3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 234 С., 03.04.2013 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 1668/ 2013 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на С. К. К. - от [населено място] срещу Определение № 323 от 11.02.2013 г. по гр.д.№ 2652/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 248 ал. 1 ГПК е отказано да се измени въззивното решение, като се присъдят изцяло следващите се на ищеца разноски за първоинстанционното производство. Жалбоподателят излага, че неправилно въззивният съд, като е уважил въззивната жалба и е уважил изцяло иска по чл. 226 ал. 1 КЗ, е отказал да му присъди изцяло разноските за първата инстанция. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи въпроса: когато въззивният съд отмени в отхвърлената част предявения иск и уважи този иск, следва ли да измени решението в частта за разноските и да присъди изцяло същите, по който въпрос поддържа основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК - въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановените от ВКС: Опр.№ 12/21.12.2010 г. по гр.д.№ 1915/2008 г. ІІІ г.о., Опр.№ 67/19.08.2009 г. по т.д.№627/2008 г. ІІ т.о., Опр.№ 260/ 29.04.2011 г. по ч.гр.д.№ 158/2011 г. на ІV гр.о., Опр. № 303/ 24.04.2012 г. по т.д. № 91/2012 г. на ІІ т.о. Иска да се допусне касационно обжалване. Ответникът по частната касационна жалба ЗК [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество частната жалба, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е постановено на основание чл. 248 ал. 1 ГПК, намира, че частната жалба е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е отказано да се измени въззивното решение с присъждане изцяло на направените в първоинстанционното производство разноски, след като въззивният съд по жалба на ищеца изцяло е уважал предявения иск. Изложени са съображения, че присъдените от въззивния съд разноски са на базата на представяния от ищеца списък. Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК е основателно, тъй като въпросът:при уважаване на въззивната жалба и изменение на първоинстанционното решение в частта, с която се уважава предявения иск, следва ли да се измени първоинстанционното решение и в частта за разноските, които да се определят и съобразно уважената от въззивния съд част на иска, е решен в противоречие с практиката на ВКС по този въпрос, която е в смисъл, че в този случай следва да се увеличат и разноските, които да отговарят на уважената част на иска, съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК. В този смисъл са постановените от ВКС: Опр.№ 12/21.012.2010 г. по гр. д.№1915/2008 г. ІІІ г.о., Опр.№67/19.08.2009 г. по т.д.№627/2008 г., ІІ т.о., Опр. № 303/ 24.04.2012 г. по т.д.№ 91/ 2012 г. на ІІ т.о. Обжалваното определение е неправилно. Въззивният съд въобще не се е произнесъл по молбата по чл. 248 ГПК, като е обсъдил не разноските, направени в първоинстанционното производство, а тези, направени във въззивното производство. Тъй като при уважаване изцяло на предявения иск, който резултат е постигнат с въззивното решение, на ищеца следва да се присъдят изцяло направените в първоинстанционното производство разноски, въззивният съд е следвало да измени първоинстанционното решение и да присъди разноските. В първоинстанионното производство ищецът е направил разноски 550 лв., но по компенсация е осъден да плати на ответника по делото разноски 540 лв., в която част с въззивното решение е отменено първоинстанционното решение. Затова обжалваното определение следва да се отмени и да се присъди на ищеца за безплатната адвокатска защита по чл. 38 ал. 2 ЗА разликата 2465 лв. над присъденото възнаграждение 4375 лв. до дължимото 6840 лв. и разноски 550 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение № 323 от 11.02.2012 г. по гр.д. № 2652/ 2012 г. на Софийски апелативен съд и вместо това постановява: ИЗМЕНЯ Решение №2002 от 22.03.2012 г. по гр.д. № 15776/ 2011 г. на Софийски градски съд в частта, в която не са присъдени изцяло на ищеца разноските за първоинстанционното производство, като ОСЪЖДА ЗК [фирма] - [населено място] да плати на С. К. С. - от [населено място] 550 лв. - разноски за първоинстанционното производство и на адв. О. К. - САК - адрес: [населено място], бул.”В. Л.: №31, ет.4 още 2465 лв. - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 ЗА. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: