Р Е Ш Е Н И Е

№152

ГР. София, 06.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 18.09.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря В. Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4379/18 г.,
за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №733/18 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Л. П. иск по чл.422 ГПК, за установяване на задължение в размер на 10 598 лв., по издадена фактура с период на облагане 2.12.2015 г. – 1.12.2016 г., произтичащо от установено незаконно присъединяване на ответника към водопроводната система на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с посочената практика на ВКС по правните въпроси от предмета на спора: 1.Следва ли водният оператор да доказва в хипотезата на чл.37 от Наредба №4/ 14.09.04 г./регламентираща обезщетяването му при доказано водоподаване не по установения ред/: кое е лицето, осъществило присъединяването – т.е. да установи по несъмнен начин конкретния деец, извършил незаконното присъединяване; кога е направено то, както и че е извършено конкретно от ответника?; 2. За да бъде ангажирана отговорността на потребителя за причинени имуществени вреди на дружеството, определени по реда на чл.37 и чл.35 от Наредбата, следва ли това противоправно деяние да е извършено именно от него като ответна страна? Необходимо ли е да се доказва кой е конкретният извършител на незаконното присъединяване, кога и при какви обстоятелства е извършено присъединяването?
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното решение, иска се отмяната му и постановяване на друго решение за уважаване на иска.
Ответникът по жалба Л. П. я оспорва като неоснователна.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:

По въпросите, по които е допуснато обжалването: В практиката на ВКС и съдилищата по подобни казуси се приема, че потребители на услугите на ВиК са лицата, посочени в пар.1, ал.1,т.2, б.”а” от Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/ наредбата/, а именно: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
При незаконно / не по установения в наредбата ред/ присъединяване към водоснабдителната система на ВиК отношенията между потребителя и водоснабдителния оператор се уреждат съобр.чл.37 от наредбата - съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък /в този см. е р. по гр.д. №422/13 г. на Добрички ОС, недопуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №6736/13 г., р. по гр.д. №223/10 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №604/10 г. на четвърто г.о. на ВКС и др./. Изграждането на незаконно отклонение от водоснабдителната и канална мрежа е деликт, ако извършителят или възложителят на работата по изграждането имат вина / р. по гр.д. №231/10 г. на четвърто г.о. на ВКС/. За ангажиране отговорността на потребителя при констатирани нарушения на водоснабдяването в имота му не е необходимо да се установи кой и при какви обстоятелства ги е извършил, защото при спецификата на услугата потребителят има общото задължение да се грижи и отговаря за правомерното водоснабдяване на обекта си. Нарушението следва да е извършено виновно/ умишлено или небрежно/, като вината се предполага до доказване на противното / р. по гр.д. №3756/13 г. на трето г.о. на ВКС/.

По същество на жалбата: въззивният съд е приел, че се претендира деликтната отговорност на ответника за вреди от доставката на вода през констатираното незаконно отклонение от водопреносната система на ищеца към ваканционния комплекс „Св. Н.” – К.. Комплексът е изграден от ответника в качеството му на ЕТ „Лини – Л. П.”, след като с договор по нот. акт №142/2008 г. на нотариус при РС Несебър му е отстъпено право на строеж върху незастроен поземлен имот, описан по делото и в мотивите решението. След изграждане на комплекса част от имотите в него са прехвърлени от ответника на трети лица – или правото на собственост върху изградените недвижими имоти в комплекса принадлежи на различни лица. Със съставен от ищцовото дружество констативен протокол по чл.37, ал.3 от наредбата от 2.12.15 г. е установено нерегламентирано присъединяване на комплекса към водопреносната система на ищеца посредством водопроводно отклонение с диаметър Ф50 ПВП с приблизителна дължина 280 м. По този начин комплексът е ползвал питейна вода, без открита партида за водоползване по установения ред. По делото не се твърди и няма данни за извършено предварително проучване и уточняване на техническите условия за присъединяване, сключване на предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната система, изготвяне на инвестиционен проект и сключване на договор за предоставяне на ВиК услуги по см. на гл.ІV от ЗУТ и Наредба №4/04 г. Затова отговорността на изградилите и ползващи нерегламентираното отклонение от водоснабдителната мрежа лица следва да се осъществи на осн. чл.45 ЗЗД, при установяване на предвидените в закона предпоставки на деликтната отговорност. В случая според въззивния съд няма данни незаконното присъединяване да е извършено от ответника, за да се ангажира отговорността му за претърпените от ищеца имуществени вреди от ползваната през незаконното отклонение вода.
ВКС, като съобрази и цитираната във връзка с въпросите, по които е допуснато обжалването, практика не споделя тези изводи: ответникът като собственик на изградени и водоснабдени имоти в комплекса/видно от представените нот. акт, разрешение за строеж и справка от служба по вписванията, както и от закл. на в.л.инж. Илиева, обясненията му в о.з. и показанията на св. П./ е потребител по см. на чл.3, ал.1,т.3 от наредбата на питейната вода, подавана към застроения поземлен имот през незаконното отклонение и носи отговорност за вредите, нанесени на ищеца с нерегламентираното подаване на вода към имотите в комплекса. В тази връзка настоящият състав на ВКС споделя изложените в цитираната по-горе практика на ВКС съображения, че всеки собственик на водоснабден от водопреносната мрежа на ВИК имот има общото задължение да се грижи и отговаря за правомерното водоснабдяване на имота си. Това че ответникът не е единствен собственик на неправомерно водоснабден през незаконното отклонение имот в комплекса, не го освобождава от отговорност с оглед разпоредбата на чл.53 ЗЗД, съобр. която, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Ищецът може да претендира пълна отговорност от всеки от солидарните длъжници /ТР №88/62 г. ОСГК, р. по гр.д. №126/85 г. на четвърто г.о. на ВС, р. по гр.д. №448/10 г. на трето г.о. на ВКС и др./.
Неснователно е възражението на ответника, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху съоръжението, от което е изградено незаконно отклонение към комплекса. От показанията на св. П. и съставения от ищеца констативен протокол се установява, че нерегламентираното присъединяване е към водопроводната мрежа на населеното място; св. М. също сочи, че изградените в комплекса сондаж и частен водопровод са отделни и различни от показаната му шахта на пътя. Пречистването и доставката на вода за питейно – битови нужди е ВиК услуга и се осъществява от ВиК оператори, какъвто е ищецът, а регулирането на ВиК услугите се осъществява от КЕВР, съобр.ЗРВКУ. На този законов режим основателно се е позовал пред първата инстанция и във въззивната си жалба ищецът, с настояването, че търси отговорност от ответника за неправомерното ползване на ВиК услуга - доставка на вода по водопровода на населеното място.
Обезщетяват се действителните вреди, възражение за което е направено с отговора на исковата молба с позоваване на показанията на монтирания в шахтата към незаконното отклонение непломбиран/неузаконен – св. П. и констативния протокол/ водомер. На в.л. инж. Илиева по искане на ответника е поставена задача да извърши метрологична проверка на водомера и да посочи отговаря ли той на техническите изисквания за херметичност и допустима грешка – л.131 от делото на първата инстанция. Вещото лице е посочило, че не е в компетентността му да отговори на въпроса и че страната е могла да поиска експертиза по чл.34, ал.3 от наредбата. Извънсъдебно или по делото такава експертиза не е поискана от ответника за доказване на възражението му / арг. от чл.37, ал.1 от наредбата/, няма данни и кога е поставен незаконният водомер, за да се приеме, че е отчел цялата подадена през нерегламентираното отклонение вода. Затова ВКС намира за неоснователно и възражението на ответника за по –ниския размер на вредата. Отговорността му следва да се определи по реда на чл.35, ал.6 от наредбата за едногодишен период и е в размер на 10 598 лв., видно от приложената облагателна сметка и приетите по делото заключения на двете експертизи / счетоводна и техническа/.
Въззивното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, за уважаване на предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д.№733/18 г. от 23.07.18 г. и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, [населено място] срещу Л. Л. П. – [населено място],[жк][жилищен адрес] иск,че ответникът дължи на ищеца по издадена фактура с период на облагане 2.12.15 г. – 1.12.16 г. сумата от 10598 / десет хил. петстотин деветдесет и осем/ лв., представляваща стойност на доставената питейна вода след незаконно присъединяване на ответника към водопроводната система на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума от 7.06.2017 г.
ОСЪЖДА Л. Л. П. да заплати на „Водоснабдяване и канализация”ЕАД, [населено място] деловодни разноски за тази инстанция в размер на 242 лв. за държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: