Р Е Ш Е Н И Е № 92 София, 19.07.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Валерия Методиева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 2743/2021 година Производството е по чл. 47, ал.1, т.5 ЗМТА. Образувано е по предявени искове от „Галерия Бургас” ЕАД, с ЕИК[ЕИК], с седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.10, ап.1012, чрез процесуален пълномощник, за отмяна, на основанията по чл.47, ал.1, т.5 предл.първо и предл.второ от ЗМТА, на арбитражно решение от 24.09.2021 г. по ВАД № 122/2020 г. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата, с което предявените от „Славов-87”ЕООД искове са частично уважени за сумите: 7 202.84 лв. – недължимо платени наем, такса за услуги и маркетингови разходи, за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. и от 01.05. до 17.05.2020 г., ведно със законната лихва от исковата молба и законна лихва за периода от 03.12.2020 г. до 22.02.2021 г. Ищцовото дружество поддържа, че арбитражното решение разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение. Оспорва становището на Арбитражния съд, че предметът на спора касае изпълнението на договора за наем между страните, поради което се обхваща от арбитражната клауза. В исковата молба се сочи, че всъщност предявеният от наемателя иск има извъндоговорен характер и касае отношенията между четири дружества – страните по делото, както и „Ратауй 4” ЕООД и „Прокредит Банк” АД. Изтъква се, че становището на решаващия орган при обосноваване на неговата компетентност, се опорочава от дадената в арбитражното решение правна квалификация на спорното материално право – чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Във връзка с основанието за отмяна по чл.47, ал.1, т.5 ЗМТА се твърди, че арбитражното решение съдържа произнасяне по въпроси, които са извън предмета на делото, като решаващата правна воля на Арбитражния съд е формирана при нарушаване на диспозитивното начало. Ищецът изтъква, че нито една от страните не е твърдяла неизпълнение на задълженията по наемното правоотношение от страна на наемодателя -„Галерия Бургас” ЕАД, нито наличието на непреодолима сила спрямо това дружество. Отделно от това, сочи, че е допуснато нарушение на правото на защита на ответника и на принципа за равенство на страните в арбитражния процес, предвид несвоевременно дадената от решаващия арбитражен състав правна квалификация на иска. Релевираните основания и всички наведени доводи в исковата молба за отмяна на постановеното от АС при БТПП решение, се поддържат от процесуалния пълномощник на ищеца и в проведеното на 08.06.2022 г. публично съдебно заседание. В постъпил писмен отговор от ответника – „Славов 87” ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], кв.Горно Езерово, [улица], чрез процесуален пълномощник, се оспорват поддържаните от ищеца основания за отмяна на арбитражното решение. Твърди, че предявеният от него иск пред АС при БТПП попада в обхвата на предвидената в чл.9.2. от договора за наем арбитражна компетентност, а определянето на правната квалификация на иска е правомощие на арбитражния орган. Въведеното с исковата молба основание за отмяна по чл.47, ал.1, т.5, предл.второ ЗМТА също се оспорва, с доводи, че твърденията на ищеца съставляват оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, чиято преценка е извън предмета на производството по чл.47 ЗМТА. В отговора, както и в депозирана преди съдебното заседание на 08.06.2022 г. молба от процесуалния пълномощник на ответника, се моли за отхвърляне на претендираната отмяна на арбитражното решение, с присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл.47 ЗМТА, приема следното: Исковата молба е депозирана от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от връчване на препис от арбитражното решение, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на исканата отмяна, настоящият състав на ВКС съобрази следното: За да обоснове компентентността си по предявените от „Славов -87” ЕООД искове, АС при БТПП е приел, че тя произтича от действително арбитражно споразумение, сключено съгласно чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА, обективирано в т.9.2. от общите условия на сключения между страните наемен договор. Обхватът на арбитражна компетентност съгласно тази договорна клауза е по отношение на всички спорове, породени от договора за наем или отнасящи се до него, вкл. споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства. В тази точка от договора е обективирано и споразумение между страните за процедурните правила при формиране на решаващия арбитражен състав за разрешаване на евентуални бъдещи спорове, мястото на арбитража и езикът, на който ще се води производството. След преценка на предмета на спора, касаещ изпълнението на наемния договор, АС е извел извод, че претендираното от наемателя – ищец връщане на исковата сума е основано на твърдения за липса на негови непогасени задължения към наемодателя, но независимо от това – за реализация на сочените от наемодателя вземания, чрез използване на представената, съобразно договора, банкова гаранция. Изтъкнал е, че както получаването на процесните суми /според ищеца - при начална липса на основание по см. на чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД, поради извънредната епидемична обстановка в РБългария и забраната за посещение на търговски центрове тип МОЛ, в какъвто център се намира наетият обект, и невъзможността последният да се ползва за заведение за хранене/, така и връщането на сумите, е в рамките/или е свързано с наемното правоотношение, тъй като зависи от наличието или отсъствието на съответни задължения на наемателя. Затова, и с оглед редакцията на арбитражната клауза, е изведен извод за арбитрируемост на спора, с който е сезиран АС при БТПП. Изводът на решаващия орган е направен след преценка на спорното материално субективно право, очертано чрез основанието и петитума на иска, с който е бил сезиран АС при БТПП. От приложения към арбитражното дело договор за наем /общи условия/, с допълнително споразумение към него, е видно, че страните са постигнали съгласие за обезпечаване на задълженията на наемателя, чрез предоставяне на неотменима и безусловна банкова гаранция, съизмерима със съответни месечни базови наеми, такса услуги и маркетингови разходи, подлежаща на актуализиране. Регламентирано е и правото на наемодателя да изтегли сумата по обезпечението при допуснато нарушение на вменени на наемателя задължения. Изрично е разписана и процедурата по изпълнение върху обезпечението, каквато в случая е реализирана от ответника по арбитражното дело. С отправената до арбитражната институция искова молба ищецът е оспорил осъщественото от наемодателя изпълнение върху обезпечението, с твърдения, че претендираните от наемодателя вземания, погасени чрез усвояване на гаранцията, са недължими в хипотезата на непреодолима сила, поради което исковата сума е получена при начална липса на основание. Предвид горното и съобразявайки формулировката на предварително уговорената между страните валидна арбитражна клауза, предвиждаща възлагане на АС при БТПП да реши всички спорове, породени от сключения между страните наемен договор или отнасящи се до него, правораздавателното правомощие на сезирания Арбитражен съд да разгледа и да реши спора, е обосновано. Затова липсва основание за отмяна по чл.47, ал.1, т.5, предл.първо ЗМТА. Доводите на настоящия ищец за дадена от решаващия орган неправилна правна квалификация на заявената от наемателя искова претенция - по чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД, съставляват оплаквания за материална незаконосъобразност на арбитражното решение. Преценката на тези доводи е извън правомощията на ВКС в производството по чл.47 и сл. ЗМТА, независимо от основанията, на които се претендира отмяна на арбитражното решение. Отделно от това, предвиденият широк обхват на арбитрируемите спорове между страните, които са породени или се отнасят до процесното наемно правоотношение, сочи на извод, че дадената от арбитражния съд правна квалификация на иска е ирелевантна за произнасяне по първото поддържано основание за отмяна на атакуваното решение. Не се налага преценка и на доводите на ищцовото дружество, че искът на ищеца в арбитражното дело е с извъндоговорен характер, касаещ отношенията между страните и още две дружества – „Ратауй 4” ЕООД и „Прокредит Банк” ЕАД. Те са поддържани и в хода на производството пред арбитражния съд и подробно са обсъдени в мотивите към постановеното решение. Неоснователен е и искът за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, ал.1, т.5, предл.второ ЗМТА. Съгласно трайната практика на ВКС, излизане извън предмета на спора е налице, когато съдът подмени изложените в исковата молба правопораждащи спорното право обстоятелства. В случая, арбитражният състав е приел, че действалата от 13.03.2020 г. до 17.05.2020 г. забрана за посещение на търговски центрове тип МОЛ представлява правна пречка за посещение на процесния обект, и че тази забрана попада в приложното поле на чл.306 ТЗ, така и на клаузата за непреодолима сила, съдържаща се в чл.10 от общите условия на договора за наем. Мотивирал е своето становище, че наличието на непреодолима сила, действала от 13.03.2020 г. до 17.05.2020 г. е довело до спиране изпълнението на всички задължения по наемния договор, с изведен краен правен извод, че за този период ищецът, като наемател, не дължи плащане на паричните си задължения, за които използването на наетото помещение като заведение за хранене се явява основание /causa/. Реализираната от Арбитражния съд преценка на последиците на непреодолимата сила спрямо насрещните задължения на страните по наемния договор, с оглед правната характеристика на облигационната връзка, не съставлява произнасяне извън предмета на спора. Тази преценка не е довела до формиране на решаващи правни изводи въз основа на невъведени от ищеца обстоятелства, които да са от значение за възникване на спорното материално право и не е налице произнасяне от АС на непредявено основание. Предвид горното, предявените от „Галерия Бургас” ЕАД искове за отмяна на арбитражното решение на АС при БТПП, постановено на 24.09.2021 г. по ВАД № 122/2020 г., подлежат на отхвърляне. При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1 000 лева, съобразно приложените към списъка по чл.80 ГПК доказателства. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявените от „Галерия Бургас” ЕАД срещу „Славов-87” ЕООД искове по чл.47, ал.1, т.5 предл.първо и предл.второ от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 24.09.2021 г. по ВАД № 122/2020 г. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата. ОСЪЖДА „Галерия Бургас” ЕАД да заплати на „Славов-87” ЕООД разноски по делото в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: