О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 152 [населено място], 28.03. 2016 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА след като разгледа, докладваното от съдията Недкова ч. т. д. № 2363/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби на [фирма] чрез управителя П. С. И. и [фирма], като правоприемник на [фирма] по чл.15 ТЗ, срещу определение № 434 от 24.06.2015 г., постановено по в. ч. т. д. № 401/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено определение № 1275 от 06.04.2015 г. по т. д. № 1743/2014 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на А. Л. Е. за допълване на постановеното по делото прекратително определение № 835/06.03.2015 г. на Варненски окръжен съд в частта за разноските и вместо това [фирма] и [фирма] са осъдени да заплатят на А. Л. Е. сумата от 13 390 лева на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Първият жалбоподател, [фирма], обжалва въззивния акт и в частта, с която се потвърждава определение № 1275 от 06.04.2015 г. по т. д. № 1743/2014 г. на Варненски окръжен съд в частта за оставяне без уважение молбата на [фирма] за допълване на постановеното по делото прекратително определение № 835/06.03.2015 г. на Варненски окръжен съд в частта за разноските. В подадените частни касационни жалби се поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения за изначална недопустимост и за неоснователност на исковете. Твърди се, че връщането на имота в патримониума на дружеството – ответник е в следствие на това, че ищецът с вписването на исковата молба е възпрепятствал довършването и развитието на облигационните отношения между ответниците. Ответникът по жалбите, А. Л. Е., в качеството си на физическо лице, не представя отговор на същите. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частните касационни жалби са подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поставените в изложенията към частните касационни жалби въпроси, свързани с допустимостта на искове по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.40 ЗЗД за прогласяване на недействителност на разпоредителна сделка с недвижим имот на ООД при липса на решение за сделката на общото събрание на съдружниците, не могат да обусловят допускането на касационния контрол, тъй като даденото в Тълкувателно решение № 3/ 2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение, касае основателността, а не допустимостта на исковете. Същевременно обжалваното определение следва да се допусне до касация на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по конкретизирания от настоящия състав въпрос, дали при прекратяване на делото, поради липса на правен интерес, отпадането на интереса от воденето на иска, свързано с извънпроцесуално поведение на ответниците, е достатъчно, за да се приеме, че те носят отговорността за разноските? Настоящият състав споделя застъпеното в решение № 67 / 03.04.2014г. по гр.д. № 2944 / 2013г. на IV ГО на ВКС, че отговорността за разноските по делото по чл.78 ГПК е облигационно правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер, обхваща само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото, страната не може да бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде реализирана само във висящ исков процес. С оглед на дадената характеристика на отговорността за разноските, в хипотеза, когато спорът не се разрешава по същество, а делото е прекратено, поради отпадане на правния интерес, свързано с действие на ответниците, това само по себе си не е достатъчно за ангажиране на отговорността за разноските на ответниците по иска, тъй като да се приеме противното означава отговорността за разноските при един неоснователен, но допустим иск, по отношение на който по-късно отпада интереса от воденето му, да се понесе от страната, в чиято полза би се разрешил спора. Това би противоречало на цялостната концепция на законодателя, заложена в разпоредбите на чл.78 ГПК, че отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Предвид горното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос: Отпадането на интереса от воденето на иск, свързано с извънпроцесуално поведение на ответниците, не е достатъчно, за да се приеме, че те носят отговорността за разноските. По основателността на частните жалби: Първоинстанционното производство е образувано по предявени от А. Л. Е. срещу [фирма] и [фирма] искове по чл.26, ал.1 и ал.2 и чл.40 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ответниците. Правният интерес от предявяването на исковете ищецът основава на качеството си на съдружник в [фирма]- ответник по иска и продавач по сделката, като се твърди, че се касае до разпореждане с единствения притежаван недвижим имот от дружеството, чийто съдружник е. По време на висящността на процеса в първата инстанция с договор за покупко – продажба между ответниците имотът, предмет на сделката, чиято нищожност се претендира, е върнат в патримониума на дружеството, чийто съдружник е ищецът, поради което производството е прекратено, поради отпадане на правния интерес от иска. Въззивният съд е приел, че предпоставка за образуване на дело пред първоинстанционния съд е била извършена правна сделка с процесния имот. Съдът е установил, че по време на процеса ответниците по иска са възстановили правното положение, съществувало преди завеждането му и собствеността върху процесния имот е върната в патримониума на [фирма]. Съдът е счел, че с това си извънпроцесуално поведение, ответниците по иска са допринесли за отпадане на правния интерес от водене на делото. Изложени са съображения, че тъй като прекратяването на делото е предизвикано поради новонастъпили след предявяването на иска обстоятелства по независещи от ищеца причини, а сами ответниците са съдействали за настъпването им, то на ищеца следва да се присъдят сторените от него съдебни разноски. С оглед дадения отговор на поставения въпрос, частните жалби се явяват основателни. Ако липсваше посоченото от въззивния съд поведение на ответниците след завеждане на делото, исковете биха били допустими и производството не би било прекратено, но това не означава, че биха били основателни, т.е. не може да се презюмира, че изначално е имало основание за завеждането им, което процесуално действие, предхожда прекратяването на делото. Ето защо, отговорността за разноските следва да се определи съобразно правилото на чл.78, ал.4 ГПК, според което ответниците имат право на направените от тях разноски при прекратяване на делото. С оглед горното, обжалваното определение, като неправилно, следва да се отвени, молбата на ищеца по чл.248, ал.1 ГПК – да се остави без уважение, а на [фирма] – да се присъдят разноски в размер на 5795 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение № 434 от 24.06.2015 г., постановено по в. ч. т. д. № 401/2015 г. на Варненски апелативен съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Л. Е. за допълване на прекратително определение № 835/06.03.2015г. по т. д. № 1743/2014г на Варненски окръжен съд в частта за разноските, чрез присъждане на разноски в негова полза. ДОПЪЛВА по реда на чл.248 ГПК определение № 835/06.03.2015г. по т. д. № 1743/2014г на Варненски окръжен съд в частта за разноските, като ОСЪЖДА А. Л. Е., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 5795 лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.