Ключови фрази
Възнаграждение * договор за изработка * възобновяване на исково производство * спиране на производството по делото

Р Е Ш Е Н И Е

№.33

София,16.09.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1025/2012 година

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М.-П. АД / /н/ със седалище [населено място] чрез синдика А. М. срещу въззивно решение № 1128 от 29.06.2012 г. по гр.д.№ 1795/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 906 от 18.03.2011 г. по гр.д.№ 10625/2010 г. на Пловдивския районен съд по иска с правно основание чл.266 ЗЗД, касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] общо сумата 21 884.81 лв., представляваща възнаграждение по договор за изработка от 22.07.2009 г.
В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на решението, постановено при отсъствие на процесуалните предпоставки на чл.637, ал.3, т.1 ГПК за възобновяване на производството по делото.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по касационната жалба.
С определение № 809 от 11.12.2013 г. настоящият състав допусна касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за произнасяне по въпроса за процесуалните предпоставките, при наличието на които спряното по реда на чл.637, ар.1 ТЗ производство се възобновява
Настоящият състав на ВКС, Второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното:
Въззивният съд уважил предявения от [фирма] иск по чл.266, ал.1 ЗЗД срещу ответника [фирма] в несъстоятелност, обявена с решение от 31.05.2011 г. по т.д. № 623/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. Ищецът е предявил исковете си преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
С определение № 2452 от 20.09.2011 г. въззивното производство е спряно на основание чл.637, ал.1 ТЗ, като е изискана справка от съда по несъстоятелността относно това дали вземането на ищеца е предявено, респ. включено в списъка на приетите вземания.
Същото е възобновено с определение от 18.05.2012 г., като в съобразителната му част е посочено, че процесните вземания не са включени в списъка на приетите от синдика на ответното дружество вземания или в одобрения от съда списък по чл.692 ТЗ.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване по реда на чл.290 ГПК е постановено Решение № 91 от 15.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 19/2009 г., І т.о., ТК, с което е прието, че в чл.637, ал.3, т.1 ТЗ са визирани субектите и предпоставките за възобновяване на исковото производство, а това са синдикът или кредиторът, който е предявил вземането си срещу длъжника в производството по несъстоятелност. Предпоставките за възобновяването му са съответното вземане да е предявено, но да не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл.692 ТЗ, когато се касае до вземане, възникнало преди откриване производството по несъстоятелност, и което следва да се предяви пред синдика в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. след изтичането му, но не по-късно от два месеца - чл. 688, ал. 1, изр. първо ТЗ. След изтичане на тези срокове вземания, възникнали до датата на откриване производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват /чл. 688, ал. 1, изр. второ ТЗ/. Неупражняването им в това производство законът свързва с тяхното погасяване - аргумент от чл. 739, ал. 1 ТЗ.
Неправилно Пловдивският окръжен съд е приел, че са били налице предпоставките за възобновяване на производството по делото. В случая, след спиране на въззивното производство няма данни ищецът да е предявил вземането си в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, нито в срока за допълнително предявяване по чл. 688, ал. 1, изр. първо ТЗ.
В нарушение на процесуалните предпоставки съдът е приел, че липсата на данни за приемането на вземането е достатъчно релевантен факт за възобновяването на производството, без да изследва въпроса предприети ли са въобще действия от ищеца по предявяване на вземанията му пред синдика на ответното дружество в несъстоятелност съобразно императивните разпоредби на закона. При липсата на доказателства за наличие на законовите изисквания за възобновяване на спряното по реда на чл.637, ал.1 ТЗ производство, въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане с указания за събиране на доказателства относно релевантния за допустимостта му факт, а именно, че вземанията на ищеца са били предявени по надлежния ред, като с оглед наличието или липсата на такива следва да извърши преценка за допустимостта на производството по делото, съответно за наличие на процесуални пречки за неговото продължаване.
По въпроса за отговорността за разноските следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 1128 от 29.06.2012 г. по гр.д.№ 1795/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: