Р Е Ш Е Н И Е № 526/12 гр.София, 06.03.2013г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 248/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на К. Г. К. чрез адв. А. Ш. от АК Шумен срещу въззивно решение, постановено на 14.12.2011 г. от Шуменския окръжен съд по гр.д. № 301/2011 г. Касационното обжалване е допуснато по следните въпроси: допустимо ли е да се преодолее забраната по чл. 266, ал. 1 ГПК и във въззивното производство да се въведат незаявени обстоятелства и да се съберат непосочени в първата инстанция доказателства, когато при произнасянето по материалноправния спор съдът трябва да осигури най-добрия интерес на детето и длъжен ли е въззивният съд да обсъди допуснатите от него във въззивното производство доказателства. Първият въпрос е допуснат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с постановеното в Р-280-11-ІV ГО по гр.д. № 888/2010 г. на IV ГО на ВКС. В него е отговорено, че в случаите, когато съдът, за да се произнесе, следва да осигури най-добрия интерес на детето, той не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение. Поради това, съдът в разглежданата хипотеза не може да откаже да прецени твърдение на страна или доказателствено искане, въпреки, че са направени след сроковете по чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК. В обжалваното решение съдът в противоречие със задължителните за него разяснения по тълкуването на закона, дадени по реда на чл. 290 ГПК, е отказал да допусне поискани с въззивната жалба доказателства, като се е мотивирал със забраната по чл. 266, ал. 1 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд също намира, че нови обстоятелства могат да се сочат, както и да се иска събиране на нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 и 266, ал. 2 ГПК, щом те са във връзка с установяване интереса на детето в производство по чл. 106 СК от 1985 г. /отм./, съответно чл. 59 СК /нов/. Материалният закон задължава съдът служебно да постанови на кого от съпрузите се предоставя упражняването на родителските права, да определи мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Той се произнася с оглед интересите на децата, като дори е длъжен и служебно да изисква от страните и от социалните служби да установяват релевантните за спора обстоятелства, а когато е нужно и сам да събира доказателства. Това значи, че не може да откаже да прецени твърдение на страна или доказателствено искане, независимо, когато са направени, щом са от значение за установяване най-добрия интерес на децата. По въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди допуснатите от него във въззивното производство доказателства, съставът на Върховния касационен съд дава следния отговор: Въззивният съд е съд по съществото на спора, което значи, че извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и по вътрешно убеждение и според разпореденото в закона прави своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт. Възможността да препрати към мотивите на първостепенния съд, не променя казаното. След като е инстанция по съществото на спора, въззивният съд дължи обсъждане и на всички събрани доказателства и в двете инстанции, имащи отношение към предмета на въззивното производство; не може да игнорира събраните във втора или в първа инстанция, освен ако неправилно са били допуснати и събрани като доказателствени средства /били са неотносими или недопустими./ Дори и в тази хипотеза, съдът трябва да посочи причината, поради която няма да обсъжда дадено доказателствено средство, приобщено към делото, щом не го е сторил по-рано. По касационната жалба: По дело за развод между К. Г. К. и К. Н. К., съдът се е произнесъл относно упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете и свързаните с това мерки – личните отношения с другия родител, издръжката и ползването на семейното жилище. Въззивният Шуменски окръжен съд, като е потвърдил решението на първостепенния Шуменски районен съд, е предоставил на майката упражняването на родителските права по отношение на детето Г., както и ползването на семейното жилище, на бащата е определен режим на лични отношения, както и задължение да плаща месечна издръжка от 200 лв. на детето. Въззивният съд неправилно е отказал да допусне поисканите от бащата К. К. доказателства във въззивното производство с мотива, че доказателствата не са нови и са могли да бъдат посочени в първа инстанция. Искането за разпит на свидетел, с който да се провери достоверността на показанията на свидетеля Е. са от значение за възпитателските качества и контрола, упражняван от бащата спрямо детето. Съдът е приел от свидетелските показания, че детето е разглезено, дружи с по-големи деца, които имат рисково поведение, поради което, за да се откъсне от тях, следва упражняването на родителските права да се предоставят на майката. Изясняване на обстоятелствата относно средата на детето и възможностите за въздействие върху поведението му и упражняването на ефективен контрол, са в негов интерес, като съдът следва да прецени и как всеки един от родителите до момента е участвал във формиране личността на детето, защото то живеe при бащата от раздялата между родителите, но дотогава и двамата би следвало да са участвали във възпитанието му. От друга страна, детето Г. е на 13 години, неподходящи приятели и среда може да срещне не само, докато живее с бащата. Двамата родители са с местоживеене в [населено място], поради което и с оглед възрастта на детето, живеенето при бащата или майката в пространствено отношение, няма да са решаващи за приятелите, с които дружи. Същественото е кой от двамата родители би се справил по-ефективно с възпитанието, контрола, ежедневния режим на Г.. Искането за разпит на свидетели за установяване извънбрачни връзки на майката са неотносими към предмета на въззивната жалба и като краен резултат, отказа да бъдат допуснати от въззивната инстанция е правилен, макар и по други съображения от изложените от него. Искането за разпит на свидетел – учител на детето и свидетел – съсед по сегашното му местоживеене, е във връзка с установяване поведението му в училище, начина, по който се справя с уроците, подготвен ли е, как се осъществява връзката с родителите и други обстоятелства също от значение за изясняване средата, в която живее и общува Г., възможностите на бащата да се грижи за него и да го контролира. Следователно, отказа да бъдат допуснати е също в нарушение на съдопроизводствените правила. К. Г. К. е направил искане за допускане и на експертиза за изясняване психологическия статус на детето – има ли данни за страхово състояние, има ли то проблем със запаметяването на учебния материал, но по делото не е имало данни, които да сочат за наличие на подобни симптоми. Ето защо, отказа да се допусне експертиза като краен резултат е бил правилен. В противоречие с дадения отговор по чл. 290 ГПК от настоящия състав и в нарушение на чл. 12 ГПК въззивният съд не е обсъдил допуснатите и приети от него писмени доказателства, имащи отношение към доходите на бащата. Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения са съществени, защото делото е останало неизяснено, а това се е отразило върху правилността на решението. Недопускането като свидетели на съпруга на А. Е., на учител и на съсед на детето, са процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция в производството по чл. 293 ГПК, поради което решението следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на спора, съдът, ако намери за нужно, с оглед новоустановени обстоятелства, може да допусне и съдебнопсихологическа експертиза. В решението е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателствени средства, събрани и в двете инстанции. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение, постановено на 14.12.2011 г. от Шуменския окръжен съд по гр.д. № 301/2011 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: