1 Р Е Ш Е Н И Е № 50172 Гр. София, 09 февруари 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 680/2022 година по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационните жалби на подс. М. М. М. и частните обвинители Емне С. Ю., И. И. Ю., Ш. И. М., Х. Ш. И. и Ф. Х. Х. срещу решение № 59/07.07.2022 година, постановено по в.н.о.х.д. № 95/2022 година по описа на Апелативен съд Бургас. Във всички жалби е заявено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното на подс. М. наказание, а в тази на Ш. М. и Х. Ш. – и оплакване за допуснати нарушения на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 НПК, които съставляват касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Подс. М. иска наказанието да бъде намалено от касационната инстанция и изтърпяването му да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК, а частните обвинители – то да бъде завишено, поради което решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебното заседание пред ВКС частните обвинители Ш. М. и Х. И. и техният повереник поддържат касационната жалба и считат, че въззивният съд не е съобразил изключително високата степен на обществена опасност на деянието – причинена смърт на две лица и средна телесна повреда на друго, както и обстоятелството, че подсъдимият е наказван за допуснати от него нарушения на ЗДвП. Пледират за отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд с указания за увеличаване на размера на наложеното наказание, което считат, че следва да бъде определено около предвидения за престъплението по чл. 343, ал. 4 ЗДвП среден размер и съобразно него да бъде увеличен срокът на лишаването от право да управлява моторно превозно средство. Считат жалбата на подсъдимия М. за неоснователна. Частните обвинители Емне Ю., И. Ю. и поверениците им, редовно призовани, не се явяват, но в писмена молба заявяват, че поддържат касационната жалба, изложените в нея съображения за несправедливост на наложеното на подс. М. наказание и искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд с указание за увеличаване на наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Изразяват и становище за неоснователност на жалбата на подс. М.. Частният обвинител Ф. Х., редовно призована, не се явява. Повереникът й моли касационната жалба да бъде уважена, тъй като със смекченото от въззивния съд наказание не биха се постигнали целите по чл. 36 НК. Моли да бъде отменено решението и делото да бъде върнато на въззивния съд с указания за завишаване на наказанието. Претендира и присъждането на разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Защитникът на подс. М. пледира за изменение на въззивното решение и намаляване на наложеното на подсъдимия наказание и прилагане на института на условното осъждане. Счита, че апелативният съд коректно е определил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и точно този анализ налагал извод за една изключително занижена степен на обществена опасност, която е предпоставка за допълнително намаляване на наложеното наказание, тъй като с оглед данните за личността на подсъдимия той не би следвало да търпи ефективно наказание лишаване от свобода. Моли касационните жалби на частните обвинители да бъдат оставени без уважение. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на всички касационни жалби. Счита, че смекченото от въззивния съд наказание, макар и да не е явно несправедливо, е пределно занижено и определянето на наказание лишаване от свобода в размер под три години и четири месеца би било абсолютно неприемливо и незаконосъобразно, тъй като не би съответствало на степента на обществена опасност на деянието. Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от надлежни легитимирани страни, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но са неоснователни по следните съображения: С първоинстанционната присъда № 32/02.11.2021 година, постановена по н.о.х.д. № 922/2021 година, след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК Бургаският окръжен съд е признал подс. М. М. М. за виновен в това, че на 25.09.2020 година около 23.50 часа, на третокласен път № 208, в района на км 89 с посока на движение от [населено място] към [населено място], обл. Бургас при управление на МПС – л.а. марка „...“, модел „....“ с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилото по чл. 21, ал. 1 ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Категория В – 90 км/ч в извън населено място“ и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на две лица – Х. Ш. И. и Е. И. Ю., както и средна телесна повреда на И. Н. М. и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК му наложил наказание от четири години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим с приспадане на основание чл. 59, ал. 1 НК на времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 26.09.2020 година до 27.11.2020 година. С присъдата на основание чл. 343г НК на подс. М. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест години с приспадане на основание чл. 59, ал. 4 НК на времето, през което е бил лишен от това право по реда на чл. 69а от НПК. Първата инстанция се е произнесла и по веществените доказателства и разноските по делото. По жалби на подсъдимия и частните обвинители с аналогични на изнесените сега в касационните жалби доводи срещу справедливостта на отмереното наказание, присъдата е проверена от Апелативен съд – Бургас, който с решението, предмет на касационния контрол, намалил наказанието на подс. М. лишаване от свобода от четири години на три години и четири месеца, а това по чл. 343г НК - от шест години на четири години. В останалата част присъдата е потвърдена. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК: Релевираните в касационната жалба на частните обвинители Ш. М. и Х. Ш. оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК следва да бъдат разгледани първи, тъй като ако такива са налице, не би могло да се обсъжда наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Неоснователно е оплакването, че контролираната инстанция не е изпълнила задължението си да осигури разкриване на обективната истина и да изгради вътрешното си убеждение на обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото, както и сама да събере и провери всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина, които да подложи на внимателна проверка. Тези възражения, освен че са неконкретизирани и не биха могли да предизвикат касационна проверка поради това, че тя с оглед очертаните в чл. 347, ал. 1 НПК предели няма служебен характер, очевидно не държат сметка и за това, че производството пред ОС Бургас е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК - след признание от страна на подсъдимия М. на изложените в обвинителния акт факти и изразено съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тях. Така, както първата, така и втората инстанция биха могли да събират само доказателства, свързани с индивидуализацията на наказанието, но не и с установяване на главния факт по делото. Не се установяват данни за допускане съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните по чл. 348, ал. 3, т. 2 – т. 4 НПК, които да налагат служебната намеса на ВКС, изводима от чл. 124 от Конституцията, а актът на АС Бургас изцяло отговаря по съдържание на задължителните указания, дадени в ТР № 1/06.04.2009 година на ОСНК, т. 8.2. относно пределите на въззивния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК: Така смекченото наказателноправно положение на касатора не сочи на явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Преценката дали наказанието е отмерено в съответствие с чл. 54 НК и би постигнало целите по чл. 36 НК се отнася до наказанието лишаване от свобода преди редукцията му с 1/3 на основание чл. 58а, ал. 1 НК, така както е указано в т. 2 на Тълкувателно решение № 2/19.06.2015 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСНК на ВКС за случаите, когато съдебното производство е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Всъщност с първоинстанционната присъда касаторът М. е наказан с шест години лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за същия срок при законово определени предели на предвиденото за деянията по чл. 343, ал. 4 НК наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода. От своя страна въззивният съд е намалил наказанието лишаване от свобода на пет години, редуцирал го е на основание чл. 58а, ал. 1 НК до размера от три години и четири месеца и намалил наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство на четири години, мотивирайки се с ниската лична степен на обществена опасност на подсъдимия М.. Така индивидуализираното наказание не е очевидно несправедливо. Спазени са разписаните в чл. 54 НК критерии при определяне на наказанието. Решаващите съдилища правилно са приели, че степента на обществена опасност на конкретното деяние е по-висока от тази на други съставомерни по чл. 343, ал. 4 НК деяния, при които е причинена смърт на едно лице и телесна повреда на друго поради настъпилия по-тежък от този минимално изискуем от закона престъпен резултат - смъртта на две лица и причиняването на средна телесна повреда на трето лице, всичките в много млада възраст – 17-18 годишни. Като сочещо на по-висока степен на обществена опасност на деянието съдилищата са отчели и извършеното от подс. М. изключително грубо и рисково нарушение на правилата за движение, довело до съставомерния резултат - управление на автомобила през нощта, на светлини и в завой с превишение от 40 км/ч над разрешената скорост за движение за този пътен участък. Вярно е преценена като ниска личната степен на обществена опасност на подс. М. с оглед чистото му съдебно минало, липсата на данни за други противообществени прояви, младата му възраст (20-годишен към датата на деянието), добрите характеристични данни и трудовата му ангажираност. Наличието на последната е установено в достатъчна степен от представения пред първата инстанция трудов договор, поради което не се налагало събирането на допълнителни доказателства за извършена работа, за изплатени трудови възнаграждения, за дължими и платени от работодателя осигуровки и други подобни, както се твърди в касационната жалба на касаторите Е. и И. Ю.. За отегчаващи отговорността обстоятелства бургаският апелативен съд е приел и налаганите на подсъдимия административни наказания за нарушение на различни разпоредби на ЗДвП, включително за движение с превишена скорост, така също и нарушенията, които е извършил преди да стане правоспособен водач, без да им придава незаслужена тежест, както твърди подсъдимия М. в касационната си жалба. С основание контролираната инстанция е счела, че смекчаващите отговорността обстоятелства – оказаната от подсъдимия помощ на пострадалия И. М., чийто травми все пак не са застрашавали пряко живота му, проявеното от него съдействие за разкриване на обективната истина по делото още на досъдебното производство, заявената критичност към извършеното, проявила се в искрено съжаление и разкаяние за стореното и неговите последици, без да са многобройни или някое от тях да се отличава с изключителност по смисъла на чл. 55 НК, налагат наказанието да бъде определено при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства в размер, който надвишава с две години специалния минимум на предвиденото за това престъпление наказание. Неоснователно е оплакването на касаторите Е. и И. Ю., че въззивният съд само формално е констатирал факта на изразената от подсъдимия критичност към извършеното, изразяваща се в искрено съжаление за настъпилите вредни последици, без да ги подложи на анализ и преценка за тяхната действителност. Още в обвинителния акт прокурорът е описал поведението на подс. М. непосредствено след катастрофата – загрижеността му към състоянието на оцелелия пътник И. Н., обаждането на телефон 112 да съобщи за случилото се, изчакването на служителите на МВР, признанието пред тях, че той е водачът на лекия автомобил и заявеното още в този момент разкаяние за случилото се, описано словесно в обстоятелствената част на обвинителния акт - „по-добре да бях умрял аз, отколкото моите приятели“. Утежняване на наказанието на подс. М. би удовлетворило личната преценка за справедливост на частните обвинители, но би било проява на несъответна на целите на чл. 36 НК наказателна репресия. Смекчаване на наказанието с 6 месеца, каквото пък е искането на касатора-подсъдим, не може да обоснове онази изисквана от закона очевидност на отмерената наказателна санкция по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, защото не държи сметка за това, че наказанието не се налага единствено и само с цел да поправи, превъзпита и възпре дееца от извършването на други престъпления, но и за да се въздейства възпитателно и предупредително на останалите членове на обществото. Това е имал предвид решаващият съд, когато е утвърдил преценката на първата инстанция за необходимост от по-строга наказателна политика като фактор за ограничаване на неблагоприятната тенденция на зачестилите напоследък транспортни произшествия, включително с човешки жертви, макар че не особено удачно към генералната превенция на наказанията е причислил и обществената чувствителност към подобен род деяния. В обобщение, върховната инстанция не намира основания да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, както и тези по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК. Предвид направеното изрично искане по чл. 189, ал. 3 НПК от повереника на частния обвинител Ф. Х. – адв. А. С. от САК, подс. М. М. следва да му заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр. 68/2020 година) възнаграждение за оказаната пред касационната инстанция защита в размер на 1`500 (хиляда и петстотин) лева. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59/07.07.2022 година, постановено по в.н.о.х.д. № 95/2022 година по описа на Апелативен съд Бургас. ОСЪЖДА М. М. М. да заплати на адв. А. С. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.