1 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 440 гр. София, 13.07.2022г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия Ангелова т.д. № 553/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. М., чрез процесуален представител, против Решение № 266448 от 05.11.2021г. по в.гр.д. № 12987/2019г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на Решение № 157732 от 03.07.2019г. по гр.д.№ 5148/18г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от М. А. М. срещу ЗЕАД “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл.238, ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 21 420 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие – трудова злополука на 02.08.2014г. – по застраховка „Злополука“- застрахователна полица № 03/038453Т от 18.09. 2013г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2018г. до окончателното й изплащане, и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6531.36лв., представляваща обезщетение за забава за периода 24.01.2015г. – 24.01.2018г., като неоснователни и недоказани. Искането за отмяна на решението на Софийски градски съд е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до неправилния извод, че пострадалият от трудова злополука на 02.08.2014г. ищец, в резултат на която е претърпял ампутация на лявата си ръка, няма качеството на застраховано лице по доброволна групова застраховка „Злополука“, сключена между неговия работодател „Полекс“ ООД и застрахователя ЗЕАД “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“, с период на валидност от 04.10.2013г. до 02.10.2014г., съгласно Застрахователна полица № 03/038453Т от 18.09.2013г. Сочи, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд не е обсъдил всички приети по делото писмени доказателства, между които – справки и писма на НАП, като се е задоволил да разгледа единствено първото писмо на НАП с изх. № 29417-1 от 31.05.2018г., без да прецени в съвкупност и останалите две уточняващи писма от НАП с изх. № 57553-1 от 29.10.2018г. и с изх. № 11967-1 от 15.03.2019г., както и приложените от работодателя, трето неучастващо лице, трудови договори, допълнителни споразумения, споразумения за прекратяване на трудови договори, справки, както и приложената с исковата молба справка от НАП от 01.10.2014г. за всички действащи трудови договори към 02.08.2014г. Твърди допуснато от въззивния съд противоречие, който приемайки за спорно обстоятелството дали към момента на настъпване на застрахователното събитие 02.08.2014г. ищецът е имал качеството на застраховано лице по процесния застрахователен договор, е обсъждал бройката на застрахованите лица към 07.07.2014г. Също така, сочи липсата на поименно обсъждане кои са тези 6 лица, които съдът счита, че са заемали въпросната длъжност към 07.07.2014г. Моли за касиране на обжалването решение и уважаване на предявените искове. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението всички приети по делото и релевантни за изхода на делото доказателства и да постанови решението след съвкупната им преценка? Въпросът е обусловен от съдържащото се в касационната жалба оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на релевантни за спора писмени доказателства, цитирани по-горе. По първия въпрос касаторът твърди противоречие на обжалваното решение с Решение № 331/19.05.2010г. по гр.д. №257/2009г., ВКС, ІV ГО; Решение № 60241 от 06.12.2021г. по гр.д. № 38/21г., на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 222 от 27.03.2018г. по т.д. № 505/201г.. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 200 от 23.12.2019г. по гр.д. № 3779/2018г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 175 ОТ 05.12.2019Г. ПО ГР.Д. № 3258/18Г. на ВКС, ІІІ ГО и др. 2. Към кой момент следва да се установи качеството на застраховано лице по групова застраховка Злополука, сключена от работодател за служителите и работниците му, чиито брой е определяем по недвусмислен начин съобразно определено тяхното качество, в което са застраховани – като назначени на съответната длъжност в предприятието? При по-малък брой работници на съответна длъжност от заявения от работодателя в груповата полица, дължима ли е допълнителна премия за новопостъпващ служител на съответната длъжност през срока й на действие, при условие, че е заплатена еднократно премия в пълен размер при сключване на полицата за по-голям брой работници на същата длъжност? Сочи, че въпросът е обусловен от неправилния извод на въззвния съд по въпроса какви са предпоставките за уважаване на предявения иск и към кой момент ищецът придобива статут на застраховано лице. Касаторът се позовава и на самостоятелния селективен критерий по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, обоснована с твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба не депозира писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания резултат, въззивният състав е приел, че предявените от М. А. М. срещу застрахователното дружество искове, по които се е произнесъл районният съд, са с правно основание чл.238, ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на договорена застрахователна сума вследствие настъпило застрахователно събитие, и по чл.86, ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава. За безспорни от фактическа страна са приети обстоятелствата по: - сключването на 18.09.2013г. на договор за застраховка „Злополука“ между ЗАД “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ АД и „Полекс“ООД за застраховане живота и работоспособността на застрахованите лица, заемащи длъжностите, упоменати в приложение 1, неразделна част от полицата, броят на които по представен списък по категория персонал, е общо 28, от които – 5 броя за длъжността „машинен оператор банциг“ със срок на действие от 0.00 часа на 04.10.2013г. до 24.00 часа на 03.10.2014г., с обща премия за група; - сключването на 07.07.2014г. на трудов договор на ищеца М. А. М. с работодател „Полекс“ООД на длъжност „машинен оператор банциг“, с код на заеманата длъжност съгласно НКПД 81722002, въз основа на който работникът е постъпил на работа на 08.07.2014г.; - надлежно установена трудова злополука, настъпила на 02.08.2014г. с М. А. М., вследствие на която е ампутирана лявата му ръка на ниво подмишница. По очертания като спорен от въззивния съд въпрос, дали към момента на настъпване на застрахователното събитие /трудовата злополука/ - 02.08.2014г., ищецът е имал качеството на застраховано лице по процесната групова застраховка, след обсъждане писмо с изх. № 29417-1/31.05.2018г. на ТД на НАП-Варна, е стигнал до извода, че със сключване на 07.07.2014г. на трудовия договор между ищеца и „Полекс“ООД, назначените лица, заемали длъжността, съгласно НКПД 81722002 - машинен оператор банциг в процесното дружество, са станали - 6. След обсъждане клаузи от Общите условия по застраховки „Злополука“ и „Заболявания“ относно процесната застрахователна полица, съгласно които застрахователният договор може да бъде сключен и без поименен списък, ако се застраховат всички работници и служители на работодателя и ако той декларира, че те са съгласни да бъде сключена застраховка върху живота им /чл.7, ал.2/, както и че новопостъпилите работници или служители придобиват статут на застраховани лица от 24 часа на деня, в който работодателят плати допълнителна премия за това, като правилото не се прилага, ако те заемат място на напуснали работници и служители / чл.7, ал.4/, като в последния случай новопостъпилите придобиват статут на застраховани от момента на постъпване на работа при работодателя и обявяването им в НАП, въззивният съд е приел, че в случая не е установено, че работодателят на ищеца е заплатил след сключване на трудовия договор с него допълнителна застрахователна премия по процесната застрахователна полица преди настъпване на трудовата злополука на 02.08.2014г., а от друга страна – за недоказано е приел твърдението на ищеца, че е постъпил на работа в „Полекс“ ООД на мястото на напуснал работник или служител. В подкрепа на извода, че ищецът не е имал качество на застраховано лице към момента на злополуката, са изложени съображения, че такова качество той е придобил едва с постигнато между работодателя и застрахователното дружество Допълнително споразумение от 14.08.2014г., с което е променен броят на застрахованите лица – на 36, от които 6 бройки за длъжността „машинен оператор банциг“, за които в изготвена от работодателя справка е включен ищецът. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос, а именно: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението всички приети по делото и релевантни за изхода на делото доказателства и да постанови решението след съвкупната им преценка? Касационното разглеждане на делото следва да се допусне за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение с посочената практика на Върховния касационен съд. По останалите въпроси съдът ще се произнесе в производството по чл.290,ал.2 ГПК. С Определение от 26.01.2018г. на СРС, 61 с-в, касационният жалбоподател е освободен от внасяне на държавни такси и разноски. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 266448 от 05.11.2021г. по в.гр.д. № 12987/2019г. на Софийски градски съд. Делото да се докладва на председателя на второ отделение при Търговска колегия на ВКС – за насрочване в публично съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.