5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 75 София, 17.02.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Емил Марков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 940 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба ответника „Алпин ТР“ЕООД, [населено място] срещу решение № 260009 от 19.01.2021г. по в.т.д.№ 628/2020г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решението по т.д.№ 7/2020г. на ОС Пазарджик, с което ответното дружество е осъдено да заплати на „Йозел Дога Юрюнлери Дъш Тиджарет лимитид Ширкети” със седалище в Република Турция сумата 23 680 евро, остатък от продажна цена за доставена стока /гъби/ по фактури №178452/09.11.2017г.,№178453/15.11.2017г.,№178454/16.11.2017г и № 178456/18.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. В касационната жалба е наведен довод за незаконосъобразност на решението като постановено при практическа липса на коментар на изложените от „Алпин ТР“ЕООД аргументи, игнориране на събрани доказателства или тяхно превратно тълкуване и постановено в противоречие с практиката на ВКС с искане за отмяната му В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се посочва, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС - с решението по гр.д.№ 60140/2016г. на Първо г.о. като се поддържа, че в конкретния случай фактът на включване на фактурите в дневника за покупко-продажби не доказва реалността на доставката, тъй като включването в ДДС дневниците е законово изискване, спазването на което не води до извод за извършена реална доставка. Акцентира се на обстоятелството, че в процесния случай доставката е извършена от държава, която не е член на ЕС и приложение намира разпоредбата на чл.61 ЗДС, съгласно която, митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък, т.е. задължението за ДДС следва да се заплати преди доставката да пристигне до получателя, а осъществяването на плащане изисква същото да бъде надлежно регистрирано и отразено в счетоводството както като размер, така и като основание. Тъй като плащането предхожда пристигането на стоката в крайния адрес, е неприложима практиката, че осчетоводяването на фактурите се приема за признание за реалност на доставката и дължимост на цената, на която съдилищата са се позовали. Касаторът посочва, че допускането на обжалването ще даде отговор на въпроси, „които са от значение както за точното прилагане, така и за развитието на правото: „Следва ли заплащането на ДДС в изпълнение на чл.61 ЗДДС да се приеме като признаване на иска. В кой момент (в хипотеза на внос от страна извън ЕС), вносителят може да направи възражение за неизпълнение. Представлява ли осчетоводяването на направен във връзка с дейността на дружеството разход, препятствие пред това получателят да защити правата си, ако е налице отклонение от изпълнение на договореното”. В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба. Искането за допускане на факултативния касационен контрол не следва да бъде уважено: Въззивната инстанция не е основала решаващите си правни аргументи чрез формално препращане към установената практика на ВКС по въпроса за правното значение на осчетоводяване на фактурите в счетоводството на купувача при спор по чл.327 ТЗ, а е подложила на детайлен анализ възраженията на ответника по всяка една от доставките, обективирани във фактурите и товарителниците към тях, за да бъде извършена преценка дали доставените гъби отговарят като количество и качество на уговореното. Значението на товарителниците е преценявано с оглед осъществяването на процесните доставки чрез международен автомобилен превоз /за които е приложима Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз/ и наличието или не на отразени в тях възражения на получателя относно качеството, количеството и състоянието на стоката така както са посочени в товарителниците. По отношение на доставката, за която е издадена първата фактура /за която ответникът е въвел възражения, че не дължи цена за транспорт, че част от гъбите за развалени/негодни, а друга част - недоставени, поради които стойността на доставката следва да бъде намалена общо с 1 900 евро - с разходите цена за транспорт, с цената на недоставени количества и със стойността на загуби в резултат на развалена стока и разходи за сортирането й/, въззивната инстанция е приела, че стоката е доставена на ответника на 13.11.2017г. съгласно сертификат за движение и международна товарителница, в която получателят е възразил писмено за недоставени/липсващи количества гъби от 150 кг. и развалени/негодни 100кг. Обсъдено е, че с електронно писмо ищецът е уведомен за липсващи количества, но по делото отсъстват данни да е възразил за получена развалена/негодна стока. Така е обосновано, че възражението на ответника е основателно досежно липсата от 150 кг. на стойност 600 евро, но цената на недоставената стока е приспадната и не се претендира от продавача. Мотивирано е, че отсъстват доказателства стойността на транспорта за доставката да е уговорена за сметка на продавача, а същевременно цената за транспорт е част от фактурата, поради което е счетено, че неоснователно се иска приспадането й като загуба за ответника. По отношение на втората доставка по фактура № 178453/15.11.2017г., която има за предмет два вида гъби /във връзка с която ответникът е въвел възражение за доставени в по-малко 287 кг./, съставът на апелативният съд е констатирал, че стоката е доставена на ответника на 17.11.2017г. съгласно представените сертификат за движение и международна товарителница, в която е отразена липса на 287 кг. /без посочване за кой вид гъби се отнася/. Обсъдено е, че по делото отсъстват данни ищецът да е уведомен за посоченото в товарителницата несъотвествие в теглото на доставката, още повече, че при получаването й, не е отразено за кой вид гъби се отнася липсата. Счетено е за недоказано възражението за недоставени количества гъби от конкретния вид, конкретизиран за първи път в отговора на исковата молба. По отношение на третата доставка, чието изпълнение е оспорено изцяло с твърдения, че стоката не е получена, въззивната инстанция е обосновала, че основателността на възражението на купувача е опровергана от представените по делото доказателства - стоката е получена от ответника на 20.11.2017г. съгласно сертификат за движение и международна товарителница, а същевременно отсъстват възражения при получаването й, както и че между страните е безспорно заплащане за тази доставка на сума от 20 000 евро. По тези съображения е счетено, че остатъкът от 4 000 евро е дължим. По отношение на четвъртата доставка са приети за неоснователни възраженията на ответника за недължими 2 000 евро транспорти разходи, заплатени от него за сметка на задължението на продавача, 1 000 евро загуби в резултат на подлежащи на разваляне стока и сортиране, и 18 280 евро - отбив от цена за недоставени и негодни количества гъби. Обосновано е, че представеният разходен касов ордер, с който ответникът твърди, че е заплатил цената на доставката не съдържа подпис на получател, т.е. не се установява ищецът да е заплатил транспорта на четвъртата доставка. Обсъдено е, че отсъстват доказателства за твърдяното бракуване на част от тази доставка; че не са представени надлежни доказателства, които да установят, че с изпратеното електронно писмо от 04.12.2017г. ответникът е възразил срещу годността именно на стоката по четвъртата доставка. Съставът на апелативния съд е констатирал несъответствие между посочени в писмото вид гъби, количества и номер на фактурата с данните от товарителницата и действителния номер на издадената фактура. Искането за допускане на обжалването не следва да бъде уважено: От съдържанието на възпроизведените мотиви на апелативния съд е видна некоректността на поставените въпроси дори да бъде счетено, че те имат правна характеристика. Съображенията, изложени в обжалваното решение касаторът интерпретира превратно. Въззивната инстанция е съобразила установения по делото факт, че датата на осчетоводяване на процесните фактури съвпада с датата на издаването им, както и обстоятелството, че стоката по всяка една от четирите доставки е получена в по-късен момент. Мотивите към обжалваното решение са основани на конкретно обсъждане на товарителниците и другите превозни документи за всяка доставка, наличието на възражения от получателя на товара за състоянието му в количествено и качествено отношение и не почиват на обсъждане и позоваване единствено на факта на осчетоводяването на фактурите. По тези съображения несъстоятелно е позоваването на противоречие на обжалваното решение с решението по гр.д.№ 60140/2016г. на Първо г.о. Въззивната инстанция е съобразила задължението на ответника по чл.61 ЗДДС, но не е приела, че плащането на мито и ДДС в изпълнение тази разпоредба съставлява признание на иска. Както се посочи, изходът на спора - уважаването на претенцията за заплащане на цената не е в резултат на съображения, основани на осчетоводяването на издадените фактури. Въззивната инстанция не само че не е отрекла възможността купувачът да защити правата си при осчетоводяване на разход, извършено преди получаване на стоката, но е подложила на прецизен анализ всяко едно от конкретните възражения по отделните доставките - за неточно в количествено и качествено отношение изпълнение. Въпросът в кой момент получателят на доставката може да направи възражение за неизпълнение е разрешен в мотивите на обжалваното решение в смисъла поддържан от касатора. За релевантен момент по всяка една от доставките съставът на Пловдивския апелативен съд е преценявал момента на получаването на стоката и е съобразявал наличието или не на отправени от купувача конкретни възражения за неточно или некачествено изпълнение. След като поставените въпроси в изложението са некоректни и несъответни на правните аргументи на въззивната инстанция, те не притежават съществена характеристика на общото основание за допускане на касационното обжалване, съгласно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС - те не са обуславящи, а хипотетични. Несъгласието на касатора с правните аргументи, с които въззивната инстанция е счела иска за заплащане на остатъка на цената за доставени стоки за основателен, отхвърляйки, след подробно обсъждане възраженията и доводите на ответната страна, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Самостоятелен аргумент за неуважаването на искането за осъществяване на факултативния касационен контрол е и отсъствието на допълнителната предпоставка, на която страната се позовава. С оглед изхода на производството касаторът следва да заплати поисканите и доказани разноски на насрещната страна за изготвянето на отговора на касационната жалба - сумата 3 500лв. по представени договор за правна защита и съдействие от 05.04.2021г., в който е отразено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в брой. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Не допуска касационно обжалване на решение № 260009 от 19.01.2021г. по в.т.д.№ 628/2020г. на Апелативен съд Пловдив. Осъжда „Алпин ТР“ ЕООД, [населено място] да заплати на Йозел Дога Юрюнлери Дъш Тиджарет лимитид Ширкети ООД със седалище в Република Турция сумата 3 500лв. разноски за настоящото производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: