РЕШЕНИЕ N 163   София, 26 март 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март..........…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова.......................                                                                              Борислав Ангелов..................... при секретар..............…..........Ив.Илиева...........................................и в присъствието на прокурора.............…..........Р.Карагогов...............................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 131/2009 година. Защитникът на подсъдимия С. Й. С. е подал касационна жалба против въззивно решение № 8 от 29.01.2009 г. по в.н.о.х.д. № 273/2008 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 33 от 02.12.2008 г. по н.о.х.д. № 383/2008 г. на Сливенския окръжен съд. В жалбата са посочени всички касационни основания по чл. 348 НПК. Твърди се, че доказателствените материали са били възприети противно на тяхното действително съдържание, както и че от субективна страна умисълът на дееца не е обхващал и палеж на жилищна сграда и други вещи на значителна стойност с произтичащата опасност за живота на обитателите. В допълнението към касационната жалба се акцентира върху явната несправедливост на наказанието по размер и начин на изпълнение. Касационните искания са за връщане на делото за ново разглеждане с оглед на отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и алтернативно – за намаляване на наказанието при условията на чл. 55 НК и отлагане на изпълнението му на основание чл. 66 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага да се приложи института на условното осъждане като в останалата й част касационната жалба се остави без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С обжалваното решение е потвърдена присъда, с която подсъдимият С. Й. С. е признат за виновен в това, че на 01.06.2008 г. в гр. Т., ул. “М. Водник” № 1 запалил чуждо имущество на значителна стойност – жилищна сграда и стопански постройки, както и намиращите се в тях движими вещи, като пожарът е представлявал опасност за живота на Г. Н. К. , Ц. И. К. , Г. С. М. и Ц. С. М. и в резултат на палежа са последвали значителни имуществени вреди на стойност 14005 лева, поради което на основание чл. 330, ал. 3, предл. 1 във вр. ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода при първоначален “общ” режим на изтърпяване, съгласно чл. 46, б. “б” ЗИН, и приспадане на времето, през което спрямо него са били взети мерки за неотклонение “задържане под стража” и “домашен арест”, считано от 10.06.2008 г., съгласно чл. 59, ал. 1 НК. По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Твърдението по жалбата за необективно и превратно възприемане на събраните по делото доказателства са голословни. Заключенията на предходните инстанции по правно-релевантните факти са основани на пълен, всестранен и безпристрастен анализ на надлежно събраните доказателствени материали. В случая въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК са получили еднопосочен отговор, дори и от обясненията на подсъдимия. Изводите относно размера, вида и характеристиките на унищожените от пожара пари и вещи логично са изградени и на базата на свидетелските показания на обитаващите жилището пострадали, чиито твърдения са били убедителни, последователни и в съответствие с другите доказателствени източници. Предхождащите деянието заплахи и конкретната обстановка, при която е предизвикан палежа, недвусмислено сочи, че деецът най-малкото е допускал разрастването на пожара и върху обитаемата част от имота с последващата опасност за живущите и увреждането на тяхното имущество. Осъдителната присъда отговаря на предписанията по чл. 305, ал. 3 НПК, а на въззивното решение – на тези по чл. 339, ал. 2 НПК. При всяко положение липсват пороци при формирането на вътрешното съдийско убеждение съобразно изискванията на чл. 14, ал. 1 НПК. По доводите за нарушение на закона: Касационната инстанция не разполага с правомощието да установява нови фактически положения. Затова настоящата проверка за точното прилагане на материалния закон е ограничена в рамките на констатациите на въззивния съд. В тези параметри не е допуснато нарушение, защото деянието на подсъдимия осъществява всички обективни и субективни признаци на престъпния състав, по който е постановено осъждане – умишлен палеж на имущество със значителна стойност, като пожарът е представлявал опасност за живота на четири лица и от него са последвали значителни вреди. По доводите за явна несправедливост на наказанието: Всички смекчаващи отговорността обстоятелства, на които се позовава защитата на подсъдимия при касационното разглеждане на делото, са били съобразени от предходните инстанции при индивидуализацията на наложеното наказание. Благодарение на направеното самопризнание, младата възраст, чистото съдебно минало на дееца и частичното възстановяване на имуществените вреди определената санкция е в минималния размер, предвиден от приложимата норма от Особената част на НК. В никакъв случай обаче тези обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, за да се приложи разпоредбата на чл. 55 НК. Правилно е отказано и прилагането на института на условното осъждане, не само от гледна точка на обществената опасност на деянието, но преди всичко с оглед на личната обществена опасност на дееца. Очевидно е, че подсъдимият лесно губи задръжки, особено след употреба на алкохол, както е станало в конкретния случай. При това агресията му с пълното съзнание за възможните последици е осъществена нощно време спрямо лица, които с нищо не са го предизвикали – спящите в подпаленото жилище двама души в напреднала възраст и две деца. За ниското правосъзнание на дееца свидетелства и обстоятелството, че не за първи път е изправен да отговаря пред наказателен съд – санкциониран е на основание чл. 78а НК за кражба по чл. 197, т. 2 НК. Затова възпитателните и въздържащите цели на наказателната репресия не биха могли да бъдат постигнат при прилагане на чл. 66, ал. 1 НК. По гореизложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намери касационната жалба за неоснователна, поради което на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 8 от 29.01.2009 г. по в.н.о.х.д. № 273/2008 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 33 от 02.12.2008 г. по н.о.х.д. № 383/2008 г. на Сливенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.