5 Р Е Ш Е Н И Е № 619/10 СОФИЯ, 06.06.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 28 септември 2010 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1092/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 25 от 10.03.2009 г. по гр.д. № 614/08 г. на Сливенския окръжен съд е отменено решение № 1084 от 22.04.2008 г. по гр.д. № 2578/03 г. на Сливенския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на държавата, че Индустриална стопанска асоциация [населено място] е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], т. нар. “Г. къщи”, записан по плана на [населено място] като НУПИ- 1948 в кв. 133, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 96.34 кв.м. и масивна едноетажна пристройка с площ от 73.14 кв.м., който се идентифицира като поземлен имот с идентификатор 67338.513.207. Против въззивното решение е подадена касационна жалба от О.С. като пълномощник на министъра на регионалното развитие и благоустройство, представляващ държавата. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответникът по касация И. със седалище [населено място] чрез процесуалните си представители изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид наведените в касационната жалба основания за касиране на въззивното решение, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът, който е регистриран като ЮЛ с нестопанска цел през 1982 г., е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание чл.2, ал.4 ЗДС, тъй като същият му е бил предоставен за стопанисване и управление по предвидения за това ред при действието на НДИ/ отм./ От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 38 от 17.03.1982 г. на МС на основание чл. 101 ЗС в полза на ОНС С., за оформяне на ансамбъл от възрожденски къщи за Окръжен център на художествената самодейност и за Дом на текстилеца към СК ” Д.” С., са отчуждени недвижими имоти, в т.ч. и имот пл.№ 2631 в кв. 213, с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда и др., собственост на К. М., Д. Г. и С. Г., като собствениците са били обезщетени. На 30.07.1982 г. е съставен А. за дворното място от 543 кв.м., масивна жилищна сграда от 96.84 кв.м. и масивна пристройка от 74.14 кв.м. Така индивидуализираният имот е предоставен за оперативно управление на Комбинат “С. Д.” С. за Дом на текстилеца. Със заповед № 100 от 14.01.1983 г. на председателя на ОНС С. на основание чл. 94-97 от Наредбата за държавните имоти / отм./ е наредено на ОНС С. да предаде безвъзмездно на Комбинат “С. Д.” имот пл.№ 2632 – дворно място от 59 кв.м. и паянтова жилищна сграда, като е пояснено, че това е старата жилищна сграда в двора на Г. къща, за реставриране и адаптиране като приемна на изграждащия се Дом на текстилеца. На 04.02.1986 г. е изпратено писмо от СК ”Д.” до Окръжна индустриално стопанска асоциация/ ОИСА/ относно Дом на стопанския ръководител, с което се уведомява председателят на асоциацията, че съгласно получени указания, създаващият се Дом на текстилеца трябва да се преустрои в Дом на стопанския ръководител. На 13.02.1986 г. е изготвена съвместна молба от СК “Д.” и ОИСА до председателя на ИК на ОНС, с искане да бъде издадена заповед на основание чл. 98, ал.1, т.2 от НДИ за предаване на имоти пл.№ 2631 и 2632, заедно с построените в тях сгради от СК “Д.” на ОИСА. Със заповед от 05.05.1986 г. е разпоредена СК ”Д.” да предаде безвъзмездно на ОИСА недвижимия имот, описан по следния начин: дворно място от 543 кв.м., двуетажна масивна жилищна сграда от 96 кв.м., масивна едноетажна постройка от 73 кв.м. и подобрения, съставляващи имот пл.№ 2631 и 2632, а по новия план- 4792, който ще се ползува за Дом на стопанския ръководител. Предаването е извършено на 18.06.1986 г., за което е съставен и протокол- опис. През 1989 г. на И.- С. е издадено разрешение за строеж за обект “Дом на стопанския ръководител”. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот, но не на соченото от него основание- придобивна давност, а по силата на закона- чл. 2, ал.4 ЗДС. Правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, са дали по силата на чл.2, ал.4 ЗДС юридическите лица с нестопанска цел придобиват право на собственост върху предоставените им за стопанисване и управление по реда на НДИ/ отм./ държавни имоти или по аргумент от § 6 от ПЗР на ПМС № 235 от 1996 г. запазват само вещното право което са имали, а титуляр на правото на собственост остава държавата; за да възникне правото на собственост в патримониума на юридическото лице с нестопанска цел необходим ли е изричен акт или придобиването е по силата на закона. С разпоредбата на чл.2, ал.4 ЗДС са изключени от обхвата на държавната собственост имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Разбирането, според което законодателят е имал предвид имуществото, което търговските дружества и юридическите лица са придобили в собственост от държавата чрез правна сделка, би обезмислило съществуването на тази норма, тъй като и без да бъде изрично посочено е ясно, че след като държавата се е разпоредила с имуществото си в полза на друг правен субект, нейното право на собственост се е прекратило. Това налага извод, че нормата на чл. 4, ал.2 ЗДС регламентира правното положение на държавното имуществото, придобито от търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел чрез някой от другите друг способи за придобиване на право на собственост, посочени в чл. 77 ЗС. Специфичен способ за прехвърляне на право на собственост от държавата на търговските дружества е преобразуването на държавни предприятия в търговски дружества с държавно имущество. Съгласно чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, при преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество с държавно имущество, правото на собственост върху имуществото, предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие, се предоставя в собственост на търговското дружество. Този способ е неприложим за юридическите лица с нестопанска цел - сдружения и фондации, регистрирани при действието на ЗЛС, които при действието на Конституцията на НРБ от 1971 г. са били със статут на обществени организации. Като такива, за разлика от държавните предприятия и организации, са могли да притежават собствено право на собственост, отделно от това на държавата, поради което прехвърлянето на недвижим имот от държавата в собственост на обществени организации е следвало да се извърши по реда на чл. 18 ЗС. Същевременно обаче Конституцията е допускала държавни имоти да бъдат предоставяни на тези организации за ползуване за постигане на техните цели. Доколкото обаче юридическите лица с нестопанска цел са включени в персоналния обхват на специалната норма на чл. 2, ал.4 ЗДС наред с търговските дружества, следва, че законодателят третира предоставените им за ползуване по реда на НДИ държавни имоти по същия начин, както и тези, включени в капитала на преобразуваните търговски дружества. При липса на изрична законодателна уредба, която изрично да сочи, че тези имоти стават собственост на юридическите лица с нестопанска цел, този извод може да бъде направен по тълкувателен път по аргумент от чл. 2, ал.2 ЗОбС в последната редакция след изм. в ДВ бр.101/2004 г., съгласно която не са общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори когато общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. След като държавните имоти, предоставени на юридическото лице с нестопанска цел по реда на НДИ/ отм./, по силата на закона не са нито държавна, нито общинската собственост, следва да се приеме, че са станали собственост на юридическото лице. При този отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е обосновано и законосъобразно. Неоснователен е касационният довод, че с оглед разпоредбата на § 6 от ПМС № 235 от 19.09.1996 г. за приемане на Правилник за прилагане на ЗДС и на ЗОбС, ищецът има само запазено право на ползуване върху процесния имот, а титуляр на правото на собственост е останала държавата. Това становище противоречи на чл. 2, ал.4 ЗДС. По изложените съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на наведените в касационната жалба оплаквания следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 10.03.2009 г. по гр.д. № 614/08 г. на Сливенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: