О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е № 253   гр.София,  30.04.2009г.   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети април през две хиляди и девета година  в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА                                                   ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                                          МАРИАНА КОСТОВА   след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д.  № 35/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:             Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Обжалвано е определение №697 от 29.09.2008г., постановено по ч.гр.дело №1827/2008г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, втори състав, с което е оставено в сила определение от 26.06.2008г. по ф.дело №137/2008г. на Софийски градски съд, фирмено отделение. Жалбоподателят Д. А. З. от гр. С. обосновава искането си за отмяна на определението с чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове. Особеното искане на жалбоподателя е да се разгледа частната му касационна жалба като спор за подведомственост по чл.16 ГПК и да бъде даден отговор на въпроса кой е компетентния съд, който да разгледа жалбата му срещу законосъобразността на решението на С. на Българския л. съюз. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Предмет на касационно обжалване е определение на въззивен съд, с което е оставено в сила определение на първоинстанционен съд, с което е върната жалбата на касатора Д. З. на две основания: първото е че т.н. жалба няма характера на искова молба и на второ място поради липсата на процесуална легитимация за водене на иск за отмяна на приети решения от С. на Българския л. съюз/БЛС/. Въззивният съд е приел, че в ЗСОЛЛДМ липсва изрична или препращаща норма, регламентираща обжалване пред съд на решения на С. на БЛС от член на съюза, поради което извличането на съдебна компетентност по тълкувателен път или по аналогия е недопустимо. За разлика от чл.274, ал.2 ГПК, при която обжалването пред ВКС е задължително, тъй като действа като втора инстанция на обжалваните пред него определения на въззивния съд, които е задължен да проконтролира, то обжалването на определенията по чл.274, ал.3 ГПК е факултативно, защото ВКС селектира жалбите, които разглежда като трета инстанция. Тъй като в случая е обжалвано определение, с което се прегражда исково производство / чл.274, ал.3, т.1 ГПК/ определението на САС подлежи на обжалване при условията на чл.280 ГПК. Същественият процесуален въпрос е подлежат ли на обжалване решенията на С. на БЛС от неговите членове и по кой ред. Въпросът е съществен, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото доколкото се засягат права на членове на БЛС и действието на ЗСЛОЛЛДМ, по който въпрос няма съдебна практика. В този смисъл частната касационна жалба е допустима на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Следва да бъде споделен изцяло изводът на въззивния съд, че касаторът З. , в качеството си на член на БЛС, като упражняващ професията лекар, не разполага с правната възможност да иска отмяна на решения на С. на БЛС. Поначало исковете за отмяна на решения на колективни органи на юридически лица са конститутивни по своя характер, като материалните и процесуални предпоставки за тяхното предявяване са регламентирани в съответния закон, който урежда правоотношенията между членовете и колективния орган на съответната организация/ спр. чл.74 ТЗ, чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, чл.39 ЗЖК, чл.58 ЗК/. ЗСОЛЛДМ не съдържа разпоредба, която да регламентира процесуалните и материални предпоставки за контрол върху решенията на С. на БЛС от лекари – членове на БЛС. Законът е предвидил съдебно обжалване на конкретни актове на органите на съсловните организации, между които не са решенията на С. и К. на БЛС от членовете на организацията/ чл.33, ал.6 и ал.7, чл.41/. Разпоредбата на чл. 25 от ЗЮЛНЦ не може да се приложи по аналогия, на основание чл. 46, ал.2 от ЗНА. Правоприлагането по аналогия на закона изисква наличието на няколко предпоставки: нормативният акт да е непълен и да е налице сходство между случаите. В случая предпоставките на закона за правоприлагане по аналогия не са налице. Този извод следва от различията между сдружението на доброволен принцип и сдруженията, които се създават по силата на закон. Няма сходство при създаването, устройството, правата и задълженията членовете на сдруженията с нестопанска цел и съсловните организации, за да се приложи по аналогия чл.25, 4 ЗЮЛНЦ. По делото не са представени доказателства, че С. организации на лекарите и стоматолозите имат характеристиката на сдружение с нестопанска цел, по смисъла на ЗЮЛНЦ. Обратното, Конституционния съд в решение от 11.11.1998г. по к.д. № 28/1998г. приема, че създадените по ЗСОЛЛДМ организации на лекарите са корпорации на публичното право със задължително членуване в тях на лекари и стоматолози, създават се чрез нормативен акт, а не чрез доброволно съгласие на членуващите в тях, така че свободата на сдружаване, прогласена в чл.44, ал.1 от Конституцията не важи за тях, както и че правото на доброволно сдружаване на лекарите по ЗЮЛНЦ не е ограничено от ЗСОЛЛДМ. Следователно, лекарите могат да членуват в организации с нестопанска цел, регистрирани по ЗЮЛНЦ, но са задължени и да членуват в БЛС, за да могат да упражняват професията си. Отсъствието на доказателства, че БЛС е организация с нестопанска цел, изключва, според разбирането на настоящия състав, прилагането по аналогия на ЗЮЛНЦ относно обжалваемостта на решенията на върховния орган на БЛС. Предмет на конститутивни искове могат да бъдат само права, които не могат да бъдат упражнени извънсъдебно. Тези права предпоставят нарочно овластяване от закона за упражняването им по съдебен ред. Следователно конститутивния иск може да бъде предявен при наличие на законово основание за неговото упражняване. След като ЗСЛОЛЛДМ изрично не предоставя или не препраща към друга правна норма за право на лекарите, като членове на БЛС, да искат отмяна на незаконосъобразните и противоуставни решенията на С. , то касаторът не разполага с потестативното право да предяви конститутивен иск. Тъй като с настоящото определение ВКС се произнася по съществото на частната жалба, а не отказва правосъдие поради неподведомственост на спора, липсва основание за произнасяне по особеното искане на жалбоподателя по чл.16 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение №697/29.09.2008г., постановено по ч.гр.дело № 1827/2008г. на Софийския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: