застраховка „Пълно каско” на автомобил АУДИ А4 с рег.№ 5516 ВР-собственост на ищеца, който има за предмет и покриване на щетите от настъпване на застрахователното събитие –кражба на МПС. На 11.08.2018 г. е настъпило застрахователно събитие „кражба на МПС”. Ответникът- застраховател е отказал да заплати обезщетение, съгласно задължението си по договора за имуществено застраховане „Пълно каско“, като се е позовал на уговорки от съдържанието на Общите условия –неразделна част от същия -т.12.3.8 и т.12.6, съгласно които при настъпване на този риск, застрахованият следва да представи на застрахователя всички налични ключове и дистанционни управления на сигнално-охранителната система, като в противен случай застрахователят не изплаща обезщетение. Съгласно т.6.5.17 от ОУ не се изплаща обезщетение и когато от страна на застрахования се заявят факти и обстоятелства, несъответстващи на действителните, което възпрепятства застрахователя да установи дали настъпилото събитие е покрит риск, както и при измама или опит за измама от страна на същия. Ето защо, при положение, че в паметта на представения от застрахования, при завеждане на щетата контактен ключ, са записани номер на шаси и фабрично монтиран двигател , които не отговарят на тези, които са на отнетото МПС, то липсва основание за заплащане на обезщетение. По време на разглеждането на спора пред първа инстанция по делото е изслушана техническа експертиза и е било прието заключение на нея, от което е установено, че в действителност в паметта на представения от застрахования, при завеждане на щетата контактен ключ, са записани номер на шаси и фабрично монтиран двигател , които не отговарят на тези, които са били монтирани на открадното МПС-собственост на ищеца и застраховано срещу риск „Кражба на МПС “ в ответното дружество, а съответстват на тези на друг автомобил от същата марка и модел, с друг регистрационен номер, номер на рама и на двигател. Въпреки тези констатации, от страна на въззивния съд е направен извод, че доколкото,според отразеното в експертизата, откраднатият автомобил не може да потегли с „неоригинален ключ“, то този/ т.е представеният от застрахования след извършване на кражбата/ ключ не въздейства върху риска „кражба“. С определение № 652/27.11.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, поради явната необоснованост на изводите на съда за това, че представянето на застрахователя от страна на ищеца на ключ от друг автомобил, различен от този предмет на вече осъществената кражба, води до извода, че липсата на оригиналния ключ не би могло да улесни настъпването на застрахователното събитие, без да отчете, че остава открит въпросът за местонахождението към момента на кражбата на автентичния ключ, с който се привежда в движение отнетия автомобил, предмет на застрахователното правоотношение между страните по спора. С оглед гореизложеното, настоящият състав на ВКС, Второ т.о., счита, че с непредставянето от страна на ищеца М. Н. Д. на оригиналния ключ на откраднатия автомобил АУДИ А4 с рег.№ 5516 ВР на застрахователя по имуществената застраховка „Пълно каско” и представянето, вместо него, на контактен ключ, на който са записани номер на шаси и фабрично монтиран двигател , които не отговарят на тези, които са били монтирани на открадното МПС, са налице пречки за изплащане на застрахователно обезщетение, които са предвидени в уговорки от съдържанието на Общите условия –т.12.3.8 и т.12.6/, съгласно които при настъпване на този риск, застрахованият следва да представи на застрахователя всички налични ключове и дистанционни управления на сигнално-охранителната система, като в противен случай застрахователят не изплаща обезщетение, както и пречка за това, съгласно уговорката в т.6.5.17 от ОУ, според която: не се изплаща обезщетение и когато от страна на застрахования се заявят факти и обстоятелства, несъответстващи на действителните, което възпрепятства застрахователя да установи дали настъпилото събитие е покрит риск, както и при измама или опит за измама от страна на същия. С оглед изложеното, обжалваното решение на ОС-Перник следва да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което искът на М. Н. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу ЗК „УНИКА” АД- [населено място] ЕИК[ЕИК], предявен на основание чл.405 ал.1 КЗ и чл.409 КЗ за сумата от 18 800 лева-застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 18001110209/31.01.2018 по застраховка „Пълно каско” и настъпило застрахователно събитие „кражба на МПС” на 11.08.2018 г. следва да се отхвърли като неоснователен. По отношение на разноските : В полза на касатора следва да се присъдят в пълен размер разноските пред настоящата инстанция – 406 лева- общо д.т. и 300 лева-юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция, както и 500 лева, общо-пред съответните инстанции по същество. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № №397 от 04.11.2019г. на Окръжен съд-Перник по в.гр.д. №442/2019 г.в обжалваната част, включително и за присъдените в полза на ищеца М. Н. Д. разноски, и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ иска на М. Н. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу ЗК „УНИКА” АД- [населено място] ЕИК[ЕИК], предявен на основание чл.405 ал.1 КЗ и чл.409 КЗ до размера на уважената с обжалваното решение част-за сумата от 18 800 лева-застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 18001110209/31.01.2018 по застраховка „Пълно каско” и настъпило застрахователно събитие „кражба на МПС” на 11.08.2018 г., както и за сумата от 323,80 лева-лихва-обезщетение за забава за периода от 06.09.2018 г. до 06.11.2018 г ОСЪЖДА М. Н. Д. ЕГН: [ЕГН] да заплати на ЗК „УНИКА” АД- [населено място] ЕИК[ЕИК] разноските пред настоящата инстанция в размер на 406 лева- общо д.т. и 300 лева-юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция, както и разноските в инстанциите по същество в размер на 500 лева-общо. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.