Р Е Ш Е Н И Е № 13 София 21.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №3308 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.303, ал.1,т.1 от ГПК и е образувано по молба на [фирма], със седалище в [населено място], представлявано от Е. Г. Т. и Т. Г. П. - управители на дружеството, за отмяна на влязлото в сила решение №60 от 10.07.2013г., по т.д. №134/2012г. на ВКС, ТК, с което е потвърдено решение №556 от 22.11.2011г., постановено по т.дело №1111/2011г. на Пловдивския апелативен съд. Молителят поддържа, че след постановяване на въззивното решение и преди постановяване на определението на ВКС по чл.288 ГПК за допускане на решението до касационен контрол, ищцата К. П. е била удовлетворена за вземането си срещу Т. П. за сумата от 32 000 лв., с което вземането срещу длъжника е било напълно удовлетворено. Според молителя удовлетворяването на вземането на взискателката К. Х. за вземането си срещу съдружник в дружеството по реда на индивидуалното принудително изпълнение, е основание за отхвърляне на иска по чл.517, ал.3 ГПК. По делото е представено постановление за разпределение на суми по изп.дело № 342/2011г. от 8.11.2012г. за изплащане на сумата от 32 000 лв. на К. П., разписка от 28.03.2013г., подписана от К. П., че е получила от сумата от 5410 лв. от П. сумата от 5410 лв., с което е изцяло удовлетворена за вземането си главница и лихва, като взискател по изп.дело № 137/2009г. Ответникът по молбата К. Х. П. е представила становище за отхвърляне на молбата за отмяна, като неоснователна С молба от 11.12.2013г. е оттеглила представеното със становището от 27.11.2013г. удостоверение от ДСИ К. за съществуващи към 6.11.2013г. задължения на П. по изп.дело № 137/2009г. с взискател К. П.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение след преценка на данните по делото и представените с молбата писмени доказателства, приема за установено следното: С решение, постановено по т.д. № 5/2011г. Пазарджишкият окръжен съд е прекратил търговското дружество [фирма] на основание чл.517, ал.3 ГПК, с цел удовлетворяване на взискателката по изп. дело №137/2009г. от ликвидационния дял на съдружника – длъжник. С решение от 22.11.2011г., постановено по в.гр.д. № 1111/2011г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. С определение от 3.12.2012г. по т.дело №134/2012г. въззивното решение на П. е допуснато до касационно обжалване и с решение от 10.07.2012г. ВКС, ТК, е потвърдил решението на въззивната инстанция. Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страните при решаването му или с което страната не е могла да се снабди своевременно. В случая става въпрос за непълнота на фактическия или доказателствен материал, установена след влизане на решението в сила, която не е резултат на процесуално нарушение, нито на небрежност на страната да попълни делото с доказателства, а на обективна невъзможност да се установи действителното положение при висящността на процеса. С оглед на така установените по делото обстоятелства и представени писмени доказателства, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. Представените постановление на ДСИ и разписка не представляват ново писмено доказателство, нито установяват ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Доказателството ще има характеристиката на "ново" тогава, когато удостоверява новооткрити обстоятелства, съществували по време на разглеждане на спора по същество и които страната-молител се е домогвала да установи, но е била обективно възпрепятствана да се снабди с тях, какъвто не е настоящия случай. Документите, на което се позовава молителят, се явяват новосъздадено, нововъзникнало доказателство за нововъзникнали обстоятелства, тъй като не са съществували по време на гледане на делото и към момента на приключване на устните състезания във въззивния съд. Последното съдебно заседание във въззивния съд е било на 4.11.2011г. До този момент, както и в касационната жалба, дружеството се е позовавало на прихващане на вземането на П. със нейно задължение към търговското дружество. Под “обстоятелство” законът разбира факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да не са били вече включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо, но те не трябва да са новосъздадени, т.е. да са възникнали след приключване на устните състезания. Съдът отхвърля иска ако установи, че вземането на взискателя е удовлетворено / чл.517, ал.3 ГПК/. Погасяване на задължението на съдружника П. към взискателката в случая е извършено след приключване на устните състезания пред въззивния съд и по тази причина не е могло да бъде взето предвид при постановяване на въззивното решение, поради което настъпването му след това не се отразява върху правилността на решението. С оглед на посочените съображения, относно изискванията на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, съставът на ВКС, ТК намира, че представените от молителя документи са новосъздадени и установяват новонастъпили факти след въззивното решение, поради което основание за допускане отмяна на влязлото в сила решение няма. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 60 от 10.07.2013г., постановено по т.дело №134/2012г. на ВКС, ТК, състав на първо отделение и оставеното с него в сила решение №556 от 22.11.2011г.по т.дело №1111/2011г. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: