Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 342   гр. София, 12.07.2010 год.   В ИМЕТО НА НАРОДА           Върховният касационен съд,  Второ гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година  в състав:                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска                                                 ЧЛЕНОВЕ:       1. Снежанка Николова                                                                             2. Велислав Павков                                                                        при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора  като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 397 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290-293 от ГПК. С определение от 31.03.2010 година, ВКС, второ гражданско отделение е допуснал до разглеждане касационната жалба на Ц. М. И. против решение №687 постановено от Окръжен съд – Плевен на 10.12.2009 година, по гр.д. № 891/2009 година, с което е отменено решението на Районен съд – Никопол, постановено на 29.06.2009 г. по гр.д. №217/2007 година в частта, с която е допусната делба между Ц. М. И. и М. Р. И. на недвижими имоти, като е постановено ново по съществото на спора и е отхвърлен иска за делба. В частта, с която е отхвърлен иска за делба на лек автомобил, решението на районния съд е влязло в сила. Ответникът по касационната жалба не взима становище. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка на касационните основания за отмяна, изложени в касационната жалба и с оглед рамката, в която е допуснато касационното обжалване, а именно по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, приема за установено следното: Материалноправния въпрос, обусловил допускането да касационно обжалване е този, относно приложението на разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН, при направено искане по чл.30, ал.1 от ЗН, след отмяната на т.15 от ППВС №4/64 с ТР №1/2005 г. на ОСГК на ВКС и липса на приемане на наследството по опис, при позоваване на наследствено правоприемство от общ наследодател от по-горен ред /в контекста на чл.30, ал.2 от ЗН/ и липсата на съдебна практика по този въпрос. Задължителната съдебна практика, отразена с приемането на ТР №1/2005 г. на ОСГК е, че при упражняване на правото да се иска намаляване на завещателно разпореждане спрямо лице, което не е призовано към наследяване при откриване на наследството, е обусловено от правнорелевантен факт, визиран в разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН – приемането на наследството по опис от наследника по закон, който прави искането за намаляване. С приемането на това тълкувателно решение се отмени т.15 от ТППВС №4/1964 г., в която е възприето становище, че „наследници по закон”, по смисъла на чл.30, ал.2 от ЗН са всички лица по чл.5-9 от ЗН, а не само призованите в конкретния случай към наследяване. След отмяната на т.15 от ТППВС №4/1964 г., разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН следва да се тълкува в смисъл, че ограничението да се иска намаляване на завещателни разпоредби във връзка с изискването за приемане на наследството по опис, следва да се прилага само по отношение на лица, които не са призовани да наследят. С т.15 от ТППВС №4/1964 г. се отстъпва от становището, възприето с ТР №28/1962 година на ОСГК на ВС, съгласно която тълкуването на разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН е в смисъл, че под наследник по закон, по смисъла на разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН следва да се приеме само наследник, който е призован да наследи. С отмяната на т.15 от тълкувателното постановление, следва да се приеме, че тълкуването, дадено в ТР №28/1962 година, е актуално и към настоящия момент. Без значение относно това тълкуване е, дали наследникът по закон, призован да наследи, упражняващ своето право да иска намаляване на завещателни разпоредби, спрямо лице, което не е призовано към наследяване, иска намаляване на тези разпоредби, касаещи имущество, включено в наследствената маса по силата на наследствено правоприемство на негов наследодател с лица от по-горен ред. Релевантно в случая е, че към момента на откриването на наследството, имуществото, по силата на наследяването на лице от по-горен ред, е включено в имуществото на завещателя.   Производството е делбено, във фазата по допускане на делбата. Предмет на делбата са имотите, оставени в наследство от общите на страните наследодатели Д. И. А. и Р. И. А. Ищецът Ц. М. И. е син на М. Р. И. , син на посочените по-горе наследодатели, а ответника М. Р. И., дъщеря на Д. и Р. А. Димитрина А. е починала на 05.02.2003 година, а Р. А. – на 26.01.2007 година. След тяхната смърт, техни наследници по закон са останали ответника М. Р. И. – дъщеря и син М. Р. И. С. саморъчно завещание, съставено на 01.11.2007 година, М. Р. И. е завещал цялото с. движимо и недвижимо имущество на своята сестра М. Към датата на съставянето на завещанието, наследството на общите на страните наследодатели било открито, като с оглед разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗН, децата на Д. И. А. и Р. И. А. са наследили при равни права оставеното от тях имущество, включено в наследствената маса и предмет и на настоящото дело за делба. С. завещанието на М. Р. И. , същия се е разпоредил и с оставеното му в наследство от неговите родители имущество, придобито на основание наследяването и разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗН до размера на ½ ид.ч. от него, в полза на своята сестра и наследник по закон на общите наследодатели. Ищецът по делото Ц. М. И. черпи своите права по предявения иск за делба на наследството, оставено от неговите баба и дядо Д. И. А. и Р. И. А. , от наследственото правоотношение със своя баща – завещателя по описаното по-горе завещание, М. Р. И. При откриването на наследството на М. Р. И. , доколкото е налице наследник по закон от низходящ ред – ищеца Ц. И. , сестрата на наследодателя М не е от кръга наследници, призовани да наследят. С оглед направеното искане за намаляване на завещателни разпоредби до размера на запазената част с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, доколкото наследникът по закон упражнява това свое право спрямо лице, което не е от кръга наследници, призовани към наследяване, както и с оглед приетото от касационния съд по-горе по повдигнатия от жалбоподателя материалноправен въпрос, то успешното упражняване на правото по чл.30, ал.1 от ЗН е обусловено от наличието на приемане на наследството от наследника със запазена част по опис. Безспорно е, че такова приемане не е налице, а бенефициера М. И. е трето лице по смисъла на закона и по отношение на нея Ц. И. не може да реализира иска по чл.30, ал.1 от ЗН. Направеното в хода на процеса искане е неоснователно, като изводите на въззивния съд в тази насока са правилни и законосъобразни, съобразени със задължителната съдебна практика, обобщена с ТР №28/1962 година по т.д. №21/62 г. на ОСГК на ВС и ТР №1/2005 г. по т.д. №1/2005 г. на ОСГК на ВКС. В касационната жалба се съдържат доводи за необоснованост на решението в частта, с която въззивния съд е приел за валидни и автентични завещателните разпоредби. Представеното завещание е оспорено от страна на ищеца, като е оспорена неговата автентичност, както и способността на завещателя към момента на съставянето му да изразява правно валидна воля, предвид тежкото му здравословно състояние. Въз основа на приетите по делото заключения на съдебните експертизи – графологична и съдебно – медицинска, даващи категорични становище, на първо място, че завещанието е подписано от лицето, посочено като негов съставител, както и на второ място, че към момента на неговото съставяне, завещателя е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките с. и да ги ръководи, въззивния съд е направил извод за автентичност на завещанието и за неговата валидност, от гледна точка на валидно изразена воля на завещателя. Действително, по делото е представено само заверено копие от саморъчното завещание. По делото обаче липсва искане на основание чл.101 от ГПК /отм./ от страната, която го оспорва, за представяне на оригинала на завещанието. Макар и оспорено като съдържание и автентичност, липсва процесуално задължение за страната, която черпи права от оспореното завещание да го представи в оригинал, доколкото не е направено искане в тази насока от страна на оспорващата страна. Твърдението на жалбоподателя, че завещанието не е изследвано в оригинал не отговора на обективните данни по делото, доколкото задължението на експерта включва сравнение на представеното копие, съответствува ли то на оригинала на документа, предмет на изследване, като изцяло негова е преценката дали следва да изследва оригинала или представеното копие, за нуждите на даване на вярно и компетентно заключение. В случая, вещото лице е посетило нотариуса, при когото се съхранява оригинала, извършило е сравнение на двата документа /оригинал и копие/ и е направило своите изводи въз основа на копието. Предмет на изследването е сравнителните признаци при формата и направлението на движението при изписването на отделни букви писмен текст, което е мотивирало и вещото лице да изследва копието на документа, а не оригинала, доколкото и в двата случая резултатът би бил идентичен. Доводите за необоснованост и незаконосъобразност на решението на въззивния в тази част са неоснователни. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, като обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение №687 постановено от Окръжен съд – Плевен на 10.12.2009 година, по гр.д. № 891/2009 година, с което е отменено решението на Районен съд – Никопол, постановено на 29.06.2009 г. по гр.д. №217/2007 година в частта, с която е допусната делба между Ц. М. И. и М. Р. И. на недвижими имоти, като е постановено ново по съществото на спора и е отхвърлен иска за делба. Решението е окончателно.   Председател: Членове: 1. 2.