Р Е Ш Е Н И Е № 246 София, 01.11.2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №1273 по описа за 2012 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. М. А. от [населено място], чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 04.04.2012г., постановено по в.гр.д. №759/2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 27.10.2008г. по гр.д.№25309/2007г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД, чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и чл.108 ЗС. Касационното обжалване е допуснато с определение №600 от 14.05.2013г. по съображения, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск. Съгласно ТР №1 от 19.02.2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС в случай, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Ответниците по жалбата А. М. М., Е. А. М., В. А. Н. и Б. А. М., чрез процесуален представител адв.Г., оспорват жалбата като неоснователна по съображения в писмена защита. Ответникът по касационната жалба И. А. И. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Т. М. А. срещу И. А. И. искове с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД и чл.108 ЗС; срещу А. М. М., С. Б. М. /починала в хода на производството, което е продължило в лицето на наследниците й А. М. М., В. А. Н. и Б. А. М. / и Е. А. М. – положителен установителен иск за собственост. Въведените в исковата молба твърдения са за сключване на сделка без надлежно учредена представителна власт, което обуславя правна квалификация на иска за прогласяване нищожност на сделката по чл.42, ал.2 ЗЗД. В практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 20.02.2012г. по гр.д.№658/2011г. на ІІ г.о. на ВКС 08.03.2011г. по гр.д.№127/2010г. ІV г.о. на ВКС и решение от 23.07.2010г. по гр.д.92/2009г. ІV г.о. се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т.е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Настоящия състав при служебната проверка за допустимост на въззивното решение намира, че въззивното решение е процесуално недопустимо поради това, че въззивният съд не само е определил неправилна квалификация на спорното право, но е извел тази квалификация от обстоятелства, на които страната не се е позовала, без да разгледа искът съобразно въведените от ищцата твърдения. Въззивното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск. Съдът не е обвързан от квалификацията на порока на сделката, посочен от страната, а го извежда от обстоятелствата, на които е основан иска за нищожност на договора. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъдe обезсилено и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане на предявеното основание. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение от 04.04.2012г., постановено по в.гр.д. №759/2009г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: