Р Е Ш Е Н И Е № 433 гр.София 09.12.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора ................................ изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 3354 по описа за 2014 год.и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието против решение от 28.01.14г.на Дисциплинарната комисия към К. на частните съдебни изпълнители,постановено по дисциплинарно дело № 17/13г.в частта,с която не са наложени дисциплинарни наказания на ЧСИ В. Г. Й. за твърдяни нарушения на разпоредбите на чл.436 ал.4 ГПК и на чл.47 ал.1 ГПК ,извършени в хода на производството по изп.дело № 20097210400322. В жалбата се поддържа,че решението е неправилно в обжалваната част и се иска отмяната му.Изложени са съображения,че ЧСИ е допуснал нарушение на чл.436 ал.4 ГПК,изразяващо се в авансово събиране на такси по ТТРЗЧСИ от длъжника и нарушение по чл.47 ГПК,изразяващо се в ненадлежно оформяне на връчването на съобщение изх.№ 00031/7.08.12г.до длъжника С. К.. Ответникът по жалбата В. Й. моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема,че жалбата е подадена в срок от надлежна страна,поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата,като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото,съдът установи следното: С обжалваното решение на Д. състав към Дисциплинарната комисия към К. на частните съдебни изпълнители е прието,че ЧСИ В. Й. не е извършил нарушение на разпоредбата на чл.436 ал.4 ГПК,препращаща към разпоредбите на чл.260,чл.261 и 262 ГПК.Твърдяното нарушение се изразява в това,че върху придружително писмо,подадено от длъжника С. К. с вх.№ 00182/18.07.12г.ЧСИ В. Й. е обективирал следното разпореждане от 18.07.12г.:”В срок!Без движение!В едноседмичен срок от уведомяването с молба жалбоподателят да отстрани следните нередовности:да представи вн.бележка по сметка на ЧСИ за администриране на жалбата Т и Р – 106.46 лв.Дисциплинарният състав е изложил съображения,че в чл.80 ЗЧСИ е въведен принцип за предварително заплащане на таксите,определени с Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.Таксите за уведомяване на взискателя за подадена жалба и за заверен препис на изпълнителното дело са един от двата вида такси,посочени в чл.78 ЗЧСИ – такси за извършване на други действия от ЧСИ.Изискването за внасяне на тези две такси е свързано с действията по администриране на жалбата на длъжника,и като е приложил разпоредбата на чл.261 т.4 ГПК ЧСИ не е действал неправомерно. По отношение на нарушението по чл.47 ГПК е прието,че действията по връчване на съобщение с изх.№ 00031/7.08.12г.,включително и залепването на уведомление,са извършени от служител на ЧСИ В. Й.,а не от него,поради което не може да бъде ангажирана дисциплинарната му отговорност по реда на ЗЧСИ,която е лична. Настоящит съдебен състав намира,че следва да остави в сила решението на Дисциплинарната комисия към К. на ЧСИ в обжалваната му част,но с други мотиви. В Тълкувателно решение № 2/13 на ОСГТК на ВКС –т.11 е прието,че ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл.79 ал.2 ГПК,когато длъжникът отговаря за тази такса.Когато длъжникът не отговаря за тази такса,частният съдебен изпълнител може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл.410 ал.1 ГПК,независимо от размера на таксата.Несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.67 ЗЧСИ. С оглед на задължителната съдебна практика настоящият съдебен състав не споделя становището на Д. състав,че таксите за уведомяване за подадена жалба и за препис от изпълнителното дело са действия по администриране на жалбата на длъжника.Такова действие е събирането на такса по жалбата срещу действия на ЧСИ по сметка на съответния окръжен съд,а невнасянето на дължимите такси по ТТРЗЧСИ по сметка на ЧСИ не е основание за връщане на жалбата,тъй като същите могат да бъдат събрани по реда на чл.79 ал.3 ЗЧСИ във вр.с чл.410 ГПК.В подкрепа на това разбиране са и разпоредбите на чл.33 и чл.34 от ТТРЗЧСИ,в които изрично е предвидено,че таксите и разноските по изпълнителното дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника.Като е разпоредил предварително плащането им от длъжника настоящият състав приема,че ответникът по жалбата е допуснал дисциплинарно нарушение. Настоящият състав не споделя и разбирането на Д. състав,че ЧСИ не следва да носи дисциплинарна отговорност за действията или бездействията на негов служител. Частният съдебен изпълнител връчва призовки и съобщения по изпълнението, както и по граждански дела въз основа на разпореждане на съд – чл.18 ал.5 ЗЧСИ.Съгласно чл.43 ЗЧСИ,ЧСИ може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки,съобщения и книжа при условията и реда на ГПК – чл.37 – чл.58 ГПК.Като орган на изпълнението,овластен да извършва всички изпълнителни действия,ЧСИ носи дисциплинарна отговорност за спазване на процедурата по връчване на призовки и съобщения.В разглеждания случай при връчване на съобщение изх.№ 00031/7.08.12г.на длъжника С. К. е допуснато нарушение на чл.47 ал.1 ГПК,тъй като е залепено уведомление,без връчителят да се е уверил,че лицето действително не се намира на адреса.Когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. В случаите, при които се установи, че ответникът пребивава на адреса, той трябва да положи усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение тогава. Ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец. При последното посещение връчителят поставя уведомление, като попълва в него датата на поставянето му и го подписва. Връчването чрез залепване на уведомление е възможно само на регистрирания настоящ адрес или на регистрирания постоянен адрес./в този смисъл вж р.233 по гр.дело № 7723/13г.на ВКС,ІV г.о./ Дисциплинарната отговорност има санкционен характер,поради което видът и размерът на наложеното наказание трябва да бъдат съобразени с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено,наличието на други провинения и нарушения на наказваното лице,както и професионалната му дейност в нейната цялост,с оглед принципа за съразмерност на санкцията към нарушението.Съдът в настоящия случай,като взе предвид,че констатираните нарушения са допуснати инцидентно и от тях не са настъпили вредни последици,намира,че и най-лекото наказание няма да съответства на тежестта на нарушенията.Ето защо обжалваното решение на Дисциплинарната комисия в частта му,с която не са наложени дисциплинарни наказания за тези нарушения,макар и по съображенията,изложени по-горе,следва да се остави в сила. Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решението от 28.01.14г.на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители,постановено по дисциплинарно дело № 17/13г. в частта,с което не е наложено дисциплинарно наказание на ЧСИ В. Й.,вписан с рег.№ в регистър на КЧСИ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.