Р Е Ш Е Н И Е № 223 гр. София, 31.10.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1317 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 326 от 28.03.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 9.06.2010 год. по гр. д. № 375/2009 год. на Благоевградския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС относно ¼ ид. ч. от имот № * по кадастралната карта на [населено място], с площ 531 кв. м. Касаторката В. Д. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Ал. С., поддържа пред настоящата инстанция, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила с искане за отмяната му и постановяване на друго, с което искът бъде уважен. Претендира и направените разноски. Ответникът И. А., чрез пълномощника му адв. М. М., оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира направените съдебни разноски. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните и съгласно данните по делото, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен ревандикационния иск относно претендираната от касаторката идеална част от спорния недвижим имот, като е приел, че в периода от октомври 1981 год., когато е починала съпругата на Н. А. - Н. А., до 1992 год. имотът, представляващ източната половина от този, получен в дял по делбата от 1928 год. от наследодателя П. А. /починал през 1936 год./ е владян от съпругата на неговия брат Т. А. – Я. А., която се е снабдила и с нотариален акт № */92 год. Съдът е приел, че в този период не е установено противопоставяне на това владение от наследниците на Н. А., дядото на ищцата, поради което и Я. А. е станала изключителен собственик на спорния имот, с който впоследствие се е разпоредила в полза на Р. П., а последният го е продал на ответника И. А.. Произнасянето по въпроса за наличие на давностно владение в полза на Я. А., наследник на един от съсобствениците на имота – двамата братя Н. и Т. А., по наследяване от техния баща, при приетата липса на противопоставяне от наследниците на другия съсобственик, е в противоречие със съдебната практика, в която се приема, че за да бъде придобит дела на единия сънаследник от друг такъв, последният следва да е променил намерението си по отношение частта на другия, да е започнал да владее само за себе си и това владение да е явно и несъмнено, манифестирано по един несъмнен начин по отношение на другия- решение № 238 по гр. д. № 1031/99 год. на І г. о. ВКС, решение № 2831 по гр. д. № 1103/79 год. на І г. о. на ВС, решение № 223 по гр. д. № 14/2006 на І г. о. на ВКС и другите, приложени към изложението на касатора решения. В представеното решение № 775 по гр. д. № 1166/98 год. на V г. о. на ВКС е прието, че промененото намерение да се свои имота следва да е възприето от другия съсобственик и последният да не му се е противопоставил. Представената съдебна практика по релевантния материалноправен въпрос се споделя от настоящия състав като правилната такава, поради което и въз основа на това касационната жалба се явява основателна. В настоящия спор не се установява наличие на такава промяна в намерението на наследника на единия брат по отношение наследниците на другия, за да се приеме, че е налице придобивна давност в полза на Я. А. по отношение дела на последните в наследствения имот. Направеният извод в тази насока е неправилен, тъй като въззивният съд не е преценил събраните по делото доказателства относно владението на имота от страна на двамата братя, а след смъртта им от техните наследници, липсата на делба между тях, данните за предявен иск за собственост от страна на наследниците на единия брат–Н. А., установяващ липсата на възприемане наличие на промененото отношение към имота от един от съсобствениците му. Фактът, че след смъртта на Н. А. през 1981 год. в имота е останала да живее единствено Я. А., както и че фактическата й власт е продължила в необходимия срок не води до извод за придобиване по давност и частта на другите сънаследници, освен при наличието на променено намерение за своене, установено по един категоричен начин с противопоставяне и отблъскване на останалите сънаследници. Доказателствената тежест за наличието на такива действия спрямо последните е на този, който се позовава на придобивната давност, поради което и съображенията на въззивния съд за релевантност на липсата на противопоставяне от страна на наследниците на Н. А. на упражняваната от Я. А. фактическа власт са неправилни поради съществено процесуално нарушение при разпределение доказателствената тежест и преценка на събраните доказателства. Това е обусловило и необоснования извод за придобиване на частта на единия брат по давност от преживялата съпруга на другия брат, и то при липса на несъмнени доказателства за промяна в намерението й да свои целия наследствен имот. Въззивното решение следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав с оглед необходимостта от произнасяне по направеното възражение от страна на ответника за наличие на добросъвестно владение от негова страна, считано от покупката на имота с нот. акт № 100/99 год., по което съдът не се е произнесъл с оглед направения извод за изключителна собственост в лицето на праводателката на неговия праводател Р. П.. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да съобрази и обстоятелството, че искът за собственост е предявен само от един от наследниците, като при решаването на спора следва да се съобрази обема на правата на предявилата го ищца В. Д., която не може да заявява и да търси защита на чужди права /чл. 26, ал. 2 ГПК, респ. чл. 15, ал. 2 ГПК /отм.//. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. С оглед на горните съображения и на основание чл. 293, ал. 3, във вр. с чл. 291, т. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивното решение № 558 от 9.06.2010 год. по гр. д. № 375/2009 год. по описа на Благоевградския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: