Р Е Ш Е Н И Е №58 [населено място], 27.04.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6249 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение №205 от 18.09.2015г. по гр.д. № 403/2015г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 499 от 24.06.2015г. по гр.д. № 1068/2012г. на Сливенски районен съд /в диспозитива на въззивния съд е допусната очевидна фактическа грешка относно номера и датата на съдебния акт и номера на делото на първата инстанция/. С първоинстанционното решение е постановено отхвърляне на иска за делба и неизвършване на съдебна делба между Н. Д. П., П. С. П. и Л. С. П. на две сгради: сграда с идентификатор 67338.518.181.1 - едноетажна, еднофамилна с площ 64 кв.м. с припадащите й се 10,84% от дворното място и сграда за обитаване с идентификатор 67338.518.181.3 - едноетажна, с площ 11 кв.м., с припадащите й се 1,73% от дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 67388.518.181 в [населено място], на [улица], с площ 786 кв.м. Касационната жалба е подадена от Н. Д. П. чрез пълномощника адв. Г.. Поддържа се, че решението е недопустимо, тъй като не е съобразена формираната сила на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата. Ответниците по жалбата не са представили писмен отговор. С определение № 35 от 22.01.2016г. е допуснато касационно обжалване за преценка допустимостта на решението, както и на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса: как следва да процедира съда когато след влизане в сила на решението по допускане на съдебна делба се установи, че вещта, предмет на делбата, е погинала и не съществува. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й. Между тримата съделители са допуснати до делба две сгради, построени в един поземлен имот, заедно с припадащите им се части от терена. В течение на производството по извършване на делбата вещото лице, назначено да даде заключение за поделяемост и оценка, установява, че сградите са съборени. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че делба не може да се извърши, тъй като вещта не съществува в правния мир. Затова е постановил диспозитив: „отхвърля предявения иск за делба и не извършва съдебна делба” . В. съд с обжалваното решение е потвърдил както фактическите констатации, така и правните изводи на първата инстанция. Посочил е, че промени в делбената маса могат да възникнат в хода на извършване на делбата - например когато имотът бъде отчужден или сградата разрушена и тогава делба реално не може да бъде извършена. Затова е потвърдил извода на районния съд, че не следва да се извършва делба. Касационното обжалване е допуснато във връзка с допустимостта на съдебния акт и поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса: как следва да процедира съда когато след влизане в сила на решението по допускане на съдебна делба установи, че вещта, предмет на делбата, е погинала и не съществува. В Решение № 387 от 29.09.2010г. по гр.д. № 439/2009г. на ІІ г.о. на ВКС е прието, че когато след влизане в сила на решението по допускане на делбата настъпи факт, водещ до прекратяване на съсобствеността или до промени в лицата, които притежават това право /с изключение на хипотезите на чл.226 и 227 ГПК/ съдът е длъжен да отчете правните последици на този факт и ако между съделителите вече не съществува съсобственост, да прекрати производството във втората фаза на делбата. Посоченото разрешение се възприема напълно от настоящия състав и следва да намери приложение за настоящия казус. След като по време на втората фаза на делбата е установено, че двете сгради, които са обект на делбата, са погинали и не съществуват, то липсва предмет на делбата и производството подлежи на прекратяване. Силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата се запазва, а прекратяването се основава на новонастъпилите факти. Съображенията на въззивния съд за невъзможност да се извърши делба в такава хипотеза са правилни, но неясно защо крайният извод е за отхвърляне на иска за делба, а не за прекратяване на производството. При тези изводи постановеното решение за отхвърляне на иска за делба е недопустимо и подлежи на обезсилване, като наред с това следва да се прекрати производството по извършване на делбата. На основание чл.9 от Тарифата за държавни такси, събирани от съдилищата по ГПК, ищцата следва да заплати държавна такса в размер на 60лв. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение №205 от 18.09.2015г. по гр.д. № 403/2015г. на Сливенски окръжен съд и потвърденото с него решение № 499 от 24.06.2015г. по гр.д. № 1068/2012г. на Сливенски районен съд /погрешно посочено в диспозитива на въззивния съд като решение № 190 от 21.03.2013г. по гр.д. № 6232/2012г./. ПРЕКРАТЯВА производството по извършване на съдебна делба между Н. Д. П., П. С. П. и Л. С. П. на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор 67338.518.181.1 - едноетажна, еднофамилна с площ 64 кв.м. с припадащите й се 10,84% от дворното място и сграда за обитаване с идентификатор 67338.518.181.3 - едноетажна, с площ 11 кв.м., с припадащите й се 1,73% от дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 67388.518.181 в [населено място], на [улица], с площ 786 кв.м. ОСЪЖДА Н. Д. П. от [населено място], [жк], №11, ап.1 да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 60/шестдесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: