Р Е Ш Е Н И Е № 19 София, 04.07.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 909 /2017 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Касационно обжалване е допуснато по касационната жалба на М. И. А. лично и като наследник на починалата касаторка А. Д. А. на 25.10.2016 година , заявена чрез процесуалния представител адв.Н. А. АК П. срещу въззивно Решение № 914 от 16.06.2016 година, постановено по гр.В.д. № 1020/2016 год. на Окръжен съд – Пловдив , в частта , с което е потвърдено решение на районния съд по допускане съдебна делба на ПИ с идентификатор 56784.531.269 с площ от 2022 кв.м., включвайки в делбата всички наследници по закон на И. А. А. : преживялата съпруга А. А. и дъщерята от предходен брак- Р. М.. Поддържат се че в тази част , обжалваното въззивно решение е незаконосъобразно и необосновано , постановено при допуснати нарушения на ЗН и ЗЗД. Доводите за незаконосъобразност касаят изводите на въззивния съд , че по силата на Саморъчното завещание на И. А. , М. А. наследява само разполагаемата част от наследството, а не цялото имущество на наследодателя поради неточното тълкуване на волята му. Навеждат се и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касаещи обема на защита на ответника при липсата на заявен отговор на исковата молба. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по доформулираните / от съда / въпроси : за възможността да се тълкува волята на завещателя относно употребения в саморъчно завещание термин „разполагаема част „ като законов термин по см. чл. 30 ЗН във вр. с чл. 28-29 ЗН или в контекста на неговото по широко значение в общия смисъл „на всичко , с което разполагам“; за правомощието на решаващият съд да повдига и обсъжда служебно и разрешава въпроса за разполагаема и запазена част на наследника със запазена част извън заявено искане за възстановяване на накърнена запазена част на основание чл. 30 ал.1 ЗН и без същият да е упражнил правото си по чл. 30 ал.1 ЗН в срока за отговор на исковата молба при уредената преклузия по чл. 131 ГПК, предвид липсата на систематизирана съдебна практика по повдигнатите въпроси. С отговор в срока по чл. 287 ГПК , ответникът по касация Р. М. възразява по основателността на касационната жалба на М. А. и А. А. с довод , че по силата на Саморъчното завещание М. А. не наследява всичко останало след смъртта на баща си и не съставлява искане по чл. 30 ал.1 ЗН. Останалите съделители- ответници по касация не вземат становище по същество, тъй като техните права не се засягат от спора за правата на М. А. по наследство. Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на наведените доводи и възражения на ответника по касация , в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година , намира: Съдебното исково производство за делба е по заявения иск по чл. 69 ЗН от М. И. А. на недвижими имоти – ПИ с идентификатор 56784.531.5040 с площ от 18 158 кв.м. , заедно с отразените по КК и КР на [населено място] промишлени сгради в имота под кратки номера от 5040.1 до 5040.17, срещу наследниците и частни правоприемници на останалите бивши акционери на национализираното [фирма] [населено място]. С молба, подадена в срока за отговор по чл. 131 ГПК С. Т. У. и Б. С. У., като наследници на бившия акционер М. У. А. са поискали и в делбата е включен ПИ с идентификатор 56784.531.269 с площ от 2022 кв.м.,заедно с отразените по КК и КР на [населено място] промишлени обекти под кратки номера 269.1 до 269.5. В отговора на исковата молба И. Б. Д., наследник на бившия акционер О. А. А. е оспорила обема права на съделителката М. И. А., като е поискала в делбата да бъдат включени всички наследници по закон на И. А. А. – наред с дъщерята М. И. А. и преживялата съпруга А. А. и дъщерята от предходен брак- Р. М.. Оспорвайки действителността на договор за покупко-продажба по НА 109/1999 година поради противоречие с чл. 29 ал.1 ЗС/ редакция ДВ.бр.36/1996 година / ,същата съделителка е поискала в делбата да участва и съпруга на М. А.- А. Ф./ гражданин на Република Гърция/ , както и е поддържала тезата , че по силата на оставеното в полза на М. А. Саморъчно завещание от 03.08.1998 год. от баща и И. А. същата получава като дял само „разполагаемата част“от наследството, а останалият дял се наследява от всички наследници по закон. Наред с това И. Д. е оспорила качеството на годен обект на съдебна делба на по-голямата част от посочените промишлени сгради в двата имота , с тезата , че същите физически не съществуват като годен обект на делба като саморазрушили се , а в хода на делото са ангажирани и писмени доказателства за дадено предписание на общинската администрация за тяхното премахване. С Решение No 4899 от 11.12.2013 година по гр.д. No 16957/2011 година на РС-Пловдив е допусната съдебна делба на двата поземлени имота , заедно с отразените по документи промишлени сгради, при права съгласно притежаваните проценти на бившите акционери, без участието на всички наследници на И. А. и без съпруга на М. А.- А. Ф. . По въззивна жалба на съделителя И. Д. е обжалвано решението на първата инстанция по допуснатата делба на част от промишлените сгради в ПИ с идентификатор 56784.531.5040 с площ от 18 158 кв.м. , а по отношение на ПИ с идентификатор 56784.531.269 с площ от 2022 кв.м. и отразените сгради – с доводи за наличие на съсобственост и с лицата А. А., Р. М. – наследници по закон на наследника И. А. А. липса на съсобственост със съпруга на М. А., оспорено саморъчно завещание на наследодателя от 1989 година относно разпоредения обем наследствени права и др. С Решение No 627 от 03.04.2015 година по гр.В.д. No 2320/ 2014 год. на ОС-Пловдив, първо решение на втората инстанция , е обезсилено Решение No 4899 от 11.12.2013 година ,постановено по гр.д. No16957/2011 година на РС-Пловдив в посочените части: 1./ по допускане на съдебната делба между М. А., И. Д. , [фирма] С. У., Б. У.- П. и А. Ф. на ПИ с идентификатор 56784.531.5040 с площ от 18 158 кв.м. САМО досежно промишлените сгради с кратки номера 5040.1 , 5040.3, 5040.8, 5040.10, 5040.11, 5040.15 и 5040.17 и 2./ по допускане на съдебна делба на ПИ с идентификатор 56784.531.269 с площ от 2022 кв.м. , ведно със сградите- кратки номера 269.1, 269.2, 269.3, 296.4 и 269.5 при посочените квоти между лицата М. А. и А. Ф., И. Д., [фирма], С. У. и Б. У.-П. и същото е върнато на първата инстанция за конституиране на нови страни- наследниците по закон на И. А. , приемайки в мотивите , е със Саморъчното завещание от 03.08.2998 година И. А. се е разпоредил за след своята смърт в полза на дъщеря си М. само с своята „разполагаема“ по см. на ЗН част , но не и с цялото имущество. По отношение на И. Д. Решение No 4899 от 11.12.2013 година , постановено по гр.д. No16957/2011 година на РС-Пловдив , в частта по допускане съдебна делба на ДВОРНО МЯСТО , представляващо ПИ с идентификатор 56784.531.5040 с площ от 18 158 кв.м. между посочените лица и права, като необжалвано е влязло в сила. С Решение No 102 от 11.01.2016 година , постановено по гр.д.No 16957/2011 година на РС - Пловдив , делбеният съд е постановил отново да се извърши съдебната делба на ПИ с идентификатор 56784.531.5040 с площ от 18 158 кв.м.,ведно с част от промишлените сгради , между същите лица и права както е по първото решение на районния съд. С Решение No 914 от 16.06.2016 година, второто решение на втората инстанция ,постановено по В.гр.д. No 1020/2016 на ОС-Пловдив, е прието, че новоконституираната страна от районния съд при новото разглеждане на делото Р. М. има право на въззивна жалба и по отношение на необжалваното с първата въззивна жалба решение досежно съдебната делба на ДВОРНО МЯСТО , представляващо ПИ с идентификатор 56784.531.5040 с площ от 18 158 кв.м. между посочените лица и права, като изключва от делбата на терена на ПИ съпруга на М. А.- А. Ф.. В мотивите въззивният съд се произнася по възражение на Р. М. за недействителност на сделка, сключена от сестра и М. А. с баща им по време на брака се с чужд гражданин, който по силата на чл. 19 ал.1 СК/1985г.-отм. придобива вещни права. Доколкото съдебното производство се развива при действащите правила на ГПК и въззивното производство е уредено като ограничен въззив , обжалването пред втората инстанция , изключва действие на постановеното решение и в частта , която не е обжалвана дори и в хипотезата на конституирани нови страни. За тези страни предмет на делото е този, очертан с отменителното / в случая за обезсилване / решение на въззивния съд . Служебното разширяване на предметната рамка , като се включи отново в делбата и имот, който не е бил в предметната рамка на въззивното обжалване и се постанови решение за изключване на съделител с признати права в съсобствеността , съставлява произнасяне извън предмета на делото, поради което и предмет на касационното обжалване е само Решение № 914 от 16.06.2016 година, постановено по гр.В.д. № 1020/2016 год. на Окръжен съд – Пловдив , в частта , с което е потвърдено решение на районния съд по допускане съдебна делба на ПИ с идентификатор 56784.531.269 с площ от 2022 кв.м., включвайки в делбата всички наследници по закон на И. А. А. : преживялата съпруга А. А./ починала хода на делото/ и дъщерята от предходен брак- Р. М.. По изведения правен въпрос Саморъчното завещание според българския Закон за наследството е личен, формален и отменим акт , чиято действителността му е поставена в зависимост от ясно изразената и облечена във форма, предвидена по закон, волята на лицето- завещател. Завещанието е едностранна, формална лична правна сделка, с която едно лице се разпорежда с цялото или част от имуществото си в полза на друго лице след смъртта си. Доколкото завещанието съставлява едностранно волеизявление насочено към пораждане на определени права и задължение , поради което и волята на завещателя подлежи на тълкуване. Завещанието , като едностранна сделка на разпореждане с притежаваното имущество за след смъртта ( чл. 13 и чл. 16 ЗН) поражда правно действие, доколкото законът го предвижда, а неговото тълкуване се извършва чрез съответно прилагане на чл. 20 ЗЗД (арг. от чл. 44 ЗЗД). С общите мотиви на Решение No 104 от 07.07.2016 год. по гр.д. No 89/2016 год. на ВКС- I г.о е прието , че „ в процеса по установяване на действителната воля на завещателя съдът е длъжен съответно да приложи всеки способ от чл. 20 ЗЗД, доколкото и трите се съвместяват (съответни са) на правното действие на завещанието като едностранно волеизявление без адресат. Трите способа в чл. 20 ЗЗД дават основните насоки, но не изчерпват средствата за тълкуване на завещанието. Наред с тях съдът може да използва и други средства като езикови, логически, исторически и други обстоятелства , които отчитат спецификата на волеизявлението и са релеванти за установяване на действителната воля на завещателя“. Тази теза изцяло се споделя и то настоящия състав. Ето защо няма спор относно възможността изразената волята на завещателя относно употребения термин „разполагаема част“ да бъде тълкувана в контекста на изложеното. В чл. 30 ЗН във вр. с чл. 28-29 ЗН законодателят дефинира „разполагаемата част“ от наследството чрез подхода на изключването – разполагаемата част е всичко онова от наследството, която не е запазена част. Запазената част от наследството е онова имущество от наследството, което законът „пази“ за низходящите , родителите и съпруга и с което едно физическо лице не може да се разпорежда чрез завещателни разпореждания за след своята смърт или дарения приживе. А доколкото е налиже такова разпореждане , за лицата , посочени в чл.28,ал.1 ЗН възниква субективното потестативно право да искат по съдебен път намаляване на безвъзмездното разпореждане до размера на своята запазената част, определен в чл. 29 ЗН. Ако в завещателно разпореждане е употребен термина „разполагаема част“ , то тълкуването волята на завещателя следва да бъде именно в насока на смисъла , вложен от законодателя. Не би могло безусловно да се приеме , че волята на завещателя е в насока на разбирането , че употребеният израз „ всичко , с което разполагам“ не касае именно разполагаемата му част по см. на чл. 28 ЗН , а следва да се тълкува в смисъла на употребяваната обща формула на универсалните завещания , че се завеща „ цялото движими и недвижимо имущество“, което завещателят би притежавал към момента на смъртта си. Тълкуването на завещанието в смисъл по-близък до дефиницията на закона при което от наследствената маса се изключва разполагаемата част в полза на надареното лице , води до редуциране на същата като обем права , но в рамките на същата частите на наследниците са такива, каквито ги е определя закона.Точното прилагане на тези правила на наследяване от въззивния съд не може да се тълкува като засилено или неоправдано упражняване на правомощието на решаващият съд да повдига и обсъжда служебно и разрешава въпроса за разполагаема и запазена част на наследника със запазена част извън заявено искане за възстановяване на накърнена запазена част на основание чл. 30 ал.1 ЗН и без същият да е упражнил правото си по чл. 30 ал.1 ЗН в срока за отговор на исковата молба при уредената преклузия по чл. 131 ГПК. По основателността на касационната жалба. С оглед на изложените съображения по отговора на изведените обуславящи изхода на спора правни въпроси, свързани с тълкуване на саморъчното завещание на И. А. в поза на дъщеря му М. А. , касационната жалба се явява неоснователна. Съдебното решение , с което е потвърдено решението по допускане съдебната делба на ПИ с идентификатор 56784.531.269 с площ от 2022 кв.м., при участие на всички наследници по закон на И. А. А. : а именно преживялата съпруга А. А./ починала в хода на делото/, дъщерята от предходен брак- Р. М. и дъщерята М. А. при права съответно от 17.735 % идеални части за М. И. А. и по 8.8675 идеални части за А. А. и Р. М. , е правилно и законосъобразно. Саморъчното завещание на И. А. от 03.08.1998 година относно съдържащите се завещателни разпореждания в полза на М. И. А. са тълкувани поред способите , установени в чл. 20 ЗЗД, поради което и изводът че същите касаят единствено „разполагаемата част ‚ от наследството по см. на чл. 28 ЗН е логичен, обоснован и съответстващ на доказателствата по делото и закона.Доколкото по силата на завещателните разпореждания М. А. получава като прелегат/ наследник по закон и по завещание / и разполагаемата част от наследството на баща си И. А. , то законосъобразно в делбата на ПИ с идентификатор 56784.531.269 с площ от 2022 кв.м. , като наследници - съделители участват и останалите негови наследници- преживялата съпруга А. А./ починала в хода на делото и наследена от дъщеря си М. А./ и дъщерята на И. А. от предходен брак –Р. М., чиито права в съсобствеността се определят според закона ( чл.5 ЗН) в рамките на дела на И. А..Определените квоти за всеки един от съделителите- сънаследници на И. А. в хипотезата на частично / в обема на разполагаемата част /наследяване по завещание и в останалата част от наследството определяне правата на наследниците по закон според разпоредбата на ЗН, не може да се интерпретира като служебно възстановяване на запазена част по см. на чл. 30 ал.1 ЗН, тъй като не касае до накърняване на запазена част наследството, което обстоятелство би обусловило възникване на субективното потестативното право на възстановяване на запазена част. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия на основание чл. 293, ал.1 ГПК Р Е Ш И : ПОТЪРЖДАВА въззивно Решение № 914 от 16.06.2016 година, постановено по гр.В.д. № 1020/2016 год. на Окръжен съд – Пловдив , в частта , с което е потвърдено решение на районния съд по допускане съдебна делба на ПИ с идентификатор 56784.531.269 с площ от 2022 кв.м., включвайки в делбата всички наследници по закон на И. А. А. : преживялата съпруга А. А./ починала хода на делото/ и дъщерята от предходен брак- Р. М. при посочените права. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: