Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 516                                              гр. София, 04 декември 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори декември през две хиляди и девета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                  ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА                                                                                   ДАНИЕЛА АТАНАСОВА   при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Петя Маринова        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 540  по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Н. Д. срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 131 от 10.06.2009 г, по ВНОХД № 198/09, с което е потвърдена присъда на Пловдивски окръжен съд № 70 от 21.04.2009 г, по НОХД № 400/09. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 12.12.2008 г, в гр. П., при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 209 лв, от владението на Т. Н. К. , с намерение противозаконно да го присвои, като за това е употребил сила, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” вр. чл. 58 а вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 15.12.2008 г. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Сочи се, че наложеното наказание е завишено, несъобразено със степента на обществена опасност на дееца, и оттам, явно несправедливо. С жалбата се иска да бъде изменено решението, като бъде смекчено наказателноправното положение на подсъдимия. В съдебно заседание на настоящата инстанция подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е неоснователна.   Релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е налице.   Наложеното наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК / чл. 348, ал. 5 НПК /. В случая, такова несъответствие не е налице. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, обусловила задължителното приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Наказанието е определено при отчитане степента на обществена опасност на дееца, оценена като невисока, поради това, че, макар и осъждан, до този момент спрямо него не е използвана интензивна наказателна репресия / налагани са му наказания глоба, „пробация” и „лишаване от свобода” за срокове до една година и шест месеца /. Прието е, че степента на обществена опасност на деянието не е по-висока от обичайната за този вид престъпления и че няма други отегчаващи обстоятелства. Преценени са като смекчаващи обстоятелства частичното възстановяване на причинената щета и съжалението за извършеното. При определяне размера на наказанието са съобразени и целите по чл. 36 НК.   По тези съображения, ВКС намери, че наложеното наказание отговаря на законовия критерий за справедливост и затова не може да бъде уважено искането за неговото по-нататъшно смекчаване.   Жалбата е неоснователна и като такава не може да бъде удовлетворена.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в СИЛА решение № 131 от 10.06.2009 г на Пловдивски апелативен съд, по ВНОХД № 198/09. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: