4 Р Е Ш Е Н И Е № 77 гр. София, 08.03.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 127 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. дворец на децата, представлявано от директора Т. Д., чрез процесуалния му представител адв. Я. Я., против въззивното решение без номер от 3 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 2993 по описа на Софийския градски съд за 2005 г., в частта му, с която е отменено решение без номер от 15 юли 2005 г., постановено по гр.д. № 3885 по описа на районния съд в[населено място] за 2004 г. и вместо него е признато за незаконно уволнението на Е. Г. Н., Н. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да му заплати обезщетение за оставането му без работа в размер на 1619,44 лева. Касационният контрол е допуснат с определение № 903 от 13 август 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос за възможността съдът да се произнесе по правни и фактически основания, каквито не са наведени от ищеца в исковата молба. По поставения въпрос касаторът сочи, че съдът не може да замества ищеца и вместо него да навежда нови, необсъждани до този момент доводи за неправилност и незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Ответникът Е. Г. Н. от[населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. С., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК по поставения въпрос изтъква, че нормата на чл. 333 КТ е императивна и е факт, че работодателят не се е съобразил с предварителната закрила, с която ищецът се ползва, а и ВКС приема, че съдът може да отмени уволнението само на това основание, без да разглежда спора по същество. В съдебно заседание и в писмени бележки доводите за неоснователността на жалбата се поддържат. С решението си въззивният съд приел, че ищецът е бил член на С. на българските учители, поради което извършеното уволнение е незаконосъобразно от формална страна. По поставения въпрос отговор частично е даден с решение № 249 по гр.д. № 92 за 2009 г. на ІV ГО. В процедурата по чл. 290 и сл. ГПК ВКС приема, че съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание; предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Спорното материално субективно право е предмет на правния спор. То се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Предметът на делото се определя именно от ищеца, като нито съдът, нито ответникът могат да внесат в него изменения. Единствено ищецът е властен да го измени чрез изменение на иска. Предметът на делото е твърдяно право, което се индивидуализира чрез правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото. Тези белези ищецът трябва да посочи чрез основанието и петитума на иска, по тях ответникът организира защитата си и съдът дължи разрешение на спора по предмета на делото, както той е заявен от ищеца. Като е дал разрешение в противоречие с посочения принцип, въззивният съд е тълкувал закона неправилно. По касационните оплаквания: Съдът е сезиран с искове по реда на чл. 344, ал. 1-3 КТ и евентуално предявен иск по чл. 222, ал. 1 КТ. В исковата си молба ищецът сочи, че в края на работния ден на 5 март 2004 г. работодателят поискал ищецът да се подпише на заповед и го уведомил устно, че длъжността му е съкратена от 1 март 2004 г.; ищецът има педагогически профил и може да преподава, но не му била предложена съответната длъжност, а към момента на изготвянето на новото щатно разписание такава е имало; на ищеца не било заплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на две брутни възнаграждения съгласно КТД на браншово равнище, подписан с М. общо в размер на 840 лева. В уточнение на исковата молба в съдебно заседание процесуалният представител на ищеца посочил, че уволнението е незаконно, защото заповедта е връчена по време на ползван отпуск по болест без да е спазен чл. 333 КТ и щатното разписание е утвърдено от некомпетентен орган. В жалбата се сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, защото съдът е постановил решението си по основания, които не са наведени от ищеца в исковата молба – наличие на синдикална защита и нарушения при извършения подбор, още повече, че двете длъжности помощник директор не могат да се сравняват и нямат каквото и да било общо в извършваната работа. Касационната жалба е основателна. Като пороци на уволнението ищецът е посочил наличието на закрила по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ (ищецът е бил уволнен в момент, в който вече е бил започнал ползването на отпуск поради временна нетрудоспособност), неизвършен подбор по смисъла на чл. 329 КТ и незаконност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ КТ поради липса на съкращение в щата (щатното разписание е утвърдено от некомпетентен орган). Позоваване на статута на член на синдикалната организация с оглед незаконосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е сторено едва във въззивната жалба. Тъй като това обстоятелство не е било въведено в процеса по съответния ред, то съдът не дължи преценка по него. Тезата си за нарушена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ ищецът подкрепя с обстоятелството, че върху заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е отразена датата 5 март 2004 г., 17,30 ч. и подписи на две лица, но според болничен лист от 5 март 2004 г. ищецът е неработоспособен, предписан му е режим домашен-стаен. Съпоставката на амбулаторния лист от 5 март 2004 г. с отразяването, че прегледът е извършен в 17,00 ч., извършената върху самия болничен лист бележка от общопрактикуващият лекар, че началото на отпуска следва да се счита от 6 март, защото болничният лист е издаден след работния ден и свидетелските показания, според които заповедта била представена на ищеца за подпис в края на работния ден – в 17,30 ч., водят до извода, че ищецът, върху когото е доказателствената тежест за сочения факт, не е успял да установи по несъмнен начин, че към момента на връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е започнал да ползва разрешения му отпуск по болест. Ето защо атакуваната заповед не е незаконна на това основание. Не може да се сподели тезата на ищеца, че уволнението е незаконно, защото промяната в щатното разписание било осъществено от некомпетентен орган. Според чл. 4, ал. 4 от Правилника за устройството и дейността на Н. дворец на децата (необнародван), числеността на персонала на работодателя се утвърждава от Министъра на образованието, науката и технологиите, съгласно нормативите на министерството. Това е било сторено чрез подписа на директора на Дирекция “УРТСОН” на М., като това утвърждаване е извършено в съответствие с установената към този момент практика, без да е налице нормативно изискване по силата на закон за такова утвърждаване, тъй като по аргумент на чл. 147, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, директорът на обслужващото звено, каквото е касаторът, следва да изготви длъжностното разписание и да утвърди поименното такова. Неоснователно се поддържа от ищеца още, че щатното разписание не може да се изменя в течение на учебната година, тъй като такова задължение не е закрепено по съответния ред. От представените по делото данни не може да се прецени дали уволнението на ищеца и сторено в нарушение на правилото на чл. 329 КТ. Ищецът е заемал длъжността помощник директор по административно-стопанска дейност. Според поименното щатно разписание към 1 юли 2003 г. ищецът заемал длъжността помощник директор, а в поименното щатно разписание към 1 март 2004 г. е отразена само позицията на помощник директор учебна дейност. Поради неяснотата в исковата молба и колебливата позиция на ищеца при посочване на основанията за незаконност на уволнението, не е било ясно дали следва да се представи длъжностната характеристика на другия помощник директор – Л. В. Б.. Касационният съд приема, че само с представяне на такова доказателство може да се съобрази необходимостта от извършване на подбор във връзка с приложеното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В зависимост от решението на съда по предявените искове по чл. 344, ал. 1 КТ, съдът следва да се произнесе и по предявения иск по чл. 222, ал. 1 КТ. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение без номер от 3 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 2993 по описа на Софийския градски съд за 2005 г., в частта му, с която е отменено решение без номер от 15 юли 2005 г., постановено по гр.д. № 3885 по описа на районния съд в[населено място] за 2004 г. и вместо него уволнението на Е. Г. Н. е признато за незаконно, Н. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “помощник директор” направление АСД и Националният дворец на децата е осъден да му заплати обезщетение за оставането на Н. без работа в размер на 1619,44 лева, както и в частта, с която същото първоинстанционно решение по иска по чл. 222, ал. 1 КТ, е обезсилено. ВРЪЩА делото в отменената му част за ново разглеждане от друг състав на въззивния Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: