Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * каузално правоотношение * запис на заповед

4

Р Е Ш Е Н И Е
№94
Гр.София, 22.06.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова

при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 829 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 508/08.11.13г., постановено по гр.д.№ 748/13г. от Пазарджишкия окръжен съд, с което обезсилено решение № 505/21.06.13г. по гр.д.№ 4769/12г. на Пазарджишкия районен съд и е прекратено производството по делото.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено. Претендира разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният установителен иск по чл.422 ГПК е недопустим, тъй като в исковата молба ищецът сочи съществуването на вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг, докато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед. Изложени са съображения за липса на правен интерес за ищеца от предявяването на установителния иск, тъй като предмет на заповедното производство е друго вземане.
С определение № 947/08.12.14г. ВКС, І т.о. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК по въпроса: „Допустимо ли е в случаите на депозиране на установителен иск по чл.422 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.417, т.9 ГПК, в исковата молба да се изложат твърдения и факти относно съществуващо каузално правоотношение във връзка с което е издаден записът на заповед?”.

Становището на състава на ВКС произтича от следното:
Съгласно т.17 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
В мотивите на тълкувателното решение са посочени различни хипотези относно подлежащите на изследване факти и обстоятелства с оглед на въведените от страните твърдения. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът – кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат посочените правила за разпределение на доказателствената тежест.
Предвид на дадените разрешения отговорът на поставения по реда на чл.280, ал.1 ГПК процесуален въпрос е: При предявяване на установителен иск по чл.422, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.417, т.9 ГПК е допустимо в исковата молба да се изложат твърдения за факти относно съществуващо каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, като с това не се променя предметът на делото, а разпределението на доказателствената тежест се извършва съгласно т.17 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС.

По същество на касационната жалба.
Искът за установяване на съществуването на вземане е предявен по реда на чл.422 ГПК, след като в полза на ищеца – настоящ касатор, е издадена заповед за изпълнение на основание чл.417, т.9 ГПК. В исковата молба ищецът е посочил заповедта за изпълнение, записът на заповед, от който произтича вземането му, и е изложил обстоятелства относно възникнало между издателя и поемателя каузално правоотношение по договор за лизинг. Твърди, че е налице неизпълнение на задължението на лизингополучателя да заплати лизингови вноски, от което се породило правото му да претендира неустойка за неизпълнение. Въведено е и твърдение, че за обезпечаване на вземанията му по договора е издаден записът на заповед.
Въззивният съд е приел, че със записът на заповед е обезпечено изпълнението на задължения на лизингополучателя по договора за лизинг – цена лихви, данък, но не и вземането за неустойка. По същество съставът на окръжния съд е изложил съображения за недоказаност на обезпечителната функция на записа на заповед по отношение на вземане на лизингодателя на неустойка. В резултат на това изводът за липса на правен интерес от предявяване на установителния иск е изцяло неправилен.
Както бе посочено, предмет на делото по установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, е вземането по абстрактната сделка, което е въведено в процеса. Изследването на съществуващо между издателя и поемателя каузално правоотношение има значение с оглед разглеждането на релативните възражения на ответника – издател на записа на заповед. При основателност на релативните възражения на ответника съдът би могъл да приеме, че не съществува вземането по каузалното правоотношение, поради което да отхвърли иска за установяване на вземането по абстрактната сделка. Недоказаността на твърдяната от ищеца връзка между конкретно каузално правоотношение и менителничния ефект, няма за последица недействителност на вземането по абстрактната сделка, както и не отпада правният интерес на ищеца от установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по записа на заповед. В конкретния случай ответникът не е оспорвал сключването на договора за лизинг, както и е въвел възражения, че същият е развален от лизингодателя, а автомобилът, отдаден на лизинг е върнат, поради което са погасени задълженията за заплащане на лизинговите вноски. Възражението на ответника представлява оспорване на обезпечителната функция на записа на заповед по отношение на вземане на лизингодателя за неустойка. Именно с оглед на твърденията и възраженията на страните съдът е следвало да разгледа конкретното каузално правоотношение и да изложи съображения относно обезпечителната функция на записа на заповед, като от значение е не само кое от поетите по договора за лизинг задължения на лизингополучателя се обезпечава, но дали твърдяното задължение съществува с оглед и на възражението за прекратяване на договора. Установителният иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, би бил неоснователен, ако съдът приеме, че твърдяното каузално правоотношение, изпълнение на което е обезпечено със записа на заповед, не е възникнало или е погасено.
По тези съображения въззивното решение за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и за прекратяване на производството по делото е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.1 ГПК и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане на Пазарджишкия окръжен съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по същество по въззивната жалба, подадена срещу постановеното допустимо решение на Пазарджишкия районен съд.
При новото разглеждане на делото съдът следва да произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ изцяло решение № 508/08.11.13г., постановено по гр.д.№ 748/13г. от Пазарджишкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.