4 Р Е Ш Е Н И Е № 238 София, 16.10.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ при секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 963 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,постъпила от Д. С. Д. чрез пълномощник адв.Х. М. срещу решение № 1869 от 6.11.14г.по в.гр.дело № 2682/14г.на Пловдивския окръжен съд,с което е обезсилено изцяло решение № 2486 от 13.06.14г.на Пловдивския районен съд,постановено по гр.дело № 9092/13г.и е върнато делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходим другар Г. Х. Д.. С първоинстанционното решение са отхвърлени обективно съединените искове,предявени от В. С. Д. против Д. С. Д. да бъде прогласена нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот,обективиран в нот.акт № 118/2012г., до размер на 2/6 ид.ч.,поради накърняване на добрите нрави,изразяващо се в използване на влошеното здравословно състояние на прехвърлителя към момента на упълномощаването и изповядването на сделката и при липса на валидна воля от страна на прехвърлителя; при условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на договора поради накърняване на добрите нрави,изразяващо се в договаряне от ответника като пълномощник на прехвърлителя сам със себе си, във вреда на упълномощителя,предвид уговорената многократно по-ниска цена от пазарната на имота,както и да бъде признато за установено по отношение на Д. С. Д.,че ищцата е собственица на ½ и.част от процесния имот. С определение № 562 от 24.04.15г. състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.292 ГПК е спрял производството до постановяване на тълкувателно решение по въпроса относно другарството на съпрузите по делата за собственост. На основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване и по въпроса за значението на брачния договор по чл.38 СК. С определение № 205 от 3.07.17г.производството по делото е възобновено след постановяване на Тълкувателно решение № 3 от 29.06.17г.по ТД № 3/2016г. Съгласно тълкувателното решение по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти,придобити в режим на съпружеска имуществена общност,съпрузите са необходими,но не са задължителни другари. По втория въпрос за значението на брачния договор по чл.38 СК настоящият съдебен състав приема следното: Брачният договор се сключва за уреждане на имуществените отношения между мъж и жена,които възнамеряват да сключат брак или вече се намират в брак.Когато брачният договор се сключва по време на брака,чл.40 ал.1 СК предвижда,че той произвежда действие от деня на сключването му или от друга дата,определена в договора.Уговореният начален момент на действие може да предхожда сключването на договора,или страните да му придадат обратно действие,което обаче не може да предхожда сключването на брака.При уговаряне на обратно действие на договора съществено значение има правилото на чл.40 ал.2 СК – с договора не могат да се засягат права,придобити от трети лица преди сключването му.Законът изрично предвижда,че вече придобитите от трети лица права се запазват,доколкото придобиването е станало редовно съобразно тогава приложимия имуществен режим.Последващата му промяна с обратна сила не може да им се противопостави. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с нот.акт № 118/2012г.С. Д. Д.,представляван от пълномощника си Д. С. Д.,е продал на Д. С. Д. 2/3 ид.ч.от апартамент /№ /,находящ се в [населено място], район”Ю.”, [улица],на 4-ти етаж,заедно с прилежащата към него изба /№/,както и 1.58% ид.ч.от общите части на сградата.С пълномощно от 5.10.12г.С. Д. е упълномощил сина си Д. Д. да продаде на себе си собствения му процесен недвижим имот за цена от 5000лв,като вместо подпис упълномощителят е положил отпечатък от десния си палец,във връзка с което нотариусът е отбелязал,че това се дължи на наличието на болест.С. Д. е починал на 11.03.13г.и е оставил за свои наследници децата си – ищцата В. Д. и ответника Д. Д..Прието е,че ответникът Д. Д. е сключил на 3.10.76 г.граждански брак с Г. Х. Д.,поради което придобития с възмездна сделка по време на брака процесен имот е в режим на СИО. При тези данни е направен извод,че Г. Д. е задължителен другар в производството,а участието й –абсолютна процесуална предпоставка,за която съдът следи служебно.Ето защо въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо и е върнал делото на районния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходим другар Г. Х. Д.. Изложени са и съображения,че макар и между съпрузите на 22.10.14г. да е сключен брачен договор,на който са придали обратно действие – от 1.01.10г.и са се съгласили придобитият от тях процесен имот да се предостави в изключителна собственост на съпруга Д. Д.,с него не могат да се засягат правата на ищцата доколкото същата е придобила качеството на кредитор преди датата на сключването му. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.В пледоарията по същество пълномощникът на жалбоподателя адв.М. се позовава на даденото в ТР № 3/16г.разрешение на релевантния за изхода на спора въпрос и моли решението да бъде отменено,а делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Ответницата по касационната жалба В. С. Д. не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид събраните по делото доказателства и оплакванията в касационната жалба,както и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.293 ГПК,намира следното: Касационната жалба е основателна. С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,съпругата на Д. С. Д. - Г. Д. е необходим,но не е задължителен другар по предявения иск за собственост на процесния имот,придобит в режим на съпружеска имуществена общност.След като другарството не е задължително, не се налага съвместна процесуална легитимация на съпрузите по тези искове.Въззивният съд не е бил длъжен служебно да конституира неучастващия съпруг като страна по делото. Като е обезсилил първоинстанционното решение въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- чл.281 т.3 ГПК. Решението следва да бъде отменено като неправилно и делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по същество на спора,като с оглед установяване правата на страните вземе предвид отговора на втория въпрос,по който е допуснато касационното обжалване. По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1869 от 6.11.14г.на Пловдивския окръжен съд,постановено по гр.дело № 2682/14г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.